Стайнман изкрещя. Орли също затисна ушите си с ръце. Трите компита просто стояха, слушаха и анализираха. Кото изобщо не изглеждаше обезпокоен от шума.
Кликисите обаче сякаш бяха хипнотизирани. А може би очаровани. Всички обърнаха бронираните си глави към транспортала в перфектен синхрон и впериха фасетните си очи в посоката, от която идваше монотонният звук. После, с едновременно дисонантно цвърчене, буболечките замръзнаха, все едно са на късо.
— Мисля, че подейства — каза Кото.
Стайнман, който май бе разчел думите на инженера по устните му, изкрещя:
— Тогава го изключи това проклето нещо! Слухът ми не е както едно време, но този шум направо ще ми пукне тъпанчетата.
Кото изключи устройството и тишината, която последва, сякаш издълба дупка във въздуха. Кликисите не помръднаха.
— Мъртви ли са? — попита Тасия.
— Мисля, че сигналът просто ги приспа — отвърна ДД.
— Това е добре — отсъди Орли.
Стайнман погледна вцепенените буболечки и каза:
— Адски впечатляващо.
— Ако се съди по телесните им конфигурации, тези породи са от друг кошер, а не от този на Ларо — осведоми ги ДД. — Може да са част от по-голямо обединено кошерно съзнание или дори от слабо свързана група от… остатъци.
Тасия сграбчи антигравитационните дръжки и повлече сирената към транспортала.
— Проверката определено се оказа успешна. Вече можем наистина да се заловим за работа.
Щом се върнаха в безмълвната колония, Тасия се обърна към ДД:
— Кои други координационни плочки ще ни отведат в активни колонии?
— Не знам със сигурност, Тасия Тамблин. Но мога да ти предложа повече от двадесет места, които можем да проверим.
— Добре. Тогава да започваме. Смятам да продължим да удряме буболечките, докато не извадим от строя всичко, което е останало от кошерите.
150.
Председателят Базил Венцеслас
В центъра на извънземния кораб-рояк люпилото проговори с потръпващ глас, който изобщо не звучеше като гласа на спокойния и винаги владеещ емоциите си Дейвлин Лотце:
—
— Значи си видял клопката, която заложих на Сирикс — настоя Базил. — Фатален дефект. Аз го направих. Всички нови роботи блокираха веднага щом се опитаха да открият огън.
—
Маргарет Коликос изгледа Базил със странен поглед и каза:
— Сирикс уби моя Луис.
Антон сложи ръка върху нейната.
Базил не им обърна внимание, съсредоточен само върху кипящото кошерно съзнание.
— Аз ви помогнах.
Сарейн и Каин го бяха проболи в гръб, адмиралите Пайк и Сан Луис го бяха изоставили, а Питър продължаваше със самодоволното си неподчинение. Базил знаеше, че се хваща за сламка. Но кликисите бяха единствената възможност. Ако стимулираше достатъчно Единственото люпило, то можеше да надвие всички други врагове на Ханзата.
— Дължиш на Ханзата същото разбиране, което ти показа тя. Ние сме партньори. Няма причина да ни нараняваш. Имаш нужда от мен.
Но в колективното съзнание вече нямаше видими следи от Дейвлин Лотце. Всъщност то дори изглеждаше по-кликиско от всякога, сякаш след смазването на последните роботи жаждата за кръв на насекомообразните създания се бе разпалила още повече и те искаха да се нахвърлят върху Земята.
Маргарет и Антон се оглеждаха неспокойно. Дарителите и воините, застанали на стража пред централното помещение, сякаш горяха от желание да ги убият.
Изведнъж обаче воините трепнаха и замръзнаха. Безформената маса на люпилото се размърда и потръпна и изкуственото лице се появи отново.
—
Устата на люпилото се сгърчи, лицето замръзна в кашеста маса.
—
Базил не разбираше какво става. Маргарет Коликос очевидно също не разбираше и попита остро:
— Що за номер е това, господин председател? Някакво ново оръжие на ЗВС?
— Бих се радвал да си припиша заслугата за това, доктор Коликос, но нямам ни най-малка представа какво става.
Всички кликиски войници бяха застинали неподвижно. Един от дарителите рухна на пода пред една врата с извита арка.
Люпилото трепереше и се гърчеше.
В целия кораб-рояк и навярно и във всички останали кликиски съдове кликисите бяха изпаднали в кататония. Ако някой — Конфедерацията? — бе измислил оръжие срещу тях, Базил не искаше да остава на борда и секунда повече. Чудовищните създания бяха обездвижени и той не можеше да пропусне тази възможност.
— Трябва да се махнем оттук. Срещата приключи.
Не знаеше колко дълго ще продължи парализата им и това го караше да се чувства ограничен в действията си. Не знаеше как ще реагира променливото люпило, когато и ако дойдеше в съзнание. Не искаше този момент да го завари тук — много лесно можеше да се превърне в изкупителна жертва.
— Бягайте!
Нито Маргарет, нито Антон се впуснаха в спор. И двамата бяха видели, че личността на Дейвлин е потисната от кликисите. Тримата забързаха по виещите се органични коридори.
Най-после стигнаха до помещението за кацане. Кликиските войници бяха заобиколили дипломатическата совалка като кошмарни скулптури. Никой от тях не помръдваше.
— Отваряй! — изкрещя Базил на пилота. — Отваряй, по дяволите!
Люкът се отвори и той хукна нагоре по рампата.
— Господин председател, жив сте! — извика пилотът.
— Очевидно. Включвай двигателите.
Странната парализа на цялата раса можеше да свърши всеки момент — или, ако зад това стоеше Конфедерацията, Питър можеше да се опита да взриви кораба-рояк. Положително нямаше да има скрупули да го направи, докато председателят е на борда.
Совалката се издигна от слузестия под, излязоха от подобния на уста тунел, а после и от ядрото и полетяха в благословено открития космос.
И тогава Базил видя останките от корабите на ЗВС. Незабавно осъзна размерите на бедствието: отломките, гаснещите пламъци, жалките останки от флота, който доскоро бе под командването на генерал Бриндъл. Касапницата беше ужасяваща.
Бойната група на Конфедерацията обаче бе незасегната.
— Проклет да си, Питър! — изкрещя Базил. — Проклет да си!
