Джес и Ческа се приближиха към превъплътения фероуи. Телата им бяха покрити с блестящ слой вода. Руса’х почувства силата им, обърна се и тялото му сякаш се изду. Лицето му показваше борбата, която се водеше вътре в него.
— Това е моята империя!
Като излязъл от контрол горски пожар Руса’х запрати към противниците си горящи ракети, от пръстите му изскочи огън.
Джес пресече пътя на пламъците и ги отклони. Ческа присъедини силата си към неговата. Знаеше, че трябва да угасят тази искра, която разпространяваше опустошителен огън, поглъщаше кораби, градове, планети и хора. Трябваше да овладеят пламъците и да спрат фероуите, преди да изгорят всички светове в Спиралния ръкав.
Руса’х освободи цялата си яростна сила и Джес и Ческа залитнаха. Земята около тях започна да се разтапя.
От порите на Джес като пот излезе пара и се превърна в могъща жива мъгла. Ческа вдигна ръце и към несекващите огнени изстрели на Руса’х се стрелна пара. И Джес, и Ческа почерпиха дълбоко от венталите в телата си и ги противопоставиха на яростната огнена атака. Руса’х ги засипа с още повече огън.
Двамата се запрепъваха с мъка към него, обвиваха го в хладни венталски пари като с дебели въжета. Джес черпеше все по-дълбоко от вътрешния си резервоар венталска сила. Въздухът около него гореше. Почувства, че всеки момент ще рухне. Но не можеше да се предаде.
Иззад своя щит магът-император и свързаните илдирийци също участваха в битката и отнемаха част от мощта на превъплътения фероуи.
Джора’х викна на брат си:
— Върни се при мен, Руса’х! Независимо какво си направил, знам, че в гърдите ти все още бие илдирийско сърце. Ако наистина искаш да спасиш народа ни, спаси го
— Не! — изкрещя Руса’х и от устата му изригна пламък.
Блестящата мъгла стана толкова гъста, че Джес почти не виждаше с какво се сражава. Заслепяващи оранжеви и жълти пламъци атакуваха венталите, но той и Ческа продължаваха да се приближават, макар и с мъка, към превъплътения фероуи. Водните същества в телата им се уморяваха, губеха енергията си.
Руса’х залитна назад.
Джес отказа да отстъпи, макар да чувстваше как венталите в тялото му се изтощават все повече, как изстискват енергията си докрай. Почувства се празен, сякаш всяка молекула влага бе изцедена от порите му. Застави се да си припомни нападението на фероуите срещу Харибда и девствените й морета, пълни с новородени вентали. Споменът за това унищожение щеше да живее до края на дните му — пресушените океани, почернелите скали. Не можеше да забрави и как фероуите бяха нападнали Голген, как се бяха опитали да унищожат небесните мини… как бяха подпалили Терок, за да погълнат световните дървета… как бяха убили бащата на Ческа и бяха запратили чичо му на Йон 12…
Тези мисли го подтикнаха да излъчи още сила. Венталите в клетките му се напрегнаха и се хвърлиха срещу пламтящия мъж.
Руса’х залитна, стъпи в калната локва от венталския кораб — и капанът щракна. От земята избликна жива вода и обви краката му. Руса’х се замята, пръскаше огън във всички посоки.
Джес и Ческа се хвърлиха върху него, обгърнаха го в димящи одеяла от мъгла. Джес изстиска и последната капка енергия от вътрешния си резервоар, последната венталска сила, която преди толкова време го бе спасила от хидрогите, за един-единствен последен удар. Ческа направи същото.
Пламъците най-после отстъпиха. Угаснал отвътре, превъплътеният фероуи се строполи на земята.
Омаломощени, Джес и Ческа паднаха на колене.
Нира остави фиданката си на земята, втурна се към тях и преди Джес да успее да я предупреди да стои настрана, го прегърна. Джес потръпна, докато му помагаше да се изправи, а после я погледна изумен. Беше жива и здрава.
— Не разбирам. Допирът до мен би трябвало да те убие!
Ческа се взираше в ръцете си. После дълбоко си пое дъх.
— О, Джес! Няма ги. Венталите вече не са в нас!
Джес също погледна ръцете си. Изглеждаха точно така, както някога. Почти бе забравил усещането да е
— Сигурно сме ги изгорили от системата си. Използвали сме ги до краен предел. — Той се засмя. — Отново сме обикновени хора. И оживяхме!
В гърдите му се надигна радост, примесена с тъга и възхищение към водните същества, които бяха пожертвали себе си.
— Победихме фероуите — тихо каза Ческа. — Само това е важно. Това искаха венталите.
Над тях последните огнени кълба се носеха безцелно във въздуха, преди да бъдат погълнати и отнесени от няколко дървесни мехура, които ги повлякоха към най-близките слънца.
Джес се усмихна. Изпълни го безкрайно облекчение.
Когато горещата мъгла около тях се разсея, видяха предишния превъплътен фероуи на колене, изцяло разгромен. Системата му бе прочистена от огнените същества.
Разтърсван от ридания, Руса’х вдигна поглед към мага-император.
158.
Заместник-председателят Елдред Каин
Хищническото изражение на председателя подсказа на Каин, че всичко човешко у него е умряло. Базил Венцеслас, навремето дипломатичен и талантлив лидер и компетентен администратор, вече бе минало.
ОХ стоеше до трона. Оптичните му сензори святкаха.
— Председателю Венцеслас, трябва да изтъкна, че нямате никакво правно основание за тази заповед. Нямате право да издавате никакви заповеди.
Каин застана на стъпалата към трона, между председателя и краля.
— Сър, моля ви да размислите.
Без да обръща внимание на компито, Базил се обърна презрително към заместника си:
— Да не мислиш, че не знам как със Сарейн заговорничехте срещу мен, Каин, как подкопавахте авторитета ми? Аз съм единственият човек с визия, единственият, който може да отведе човешката раса там, където трябва. А ти така ме разочарова… — Погледът му обходи всички в затворената тронна зала. — Всички вие сте пълен провал! Питър, Фицпатрик, та дори и вие, полковник Андез!
Гласът на генерал Бриндъл по комуникатора прекъсна изблика му на негодувание:
— Гилотиниращите кодове са потвърдени, сър, както наредихте. — Гласът на Бриндъл звучеше сковано и недоволно. — Конфедерационните кораби са блокирани, оръжията и щитовете им са деактивирани. Като изключим скитническите съдове, целият флот е обездвижен. — Гласът му се поколеба, чу се статично пращене. — Но не мога да разбера какво се опитвате да постигнете. Имам нужда от помощта им, за да прибера спасителните капсули на унищожения си флот.
Базил вдигна комуникатора към устата си.
— Генерал Бриндъл, дадох ви заповед да откриете огън по конфедерационните кораби. Още ли не сте унищожили вражеския флот?
Питър заговори достатъчно високо, та Бриндъл да го чуе:
— Генерале, аз съм вашият крал. Председателят е свален от поста си и ви нареждам да не го слушате. Кралица Естара е на борда на „Юпитер“.
— Всъщност — отвърна сухо Бриндъл — е на един малък търговски кораб, който в момента се намира директно в обсега на оръжията ми. Двете с посланик Сарейн много убедително ме подканиха да прехвърля верността си към Конфедерацията.
Базил стисна комуникатора и изкрещя така високо, че от устата му пръсна слюнка:
— С бунт ли заплашвате, генерале? Целият ви живот на доблестна служба говори срещу това. Дадох ви заповед да…
Отговорът на Бриндъл се сля с по-нататъшните думи на председателя:
