— Не вярвам, че тази атака е оправдана. Обстоятелствата се промениха.
— Не ви питам за мнението ви, генерале. Унищожете конфедерационните кораби!
— Не мога да открия огън по суверенен владетел!
Базил примигна, сякаш не бе очаквал генералът да му се противопостави.
— Не ставайте смешен! Конфедерацията не е законно правителство. Те са очевидна заплаха за цялата Ханза. Открийте огън!
След колебание, което продължи по-дълго от техническото забавяне на отговора му, Бриндъл отговори:
— Няма.
Базил пребледня като пресечено мляко.
— Ако не направите каквото ви се казва, ще екзекутирам и вас, и всичките ви офицери като бунтовници.
От комуникатора долетя само статично пращене. Главнокомандващият на ЗВС бе прекъснал връзката.
Базил рязко се извърна към Андез и четиримата й чистачи. Сега, когато и генерал Бриндъл бе изоставил председателя, те бяха дълбоко разтревожени. Двама дори изглеждаха готови да захвърлят оръжията си.
Базил обаче явно не го забеляза.
— Полковник Андез, време е да сложим край на това. Заповядвам да екзекутирате Питър. Застреляйте го, задето е узурпирал трона на крал Рори.
— Давам му трона! — извика момчето.
— Ти да мълчиш! — каза Базил.
Предусетил заплаха за Питър, ОХ застана пред трона, решен да използва твърдото си тяло от полимер и метал като барикада.
— Не мога да ви позволя да нараните краля. Програмирането ми не го допуска. Ще трябва да стреляте през мен.
Ръката на Андез трепна, но тя не извади пистолета си. Прекалено много оръжия бяха насочени към нея, а и тя и шепата й хора бяха далеч по-малобройни от стражите на Питър.
— Но, господин председател, дори ЗВС…
Базил измъкна пистолета от кобура на бедрото й и тръгна към трона, сякаш той и Питър бяха единствените хора в залата. Всички стражи насочиха оръжията си към него, но не стреляха — нали Питър им бе заповядал да не стрелят.
— Господин председател, хвърлете оръжието! Веднага!
Базил изобщо не им обърна внимание.
Каин обаче не се поколеба. Докато председателят презрително минаваше покрай него, той извади церемониалния кортик, който капитан Маккамон бе носил с такава гордост, и замахна. Вложи в удара цялата си сила.
Острието се заби в гърба на председателя и го прониза под лявата плешка, близо до гръбнака. Каин извъртя ръка и острието мина между ребрата на Базил и се заби право в сърцето му.
Председателят спря, сякаш се бе блъснал в стена. Каин натисна още един път.
Всички замръзнаха. Питър скочи от трона и мина покрай пазещото го компи.
Заместник-председателят Каин стискаше дръжката на кортика и с това задържа председателя изправен за един-единствен парализиращ миг. Ръцете на Базил трепнаха и той изпусна пистолета. Коленете му се подгънаха и тежестта му стана прекалено голяма за заместник-председателя. Каин издърпа кортика и Базил се строполи на пода. През плата на скъпия му делови костюм започна да се просмуква кръв.
Сивите очи на Базил се приковаха в очите на Каин. От гърлото му излезе последен клокочещ дъх, сякаш председателят се опитваше да изрече някакво последно предизвикателство. Но преди да умре, успя да промълви само една-единствена дума:
— Разочарован…
Каин хладно огледа стаята. Спомни си как Маккамон бе убит точно на същото място. Проговори с изненадващо висок глас:
— Като заместник-председател установявам контрол над Ханзата…
Измъкна кортика от гърба на председателя, избърса го и го подаде с дръжката напред на Питър.
— … от името на Конфедерацията.
159.
Тасия Тамблин
Когато Тасия и спътниците й се върнаха на Земята и разбраха какво се е случило, цялата война бе приключила — на Ханзата с Конфедерацията, на кликисите с черните роботи, на Илдирийската империя и венталите и верданите с фероуите. Всичко. На път към Земята чуха най-различни съобщения: експозето на Патрик Фицпатрик, докладите на Конфедерацията, историите по новинарските мрежи.
— Шиз, и да пропуснем всичко!
За разлика от нея, Хъд Стайнман изобщо не бе разочарован.
— Не се оплаквам, че не се забърках в това.
— Ние изиграхме ролята си — каза Орли. — И като слушам новинарските мрежи, бих казала, че определено сме повлияли на начина, по който се развиха нещата.
Кото все още се носеше на вълните на въодушевлението, че сирената му е проработила толкова добре — като се прехвърляше от планета на планета, групата им бе намерила и тотално обезвредила цели десет кошера.
Тасия Тамблин приближи кораба си до „Юпитер“ и включи предавателя.
— Адмирал Уилис. Искате ли компания? Моята група ви носи някои доста интересни новини за кликисите… или това, което е останало от тях.
Гласът, който й отговори, не бе на адмирала.
— Винаги си добре дошла на борда на моя кораб, Тамблин, въпреки че хукна на весела разходка, докато ние спасявахме света.
— Весела разходка ли? Прощавай,
Роб се разсмя.
— Хайде, идвай. С радост ще чуем за подвизите ти. Адмирал Уилис тъкмо се връща.
Така че на борда на „Юпитер“ се състоя радостна среща. Кото никога не се бе качвал на толкова голям кораб и почна да обикаля мостика и да задава въпроси. Стайнман бе решен да намери столовата на екипажа, за да хапне нещо по-различно от самозатоплящи се порции. Орли и ДД тръгнаха с него.
От Двореца на шепота заместник-председателят Каин формално бе наредил на генерал Бриндъл да отмени заповедите за гилотиниращите кодове, така че конфедерационните кораби да могат да използват оръжията и системите си. Всички кораби вече функционираха.
Крал Питър бе останал в Двореца на шепота, за да подготви официалната промяна в управлението, но адмирал Уилис се върна на „Юпитер“ и щом стъпи на мостика, потупа Тасия по рамото.
— Е, лично аз съм доволна, че най-после приключихме с тая дивотия.
— Спиралният ръкав е голям, госпожо. Сигурна съм, че са останали още много дивотии.
Уилис се навъси.
— Не ми разваляй настроението, Тамблин.
„Някои неща трябва да се направят лице в лице“ — бе казал генерал Бриндъл и адмирал Уилис му бе дала разрешение да се качи на борда. Придружен от почетна стража от десетима души, Конрад крачеше изпълнен с достойнство.
Уилис стана, за да го посрещне. Генералът отсечено отдаде чест. Целият екипаж на мостика стоеше мълчаливо и се чудеше какво ще каже главнокомандващият на ЗВС. Адмирал Уилис му се усмихна топло.
— Много вода изтече, генерале.
