За да разпали създаването на нови фероуи, заблуденият Руса’х бе позволил на огнените същества да превърнат в пепел цели градове, да откраднат душепламъци от Хирилка, Дзелурия, други отломъчни колонии в Хоризонтния куп, септата от бойни лайнери на тал О’нх, та дори и от Добро, където бяха изгорили бившия губернатор Удру’х. Джора’х не можеше да позволи това.
Посегна мисловно и си представи изгубените, всички души, които бе откраднал превъплътеният фероуи — и
Съзнанието му проникна в душепламъците, затворени във фероуите над главите им, и намери нишките на тизма у всеки илдириец, когото бяха ограбили. Огнените кълба бушуваха и се съпротивляваха, отказаха да освободят пленниците си.
Но магът-император Джора’х отказа да се предаде. Почерпи от резервоара на сила — към тизма, който само той можеше да използва като истински маг-император — и едновременно докосна всички илдирийци тук и на всяка отломъчна колония чрез всяка нишка. Добави този контрол към силата на кръга около себе си — към Нира и децата й, към своите собствени деца, към верданите и венталите — и предизвика фероуите директно.
Оцелелите фероуи се спускаха да защитят Руса’х. Магът-император вдигна поглед. Очите му сълзяха от вълните светлина и горещина. С огромно усилие успя да изтръгне откраднатите души от огнените същества.
Задържа духовните нишки в съзнанието си и му се стори, че е изтръгнал сърцето на пламъците. С безкрайна нежност поведе възвърнатите души нависоко и още по-нависоко, докато не достигнаха равнината на Извора на светлината. И освободи духовните нишки. И се засмя от радост.
Неговите хора си бяха отишли. Бяха свободни. А фероуите бяха слаби и разединени.
Изпразнени от съдържание, огнените кълба не можеха да запазят целостта си и пламъците им започнаха да гаснат и да избледняват.
Лудият губернатор нададе войнствен рев. Към него сякаш се устреми суров невидим вятър. Руса’х се олюля. Пламъците, които обгръщаха тялото му, засъскаха и запращяха.
Превъплътеният фероуи тръгна към Джора’х. Нямаше какво да губи.
155.
Крал Питър
Загадъчното оттегляне на кликиските кораби приличаше на чудо. Питър нямаше представа какво е направил Базил, за да ги накара да си тръгнат, но сега председателят бе на път за насам.
Питър никога не бе желал короната заради самата власт, но ето че тронът отново беше негов — по право. Жителите на Земята му вярваха и той бе работил много, за да се превърне в лидера, който винаги бяха предполагали, че е. Сега, когато се бе завърнал в Двореца на шепота, Питър знаеше, че мястото му е тук.
Човешката цивилизация заслужаваше нещо по-добро от Базил Венцеслас.
ОХ — беше се върнал от комуникационния център заедно с Патрик и Зет — доволно съобщи, че Мечът на свободата помага за разпространението на новината за смяната на властта. Все по-нарастващите протестни демонстрации се бяха превърнали в празненства. Стражите на Ханзата тихомълком бяха изчезнали от постовете си и бяха свалили униформите си, за да не ги погне тълпата.
Председателят Базил Венцеслас вече нямаше думата в управлението на човечеството.
Все още обаче имаше и упорита съпротива. Питър се бе опитал да се свърже с генерал Бриндъл, както и Роб Бриндъл, и адмирал Уилис, но Бриндъл бе отказал да отговори. Явно все още бе верен на ЗВС. Старият командир открай време бе проявявал скептицизъм към Конфедерацията и верността му стигаше до крайност, но сега, когато черните роботи бяха унищожили по-голямата част от флота му, му бяха останали много малко сламки, за които да се хване.
Учителското компи стоеше до трона като личен секретар на краля. Заместник-председателят Каин бе до унилия Рори, който въпреки уверенията на Питър изглеждаше нещастен.
— Имаме да вършим много работа — каза Питър. — Свържете се с адмирал Уилис и я помолете да придружи кралица Естара до Двореца на шепота. Господин заместник-председател, ще ви помоля да работите заедно с посланик Сарейн върху прехвърлянето на управлението на Ханзата в ръцете на Конфедерацията — дотук и двамата се справихте много добре. Готови сме да поемем стабилен курс към успокояване на хората. Трябва да разберат, че най-лошото е минало.
Каин кимна и каза:
— За мен е чест. Време е за плавно прехвърляне на управлението.
— А, и доведете търговски министър Кет. Навярно ще й хареса да действа открито, просто за разнообразие. Много търговци ще се зарадват отново да има пазар.
ОХ повдигна най-големия проблем, който им предстоеше да решат.
— Предлагам да разпоредите арестуването на председателя Венцеслас. Това ще предотврати всяко възможно объркване.
— Компито е право — обади се Фицпатрик. — Дори и лишен от власт, Венцеслас може да направи много бели.
Внезапно дванадесетимата войници, които Уилис бе дала за лична стража на Питър, вдигнаха оръжията си и ги насочиха към вратата. Рори се сви в един стол, сякаш се опитваше да се скрие.
— Аз ще издам заповед за
Председателят Базил Венцеслас мина бързо покрай стражите и нахлу в тронната зала, придружен от петима раздърпани чистачи, които бе освободил от временните килии на адмирал Уилис. Сред тях беше полковник Андез, с пистолет в ръка.
— Полковник, арестувайте го.
Андез, все още притеснена, задето я бяха надвили и обезоръжили, нареди на хората си да изпълнят заповедта. Очевидно вярваше, че правдата е на нейна страна и ще й донесе триумф. Само че тя и четиримата й чистачи бяха значително по-малобройни от конфедерационните стражи, които бяха готови да стрелят, за да защитят краля. Питър им махна да не го правят. Нямаше нужда.
Въпреки всичко обаче председателят закрачи напред, сляп за всички оръжия, насочени към него. Необезпокоен, Питър се наведе от трона.
— Това ли са всичките поддръжници, които са ти останали на Земята, Базил? Петима души?
Базил обаче упорито отказваше да види истината.
— Чистачите са заети с лудостта, която ти разпали по улиците, докато аз спасявах човечеството от кликисите. Предупредил съм всички стражи в Двореца на шепота. Идват още войници. Ще уредим всичко още тук и сега.
Питър не вярваше, че председателят ще намери повече подкрепа от сегашната в целия град, но Базил изглеждаше абсолютно убеден.
Заместник-председателят Каин докосна един бутон на стената и дебелите врати се затръшнаха. Армирани щитове покриха прозорците от цветно стъкло, тежки решетки блокираха достъпа до вентилационните отвори. Всички слаби точки, всички уязвими места за влизане вече бяха заключени.
— Позволих си да активирам системите за сигурност — каза Каин. — Тронната зала е обезопасена.
Питър кимна. Дори председателят да успееше да събере някакви поддръжници, те щяха да останат отвън. Андез и шепата й придружители очевидно се чувстваха неудобно и гледаха Базил, сякаш той можеше по някакъв начин да промени ситуацията. Конфедерационните войници държаха чистачите на прицел.
Патрик Фицпатрик изсумтя:
— Ако зависеше от мен, господин председател, щях да оставя адмирал Уилис да взриви кораба ви без предупреждение. В крайна сметка това е вашият предпочитан метод за разрешаване на проблемите. Чувам как духът на баба ми ви се присмива.
— Морийн Фицпатрик бе законно екзекутирана за опит да извърши измяна. — Гласът на Базил бе презрителен и нетърпелив. Председателят прободе Каин с леден поглед, най-после намерил някой, когото
