Пепел от светове

Роб не разбра дали има предвид него, или баща му.

Два от корабите на ЗВС се сблъскаха и избухнаха в пламъци. След тях се взривиха още четири. И още, и още.

След няколко секунди Роб осъзна, че единствените пострадали кораби са тези на ЗВС. Сред експлодиралите съдове нямаше нито един конфедерационен.

В това нямаше никакъв смисъл. Роб изкрещя:

— Искам потвърждение! Искам да съм сто процента сигурен, че нито един от нашите кораби не е открил огън. Има ли стрелба от конфедерационни язери или ракетомети? — Сигурен беше, че никой от неговите кораби не би стрелял по ЗВС, особено след като над Земята бе надвиснала кликиската заплаха.

С флота на ЗВС бе свършено. Корабите продължаваха да избухват един след друг — двадесет, тридесет, повече.

— Взривяват се само корабите на ЗВС — съобщи оръжейният офицер. — Дотук станаха петдесет и три.

Сарейн направи очевидното заключение:

— Саботаж. Някой трябва да е сложил експлозиви на борда.

— Потвърдено — обади се тактическият специалист. — Детонациите не са причинени от оръжеен огън.

Корабите продължаваха да експлодират във верижна реакция. Седемдесет. Осемдесет и седем. Деветдесет и два. Спасителни капсули се изстрелваха в космоса, но едва ли много войници бяха успели да се спасят.

— Как можем да спрем това? — възкликна Естара.

„Голиат“ още не беше засегнат, но също можеше да експлодира всеки миг. Дреднаутът на ЗВС се устреми към „Юпитер“.

— „Голиат“ се приближава! — предупреди навигаторът.

— Свържете ме с баща ми. Трябва да говоря с него. Незабавно!

Естара застана до него, за да му даде сили.

— Но дали ще ни изслуша!? Ханзата от месеци му повтаря да не ни вярва и сега той сигурно си мисли, че параноята на Базил е била оправдана.

— Каналът е потвърден, сър.

— Татко, тези взривове са вътрешни! Флотът ти е бил прецакан!

Въпреки че от няколко минути нямаше експлозии, Роб не сваляше очи от незасегнатите съдове на ЗВС. Всички те представляваха тиктакащи бомби.

Конрад Бриндъл се появи екрана и изгледа намръщено сина си.

— Как прецакан? Почти сто кораба, Роб — две трети от флота ми, — и всеки от тях с пълен екипаж! Точно за такива неща ни предупреди да внимаваме председателят.

Адмирал Уилис се намеси в разговора:

— Проверете данните си, генерале. Готова съм да заложа заплатата си, че всеки от тези кораби е бил поправен от черните роботи.

— Кълна се, татко — не сме ние!

Естара се обади:

— Моля ви, генерале, позволете ни да ви помогнем да приберете оцелелите.

Измина един дълъг напрегнат миг, преди раменете на Конрад да се отпуснат и той да кимне.

— Ще имаме нужда от помощ. — После викна на тактическия си офицер: — Проверете данните на взривените кораби. Искам да стигнем до дъното на този саботаж.

Връзката прекъсна.

— Чухте кралицата — каза Роб. — Да се заемем с прибирането на спасителните капсули.

На главния екран корабите-рояци продължаваха да висят неподвижно.

149.Тасия Тамблин

Ларо бе гробница.

Сухата корава земя скърцаше под краката на Тасия, докато тя бавно крачеше сред руините и търсеше някакви признаци на живот. Всички кошерни сгради, тунели и огромни кули бяха празни и безмълвни.

Тасия подуши въздуха и каза:

— Повече ме интересуват отговорите, отколкото самите кликиси. Може отново да са изчезнали, както преди хиляди години.

КР и ГУ следваха Кото по петите и снемаха данни с оптичните си сензори. ДД крачеше до тях, обладан от очевиден ентусиазъм.

— Ако намерим Маргарет Коликос, тя ще ни обясни какво е станало тук.

— ДД, ти си прекарал дълго време с кликисите. Не ти ли идва наум нещо? — попита Орли.

Приятелското компи спря и огледа някогашната колония.

— Възможно е люпилото да е привикало воините през транспортала, за да нападнат или консолидират други кошери. Може би не са вече тук, защото са… другаде.

Тасия въздъхна.

— Значи ще трябва да ги потърсим другаде. Но трябва да изпробваме и сирената. — Тя погледна Кото. — Какво казва Пътеводната ти звезда?

— Обикновено не следвам нея, а собствените си изчисления. Майка ми така и не го разбра.

— Ако твоята играчка проработи, значи наистина ще проработи, нали? — попита господин Стайнман обезпокоено. — Незабавно? Намираме буболечките, удряме ги и след секунди ще знаем?

За минута Кото обмисли въпроса.

— На теория излъчването на хармонични мелодии би трябвало да парализира кликисите почти незабавно, може би дори да ги накара да заспят.

— А ако не работи, пак ще го разберем веднага — каза Стайнман. — Но първо трябва да намерим няколко буболечки за опитни зайчета.

— Чуйте ме — обади се Тасия. — Ако кликисите са отишли на друга планета, трябва да ги проследим. Ще действаме стъпка по стъпка. Отделяме сирената от нашия кораб и използваме антигравитационни дръжки, за да я носим. — Погледна към високата транспортална стена, която кликисите бяха издигнали в средата на кошера. — А после натискаме координационни плочки една след друга и проверяваме планетите. И щом намерим кликиси, надуваме сирената ти.

ДД се оживи:

— Знам много кликиски центрове. Мога да ви покажа няколко алтернативни свята, където може да е отишло люпилото.

Въпреки че списъкът, който бе съставил, бе много подробен, ДД очевидно остана разочарован, когато първите две координатни плочки ги отведоха само до безмълвни прашни планети, изоставени от кликисите.

Третия път обаче, веднага щом пристъпиха през транспорталната стена, Тасия видя стотици кликиски копачи, конструктори и екскретиращи насекоми, които издигаха огромен град. Съществата се обърнаха към тях и започнаха да цвърчат въпросително.

— Бинго! — извика Тасия. — Време е за серенада, Кото.

Нетърпеливият инженер активира сирената и Тасия инстинктивно запуши ушите си с ръце, въпреки че Кото бе раздал на всички шумозаглушители. Наивно бе настоял, че кликиската сирена не би трябвало да оказва никакъв ефект върху хората, преди Тасия да му изтъкне, че въпреки това звукът ще е висок.

От устройството изригна същинска буря от звуци. Сигналът не можеше да бъде наречен мелодия по нито един от стандартите, познати на Тасия, а освен това почти половината от честотите бяха извън слуховия обхват на хората. Въпреки запушалките за уши звуковата бомбардировка я разтърси.