Пепел от светове

запримигва. Двете исикски котки започнаха да обикалят около него, надушили плячка.

Даро’х го изгледа сурово.

— Няма да позволя в Сагата да се запише, че сме се държали като страхливци, та дори и пред лицето на огромна загуба.

От селата и бежанските лагери към руините прииждаха още илдирийци. Бяха почувствали присъствието на престолонаследника и го бяха последвали. Даро’х възнамеряваше да им даде това, от което се нуждаеха. До завръщането на баща му всички те бяха негови хора…

Но когато бурята от огнени кълба отново се появи в небето, той се запита дали тези, които го бяха последвали, наистина не са обречени. Над главите им се стрелкаше буря от пламъци — хиляди огнени същества, които се връщаха на Илдира с превъплътения фероуи Руса’х…

— Ще ни унищожат! — простена Ко’сх.

Даро’х дълбоко си пое дъх и въздухът опари дробовете му. Не знаеше как би могъл да обори предсказанието на главния писар.

Но скоро всички разбраха, че фероуите не са дошли, за да изтребят населението на Илдира, а за да се отбраняват. Огнените кълба сякаш бягаха — от бойните лайнери на Слънчевия флот! След тях се стрелкаха скитнически кораби и изстрелваха малки бели снаряди. Когато някой от тях улучеше огнено кълбо, избухваше експлозия от студена бяла пара, която го поглъщаше и задушаваше.

Райдек’х изкрещя от удоволствие. Язра’х сякаш искаше да скочи във въздуха и да се присъедини към битката. Илдирийците, които бяха последвали престолонаследника до развалините на Миджистра, се развикаха от радост.

Даро’х викна високо:

— Адар Зан’нх се върна! — Усети как нишките на тизма се засилват и добави: — И магът-император е с тях.

Род’х, брат му и сестрите му погледнаха нагоре.

— И Осира’х! И майка ни!

— Не сме разгромени, видя ли? — викна Язра’х на Ко’сх.

С глас, в който звучеше много по-голяма мъдрост, отколкото предполагаха годините му, младият Род’х се обърна към Даро’х:

— Престолонаследнико, една важна част от битката трябва да се проведе тук. Само ние можем да го направим — и ти. Ела.

147.Сирикс

Черните роботи изстискваха от двигателите на корабите си скорост, далеч по-голяма от тази, която бе предвидена в спецификациите им, но дори и така Сирикс изчисли, че няма да са достатъчно бързи, за да се измъкнат от кликисите, които ги преследваха.

Новите кликиси бяха развили технологията си до учудващо равнище. Сега корабите-рояци летяха много по-бързо и можеха да увеличават скоростта по-рязко. Несъмнено оръжията им също бяха подобрени. А освен това сега ги ръководеше Единственото люпило.

Но неговите черни роботи също бяха направили някои подобрения. Новите им кораби бяха много подобри от предишните кликиски съдове, а освен това роботите разполагаха и с откраднатите от ЗВС кораби. Сирикс вярваше, че неговите роботи имат статистически значителен шанс да оцелеят срещу два кораба-рояка, особено ако прибегнеше до достатъчно агресивни тактики.

Кликиските съдове успяха да се приближат до бягащата група още преди роботите да излязат от Слънчевата система. Сирикс отчаяно се опита да измисли начин да ги забави. Прехвърли през главата си корабите, които го придружаваха. Очевидно някои щяха да бъдат унищожени и той трябваше да избере кои. Най-бавният от всичките му петдесет и шест съда беше един очукан буреносец, който не бе поправен докрай. Влачеше се най-отзад и корабите-рояци всеки момент щяха да го настигнат.

Сирикс реши да го пожертва.

Никой от неговите оригинални черни роботи не беше на буреносеца — само тридесет и седем от новите, наскоро произведени от Ханзата. Сирикс прецени обстоятелствата и реши, че загубата е приемлива, ако успее да осигури на другарите му време да се оттеглят.

Така че без угризение той изпрати инструкциите си на буреносеца и новите черни роботи послушно се заеха с изпълнението на заповедите му. Платформата се забави и се обърна, за да насочи язерите си към корабите-рояци.

— Унищожете колкото се може повече компонентни кораби.

Но язерните портове на буреносеца останаха тъмни и затворени. Платформата увисна във въздуха неподвижна и абсолютно беззащитна. Нещо не беше наред.

През кибернетичното съзнание на Сирикс премина тревога.

— Открийте огън!

Новите роботи на буреносеца не отговориха.

В паническото си масово отстъпление роботите бяха принудени да вземат всеки съд, който можеха, и Сирикс знаеше, че поправките по този не са довършени. Да не би оръжията му да не действаха? Той трескаво повтори заповедта си, но преди роботите на борда да успеят да му отговорят, корабите-рояци се струпаха върху буреносеца.

Откриха огън и след броени мигове тромавият буреносец избухна.

Пълен провал. А освен това черните роботи бяха загубили време. Сирикс нареди на корабите си да летят по-бързо.

Двата кораба-рояци внезапно се разделиха и изпратиха напред огромни потоци компонентни кораби, който се движеха с невъзможно ускорение. Лъчовете се извиха в арка и се сляха в трети, по-малък кораб точно пред бягащия флот на Сирикс. Отзад двата кораба откриха огън по най-задния роботски съд, докато новообразуваният стреляше по предните.

Две от ремонтираните манти на ЗВС бяха унищожени; един от новопостроените роботски кораби бе изваден от строя и се завъртя неконтролируемо.

Сирикс трябваше да се изправи срещу кликисите тук, в края на земната слънчева система. Продължи да прави изчисления и да променя плановете си. Оставаха му много малко възможности.

ПД и КТ стояха на оръжейните станции, готови да нападнат врага, който Сирикс ги бе програмирал да мразят. Радваше се, че тези двамата не се бяха оказали такова разочарование като ДД.

— С подсилените си нови оръжия нашите кораби не са по-лоши от тези на кликисите — изтъкна ПД. — Шансовете ни за успех не са нулеви.

КТ се съгласи.

— Ако ги нападнем сега, имаме вероятност да победим, макар и малка. Но трябва да нападнем.

Сирикс бе стигнал до същото заключение. Свързаните му чрез моментална комуникация и програмиране роботи можеха да командват корабите си да променят курса само за миг — идеално координирана маневра. Изненадващ обрат — каквито щяха да са и новите му оръжия. И колкото по-скоро го направеше, толкова по-малко щяха да го очакват кликисите. Можеше поне да осакати преследващите го кораби-рояци. Това бе всичко, което му трябваше. Все още можеше да се изплъзне.

Сирикс предаде изричната си заповед и корабите му се разпръснаха, за да се превърнат в по-трудни мишени. После всички едновременно се завъртяха с координирано движение и насочиха оръжията си към корабите-рояци. Ако всички роботи едновременно откриеха огън и безпогрешно улучеха целта, кликисите щяха да понесат тежки щети.

Преди изненаданите кораби-рояци да могат да реагират, Сирикс заповяда на всичките си стрелци да открият огън едновременно. От таблата си до него ПД и КТ изстреляха подсилени язерни лъчи към по- близкия кораб-рояк.

Но никой от другите роботи не стреля.

— Унищожете кликисите — отново изпрати командата Сирикс. — Открийте огън.

Губеха безценни секунди.

Всички новопроизведени роботи на борда на кораба му стояха като замръзнали. Никой не посегна да активира оръжейните контроли.