Пепел от светове

докато сме парализирани. Вие представлявате опасност за нас. За жалост трябва да кажа, че оправдахте всичките ми очаквания.

Базил се стресна.

— Не забравяй, че аз устроих клопка на черните роботи. Предадох Сирикс — унищожих ги заради вас!

Дейвлин обаче не се заблуди.

— Щяхте да оставите роботите да влязат в битка с нас, а после, ако някои от тях оцелееха, щяхте да използвате смъртоносната програма, за да ги унищожите — така щяхте да се отървете и от нас, и от тях. Алтруизмът не е в природата ви.

Базил мълчеше. Дейвлин, разбира се, беше прав.

Деветте гигантски кораба-рояци, които бяха увиснали над Земята, се преобразуваха в една-единствена невероятна маса — променяща се, съединяваща се и прерастваща в огромна сфера. Другите два кликиски кораба се върнаха от преследването на роботите и се вляха в нея.

Пилотът го погледна ужасен, сигурен, че кликисите всеки момент ще открият огън.

— Действахте точно така, както очаквах, господин председател. — Дейвлин- люпилото млъкна и докато се взираше в неописуемо грамадния конгломератен кораб, Базил не можеше да измисли начин да се защити или да оправдае действията си. — Вие приличате на кликисите повече, отколкото си давате сметка.

За смайване на Базил огромният кораб-рояк не стреля, нито нападна бойната група на ЗВС. А започна да се отдалечава от Земята. Мина покрай разпръснатите разрушени кораби на ЗВС и несигурната отбранителна линия на Конфедерацията и се понесе в космоса.

Базил се взираше след него, неспособен да намери думи.

Маргарет се усмихна.

— Изглежда, Дейвлин е намерил начин да направи една последна услуга на човечеството.

Антон бавно си пое дъх.

— Благодаря ти, Дейвлин.

Трептящият кликиски кораб се отдалечаваше от Земята. Базил го наблюдаваше как изчезва, изпълнен едновременно с екстатично въодушевление и с усещането за тотално поражение. Като голям въртящ се облак от сърдити оси последните кликиси излязоха в открития космос. Отидоха си… Поне едно нещо вървеше както трябва.

На една немалка част от него обаче й се искаше генерал Бриндъл просто да бе превърнал цялата им проклета раса в атоми…

По комуникационната система пристигна приоритетно съобщение — по извънреден код, който знаеха едва шепа хора. Заместник-председателят Каин. Базил стисна зъби. Още един предател.

Бледото лице на Каин не издаваше никакви чувства.

— Господин председател, радвам се, че сте жив и здрав — и съм много доволен да видя оттеглянето на кликисите. Благодаря ви за усилията.

— Имаш да отговаряш за много неща, Каин. Защо ми се обаждаш?

Заместникът му се усмихна сухо.

— Крал Питър ви вика в Двореца на шепота, за да се осигури плавно прехвърляне на властта. Ако обичате, елате колкото е възможно по-скоро.

154.Магът-император Джора’х

Руса’х изскочи от огненото си кълбо. Плътта му бе разтопена, косата му се виеше като гъст дим, очите му блестяха като звезди. Превъплътеният фероуи изглеждаше едновременно разярен и доволен, че стои пред Джора’х.

— Най-после мога да спася всички!

— Няма да причиняваш повече страдания на хората на Илдира — каза магът-император.

Руса’х изглеждаше натъжен, почти по бащински жалостив.

— Ти отслаби тизма и почти унищожи империята ни. Ще отведа най-силните илдирийци до Извора на светлината и ще ги спася с помощта на моите фероуи.

Джора’х направи крачка напред.

— Да ги спасиш ли?

Горещината бе невероятна, макар че децата на Нира се опитваха да я блокират.

— Като позволяваш на фероуите да изпепеляват цели лагери, пълни с бегълци? — продължи Джора’х. — Да унищожават кораби, пълни с илдирийци, които се опитват да избягат в безопасност? Да превърнат в пепел безчет касти след превземането на Миджистра? Виждам как си се опитал да ги „спасиш“. Това бяха твоите хора, Руса’х! Ти трябваше да ги защитаваш. — Насочи към него обвиняващ пръст. — А сега всички са мъртви!

Въпреки че горящият мъж бе запазил фигурата и ръста си, Джора’х не виждаше в него нищо от своя благ и спокоен брат, от този, който някога се бе наслаждавал на празненствата и на удоволствията на Хирилка. Превърнатият в аватар на огнените същества мъж пред него искаше само да гори.

— Не… Направих го заради тях!

Огнените кълба в небето се приближиха, готови да изпепелят мага-император и да погълнат душепламъка му.

— Фероуите са те покварили, Руса’х.

Осира’х стисна ръката на баща си и той почувства наелектризиращото й докосване, въоръжи се с невидимата сила, която детето извличаше от уникалната си връзка с илдирийския тизм.

Нира стискаше фиданката си, приведена над нея, за да я защити от изгарящата топлина, която проникваше през отслабващия духовен щит. С другата си ръка Осира’х сграбчи ръката на майка си и се свърза чрез нея с фиданката. Изведнъж световната гора също се оказа въвлечена във връзката и я изпълни с разума и силата на верданите.

За да засилят щита си, останалите деца също се включиха в телевръзката на майка си, точно както зеленият жрец Колкер бе намерил начин да обвърже тизма със световната гора. Намериха и докоснаха венталите, фокусирани чрез фиданките и затворени в живите мехури вода, и щитът стана още по- силен.

Язра’х и престолонаследникът Даро’х се обединиха с Осира’х, сестрите и братята й и с Нира и Джора’х в свързания им кръг.

Губернаторът Райдек’х също се присъедини към групата, силен и безстрашен.

— Ще се изправим срещу фероуите и срещу теб, Руса’х! — изкрещя Райдек’х сред оглушителното пращене на пламъците. — Аз съм губернаторът на Хирилка!

— А аз съм истинският маг-император. — Джора’х сякаш стана по-висок, докато посрещаше яростта на превъплътения фероуи. — Илдирийците са мои и ще ги спася аз.

— Грешиш, братко.

По заповед на превъплътения фероуи стотици огнени кълба се спуснаха като море от слънца, сякаш всички звезди в небето избухваха едновременно. И въпреки духовните барикади и безопасността на подсиления тизм, въпреки всички необичайни съюзници, дошли да се сражават в Илдира, магът-император почувства, че гори.

— Няма да се предам!

Но Джора’х чувстваше, че няма да издържи още дълго. Сълзите му се сгорещиха и се превърнаха в пара. Стотици фероуи прииждаха над главите им.

Магът-император се вкопчи в Осира’х и Нира и почувства силата им. И разбра: като от бездънен кладенец в дълбините на духа му, могъщият поток на тизма извираше от самия него. Той направляваше империята, завещана му от баща му и от дълга линия магове- императори преди него. И като център на връзката между членовете на илдирийската раса единствено той можеше да привлече цялата мощ на тизма.