Той кимна сковано.
— Голяма част от флота ми бе повредена или унищожена. Сто кораба, загубени поради саботаж.
Тасия скръсти ръце на гърдите си — церемониите изобщо не я вълнуваха.
— Шиз, сър, можем да минем и с доста по-малък флот, ако корабите ни просто спрат да се обстрелват взаимно.
Конрад я погледна, после погледна и Роб.
— Да, и аз стигнах до същото заключение.
После се обърна към адмирал Уилис.
— Като главнокомандващ на Земните въоръжени сили дойдох, за да обявя присъединяването ни към Конфедерацията.
Дъхът на Тасия секна. Уилис бе съвсем спокойна.
Конрад продължи:
— Като гаранция за искреността ни ви предавам гилотиниращите кодове на всичките ни кораби.
Извади от джоба на униформата си един сгънат лист и го подаде на адмирал Уилис.
— С този документ официално ви прехвърлям пълномощията си. Сега вие сте командир на „Голиат“ и на всичките ми оцелели кораби. Пожелавам ви да ги ръководите добре.
— Благодаря, генерале. — Тя изпука кокалчетата на пръстите си. — Така, а сега, когато приключихме с формалностите, да поговорим реалистично какво точно ще правим оттук нататък — да поговорим практично, имам предвид.
Преди това обаче Бриндъл искаше да свърши нещо друго. Обърна се към сина си и Тасия видя противоречивите чувства, изписани на лицето му.
— Току-що получих съобщение от майка ти. Ще ти е много благодарна, ако ни посетиш при пръв удобен случай. Трябва да поговорим за много неща като семейство. — Погледна Тасия. — И, разбира се, командир Тамблин е добре дошла, ако желае да те придружи.
160.
Крал Питър
Седнали на масата в една малка стая в Двореца на шепота, Питър, ОХ, Естара и заместник- председателят Каин обсъждаха какво да правят със сваления крал Рори. Въпреки че ОХ бе готов да декламира членове и алинеи както от закона на Ханзата, така и от дипломатическата традиция, до решение така и не се стигна.
— Семейството ми загина при злополука… ако наистина е било злополука. — Рори преглътна с мъка. — Просто си искам нормалния живот.
— Можем да се погрижим момчето да заживее удобно някъде с ново име и нова самоличност — предложи Каин. — Ако изчезне от погледа на обществото, хората скоро ще го забравят.
— Не съм сигурна, че това е най-доброто решение. Като се имат предвид действията на председателя, по-вероятно ще решат, че сме го убили — възрази Естара.
Питър погледна Рори, който, изглежда, имаше трудности да следи разговора.
— Съжалявам, но ти си крал Рори, за добро или зло. И все още можеш да ни помогнеш.
— Ами ако му намерим някаква церемониална роля? — предложи Каин. — Да го понижим, но без да го прогонваме в немилост. Да му позволим да задържи свитата си.
— Хората вече преживяха достатъчно бъркотии, а това ще ни помогне с приемствеността — съгласи се Естара. — Той може да служи като мост между старата Ханза и новата Конфедерация.
За церемонията по абдикирането се наложи на площада да се строят войници, които да удържат тълпите и медиите. Докато Питър и Естара стояха до Рори под ярките светлини, кралят видя, че лицето на младия мъж е обляно в пот. Толкова приличаше на загубения му брат, че жестокостта на номера на Базил дори и сега го опари като сол в рана. Но това не беше по вина на Рори.
— Не изпитвам враждебност към теб — прошепна Питър съвсем тихо, за да не го чуе никой друг. — Не се срамувай.
— Не съм искал да ме правят крал. — Рори все още носеше царственото си одеяние. — Но това не означава, че не съжалявам за някои от нещата, които съм направил.
— Никой не разбира това по-добре от мен — каза Питър.
— Радвам се, че председателят е мъртъв. Вече няма защо да се боя. — Тъмните очи на Рори се вдигнаха към него. — Не знам откъде си взел сила да му се противопоставиш.
— Понякога и аз не знам.
Под портрета на Базил, който висеше на стената в заседателната зала, имаше надпис: „Последният председател на Теранската ханзейска лига“. Самата зала бе заключена и никой нямаше достъп по нея. След време галерията можеше да се окаже полезна като място с историческа важност, но засега Питър не искаше никой да се взира в портрета на Базил.
Преди абдикацията двамата с Естара присъстваха на скромното и слабо отразено в новинарската мрежа погребение на председателя Венцеслас само от чувство за дълг. Доколкото видя кралят, никой не пророни сълза. Макар че имаше възможност да ги придружи, Сарейн не можеше да понесе да се върне на Земята толкова скоро и предпочете да остане на „Юпитер“. Скоро щеше да се върне у дома, на Терок. Полковник Андез бе може би единственият човек, който
Сега Питър и Естара заеха местата си на двата трона, а Рори застана пред тях прав. Момчето бе запаметило репликите си за едно последно представление. Тълпата бавно притихна, изпълнена с очакване. Чуваше се само тип шепот. Питър едва забележимо кимна на младия мъж.
Рори свали сложно изработената златна корона от тъмната си коса все едно сваляше огромно бреме.
Заговори с висок ясен глас:
— Ханзата и Конфедерацията трябва да имат един водач — само един истински крал. Направих всичко по силите си да ръководя Ханзата, но сега, когато преминахме през тези бурни води и сме в безопасност, отстъпвам пред теб, Питър. Отказвам се от трона си и ти давам тази корона за съхранение.
Питър прие короната и я сложи в скута си. Сред зрителите се надигнаха бурни аплодисменти, които станаха още по-високи, когато Рори се отпусна на едно коляно пред краля.
Питър каза:
— Кралицата и аз те молим да продължиш да служиш на хората и да им помагаш да се чувстват добре дошли в Конфедерацията.
— Винаги, ваше величество.
Последва галаприем, на който присъстваха висши служители и бюрократи от Ханзата, както и представители на планети, включени в Конфедерацията. Посредством фиданките зелените жреци вече бяха разпространили новината и в най-отдалечените колонии.
Заместник-председателят Каин се приближи до Питър. Вместо да търси власт, той предпочиташе да придобива и да се наслаждава на още класически творби на изкуството, които да добави към колекцията си.
— От какво още имате нужда, преди да се установите в Двореца на шепота, ваше величество? — попита той. Държеше чаша шампанско, но не отпиваше от нея. — Ще се нанесете ли в покоите си в кралското крило, ще доведете ли сина си тук? Жителите на Земята ще ви приветстват.
Естара погледна съпруга си и каза:
— Не сме говорили за това.
В добавка към случайните лунни късове, които от време на време се промъкваха през ревностно поддържаната мрежа, загубата на Луната бе оставила Земята нестабилна, с чести по-леки трусове и по- сериозни земетресения. Питър бе назначил екипи учени на Ханзата да съставят профил на очакваните климатични и сеизмични последици, а освен това много скитнически изобретатели вече бяха предложили услугите си, жадни да забият зъби в поредния интересен и крайно необикновен проблем. Накрая парчетата от разрушената Луна щяха да се установят в широк разпръснат пръстен около планетата. Дотогава обаче щеше да има много промени, повечето непредсказуеми.
