— Такива като теб аз нямам навика да считам за хора — каза Язон. — Ти си по-лош и от насекомо. На мен дори ми е противно да те смачкам собственоръчно. Но ще ми се наложи.
— Първо обаче ще умреш ти — изхриптя Хенри, измъквайки с невероятно пъргавина сабята си.
Морган беше толкова близо до него, че заплахата прозвуче напълно сериозно.
И въпреки всичко той нямаше много големи шансове. Освен ако разчиташе на подкрепата на Хауърд. Навярно разчиташе. И напразно. Тони дори не се помести, а пистолетът на Мета вече сочеше право в челото на Морган.
— Само не стреляй! — изкрещя Кърк. — Това няма да е честно. Той няма огнестрелно оръжие.
В същия миг проумелият всичко Хауърд хвърли на Кърк сабята си, а Язон и Мета отскочиха в различни страни.
— Докажи ми, че умееш да сечеш не само жени и деца, — проръмжа Кърк. — Докажи.
И Морган реши поне да умре достойно. Той се защитаваше отчаяно и се оказа по-силен, отколкото можеше да се предположи. Но не по-силен от Кърк — такъв човек още не се беше родил в Галактиката. Вярно, че във фехтовката се усещаше определено преимущество на флибустиера. Кърк на два пъти беше ударен от мълнията на сабята на Морган и през разсечения комбинезон по рамото на сивокосия гигант потече кръв. Това обаче само усили яростта на пирянина. Накрая настъпи момент, в който Кърк успя да разгадае поредната хитрост на Морган и след като строши пръстите на врага си, той изби сабята от ръцете му.
— Ето, това е всичко — изхриптя пирянинът и вдигна сабята си над главата.
В този миг обаче под свода на залата прогърмя звънък женски глас:
— Не, не е всичко! Оръжието на пода! Ръцете на стената! Никой да не мърда!
Язон успя само леко да извърне глава и с периферното си зрение да отбележи застаналата в рамката на вратата мадам Цин с два пистолета си помисли: «Ама че глупачка! На такава само пози й дай. Истинските бойци знаят, че първо се стреля, а после да се гледат в огледалото…»
Мисълта му спря на това място, защото в този миг красивата главица на Мадам Цин изчезна, а вместо това на стената до вратата изведнъж се появиха причудливи дантеленоподобни арабески в червено-сиво-жълто. Мета винаги предпочиташе да зарежда пистолета си с патрони дум-дум.
— Казвах ви, че ще я убия! — радостно възкликна пирянката.
А мъдрият Кърк първо отсече главата на Морган, а после вече се огледа да види кой стреля.
Бервик явно също се бе заинтересувал откъде се разнася грохота на изстрелите, защото след малко се втурна в залата запъхтян в обкръжението на цял взвод войници от Специалния Корпус и нададе вой:
— Какво става тук?
Язон виновато разтвори ръце:
— Господин губернаторът на Ямайка се държа много невъзпитано с дамата. Нашите хора му преподадоха урок на добри маниери.
Това за дамата беше малко пресилено, разбира се, но какво значение имаше? Нали Язон просто искаше да се погаври над уважаемия представител на всички тайни служби. И го правеше с голямо удоволствие.
А Бервик като ням само оглеждаше с отворена уста залата и отчаяно се хващаше за главата.
— Не ви разбирам, господин Бервик — проговори невъзмутимо Язон. — Та вие сами ни разказвахте преди малко, че галактическото правосъдие е в много лошо състояние. Но ние все още не сме в галактическите простори, а се намираме на суверенна пирянска територия. А тук с правосъдието у нас проблеми няма.
Глава двадесета
Язон установи в новия изследователски комплекс най-добрия апарат за далечна връзка и прекара целия ден в безконечни преговори. За последните «следвоенни» дни се бяха насъбрали много и разнообразни работи.
Пирянците вече се бяха поуспокоили, доколкото беше възможно за тях. Мета бе успяла да ги убеди, че главните им врагове все пак са били Морган и Мадам Цин, а не Язон. Така че актът на мъст, извършен от нея и Кърк и зафиксиран от автоматичните камери на «Конкистадор», беше удовлетворил обитателите на Света на смъртта. Разбира се, в душата си Мета също си оставаше пирянка и на първо място у нея не можеха да стоят доводите на разсъдъка, но безграничната любов към Язон, изглежда, с годините бе надвила по сила любовта й към родната планета. Тя обаче и с ума си разбираше каква помощ бе оказал Язон на целия Пир.
Някои впрочем още продължаваха да мислят, че само за участието си в срамния «Вселенски тотализатор» заслужава, ако не да го убият, то поне да го изгонят от Пир за вечни времена. В крайна сметка обаче надделя здравият смисъл. Огромните парични средства, постъпили в резултат на печалбата и военната победа на сметката на Света на смъртта, а също така и колосалните нови възможности за борба с местните твари — тези два аргумента бяха достатъчни и за най-тъпоумните като напълно достатъчна компенсация за понесения морален и материален ущърб.
И ето, след като си бе оправил взаимоотношенията със съотечествениците си, тоест с пирянците, Язон получи възможност да се заеме едни вид с вътрешна политика. Той беше планирал няколко разговора с други планети от Галактиката.
Отначало, още от самото утро, за да не избяга после от ума му в суматохата на деня, той поздрави Доли с петнадесетия й рожден ден. Момичето, разбира се, се зарадва. Тя прекрасно разбираше колко проблеми има само на главата си Язон, и това, че той бе запомнил датата, беше необичайно трогателно. А Язон й обеща да й прати и подарък, но най-добре щеше да бъде по думите му да й го връчи при срещата им. Той я покани на гости в Пир, защото в близко време нямаше намерение да напуска планетата. Каза няколко думи и на Робс. Момчето възнамеряваше сериозно да се заеме с учението си, и Язон му пожела всякакви успехи.
Най-дълго протече разговорът му с Роналд Сейн — за възможните съвместни проекти в бъдеще. Възникваха интересни идеи.
После с доста труд успя да издири Роджър Уейн на Касилия. Уейн бе изпаднал в ужас от положението си и правеше отчаяни опити да се скрие в дън земя. Не искаше ни да вижда, ни да чува никого.
— И все пак успях да ви открия, сър — с гордост изрече Язон. — Изобщо нямам представа защо сте ме следили. Сега това дори не е интересно. И тъй като вие не ми причинихте никакво конкретно зло, а и освен това си държа на думата, то тържествено ви обещавам: от парите, които получих като печалба, а по същество, като контрибуция, аз ще ви отделя обещаната сума, а именно дванайсет и половина мииларда кредита. Бих могъл да ги изпратя по междубанковите канали, но по-красиво ще е да ви ги връча в налични, още повече, че Мета е много вероятно скоро да се появи на Касилия. Не може да дочага мига, в който ще си прибере от вашия космодрум Диго любимия си «ненадежден» звездолет «Темучин». Какво мълчите, Уейн?
— Не знам какво да ви кажа. Мното съм ви благодарен, Язон динАлт.
— Няма нужда да ми благодарите. Просто вие очевидно нито веднъж в живота си не сте се срещали с порядъчни хора. Замислете се над това, Уейн. Дванайсет и половина милиарда долара са една доста добра сума за старт. Вие сте още млад. Започнете от нулата, но не се свързвайте с криминалния бизнес. Между другото, един друт човек на мое място би предал поздрави чрез вас на един знатен авторитет на име Гроншик, но аз не искам. Така че бъдете здрави, Уейн!
Много време отнеха преговорите с Висшия съвет на Лигата на световете, с Бервик, с Бронс, дори и със самия Инскип.
Такъв проблем бяха раздули от тая проклета Ямайка, че свят да му се завие на човек! Язон обаче все пак успя да удържи на своето. Ямайка стана протекторат на Пир. Примерно по същата схема, както и Щастие, въпреки на коренно различното ниво на тамошната цивилизация. И по такъв начин неин
