Пепел от светове

да обвини. — Ти допусна всичко това да се случи.

— По-точно е да се каже, сър, че го подготвих. Не ми оставихте друг избор.

От богато украсения трон Питър каза:

— Базил, вече те освободих от задълженията ти като председател. Трябва да се оттеглиш.

— Никога!

— След като се оттеглиш — продължи Питър, без да му обръща внимание, — Теранската ханзейска лига ще бъде разпусната, а останалата част от правителството ще бъде присъединена към Конфедерацията. Едва тогава ще можем да започнем дългия процес по поправяне на вредите, които ти причини през годините.

Макар че Базил бе побеснял от гняв, изражението му бе спокойно. Питър си помисли, че навярно се гордее със самоконтрола си. Председателят се обърна към Андез:

— Полковник, заповядах ви да арестувате Питър. Смъкнете го от трона, ако трябва насила, и хвърлете всички останали в затвора, където ще очакват изправянето си пред военен съд. Не съм склонен да проявя милост.

Неспособни да повярват на ушите си, като се имаше предвид положението на Базил, войниците на Уилис погледнаха Питър за заповеди.

— Спокойно! — каза той с надеждата, че Андез и чистачите й не са толкова луди да открият огън.

Андез — виждаше безизходното положение на групата си и насочените срещу тях оръжия — примигна.

— Как точно… да го направим, господин председател?

От мястото си до трона ОХ се обади с тон, сякаш изнасяше лекция на някой кандидат за принц:

— Заключението е неизбежно. Единственият логичен отговор е да признаете поражението си. — След което добави поучително: — Това ще е най-ефективното разрешение на проблема. Като председател би трябвало да го разбирате.

Питър стана от трона.

— Цялото население на Земята обвинява теб, Базил, и повече не можеш да използваш мен — или Рори — като изкупителна жертва, зад която да се скриеш. Нищо не можеш да направиш. С теб е свършено.

Председателят изглеждаше патологически неспособен да проумее, че вече не владее положението. Свали от кръста си един малък комуникатор и активира директен канал към корабите на ЗВС.

— Генерал Бриндъл! Въведете гилотиниращите кодове за корабите, които адмирал Уилис открадна от ЗВС, и обезвредете космическия флот на Конфедерацията.

След съвсем кратко колебание — едва секунда повече, отколкото можеше да се припише на забавянето на връзката — главнокомандващият на ЗВС неохотно прие заповедта.

Питър бе не толкова сърдит, колкото разочарован.

— Базил, това е безсмислено. Дори и генералът да направи това, което казваш…

Базил се взря право в него, докато продължаваше да говори в комуникатора:

— И след като тези предателски кораби са безпомощни, генерале, бомбардирайте ги с всичко, което имате.

156.Роб Бриндъл

— Шиз, висим в космоса като трупове! — възкликна ядно Роб, стовари юмрук върху страничната облегалка на командния си стол и викна на офицерите на мостика: — Направете нещо!

— Това е гилотиниращ код, сър — каза навигаторът и продължи раздразнено да блъска по таблото си. — От ЗВС току-що го въведоха.

— Но как е възможно? — попита Естара.

— Блокираща система, вградена във всички големи кораби на ЗВС. Главнокомандващият има кодовете.

— Но нали сега корабите са на Конфедерацията!

— Трябваше да променим кодовете! — изпъшка Роб. — Трябваше да ги изтрием и да въведем нови, когато адмиралът докара корабите си на Оскивъл, но нямаше време.

— Да, голям технически пропуск — обади се Рлинда Кет.

— Нападението на генерал Ланиан ни обърка — каза Роб. — И така и не намерихме време да го направим.

— Е, вече е късно за това — включи се Сарейн. — Какво ще правим?

— Ще говорим с генерал Бриндъл — каза Естара.

Роб поклати глава. Чувстваше се невероятно уморен.

— Можете да изложите всички логически аргументи, които ви хрумнат, но баща ми вярва, че е негов дълг да следва председателя.

Естара стисна устни.

— Аз стоя по-високо от председателя.

— Баща ми не признава легитимността на Конфедерацията като самостоятелно правителство — напомни й Роб.

Естара погледна сестра си.

— Сарейн, ти си посланикът на Терок. Това е титла, която би трябвало да признае.

— А аз съм негов син — каза Роб. — Но това няма да има значение, ако председателят му нареди да ни залови.

Сарейн се изсмя студено.

— Да ни залови ли? Повярвайте ми, съдбата, която ни е подготвил Базил, е доста по-сурова.

Роб отиде до комуникационната станция и се опита да я включи, но без успех.

— Не можем да се свържем с него. Висим тук мъртви и със запушена уста.

Естара се взря в потъмнелия екран, сякаш искаше да го накара да й покаже застрашаващите ги кораби, звездите и планетите. Но екранът си остана празен. Мълчанието бе по-зловещо от всяка заплаха.

Капитан Кет застана до кралицата. Усмихваше се.

— Какво? — попита Естара. — Ако имате някаква идея…

— Този гилотиниращ код може да е блокирал всичките системи на ЗВС, но не може да направи нищо на „Сляпа вяра“ — отвърна Рлинда Кет и погледна Роб. — Площадките ви за кацане си имат резервни системи за ръчно отваряне на вратите, нали? Добре. С БиБоб можем да ви заведем право пред „Голиат“, лично и персонално.

157.Джес Тамблин

Огнените същества над руините на Миджистра изглеждаха омаломощени, отчаяни, объркани. Докато венталският кораб си пробиваше път сред разпръскващите се огнени кълба, Джес и Ческа видяха през пламъците искрящата битка на земята — магът-император и група илдирийци се сражаваха с обгърнат от огън мъж.

— Руса’х е като нас. — Джес увеличи скоростта. — Трябва да го спрем.

— Не, не е като нас! Фероуите са изгорили душата на човека, който е бил някога — каза Ческа. — Венталите у нас може завинаги да са ни отделили от хората, но вътрешно все още сме тези, които сме били винаги.

Джес поведе кораба-мехур надолу с максимална бързина, като първата тежка дъждовна капка преди началото на порой. Водната сфера докосна земята близо до сражаващите се илдирийци, спука се като балон и венталите, които я съставяха, потекоха по земята. Джес и Ческа се отдръпнаха от пенливата кал в краката си.

Опустошителната топлина бе започнала да омаломощава Джора’х.

— Ти си отрязан от тизма, Руса’х! — изкрещя магът-император. — Няма да позволя на твоите фероуи да се хранят от моите хора.

Повечето огнени същества бяха отлетели и бяха оставили Руса’х сам. Но не и слаб.