Пепел от светове

Огромните трънливи кораби се завъртяха около вихрушката на черната дупка. Бенето и останалите пуснаха заразените дървета и те изчезнаха едно по едно с безмълвни издихания, а ехото на телевръзката предаде едновременно ужаса и радостта от победата. Един по един верданските кораби се завъртяха в спирала, пресякоха хоризонта и пропаднаха в тъмнината.

Бенето знаеше, че Сели чувства загубата при изчезването на всеки. Тя мъчително си поемаше въздух на големи глътки, забравила за това, което ставаше около нея на ливадата.

— Бенето… — чу гласа й той и извлече сила от близостта й.

Бе направил това, което трябваше: бе отдалечил фероуите от Терок и бе спасил останалите дървета; бе довлякъл огнените същества на място, откъдето не можеха да се измъкнат, за да причинят по-нататъшни беди. Почувства треперенето на Сели, докато сестра му се свличаше на изгорената земя. Знаеше, че ще тъгува за него, но знаеше и че Сели разбира какво е постигнал. Тя го обичаше и той също я обичаше. Любовта и надеждата притежаваха силата да изцеляват — тя и Солимар бяха научили верданите на това. Бенето се радваше, че го бяха направили.

Сели се обърна към Солимар, притисна лице към мускулестите му гърди и се разтърси от ридания. Знаеше, че е свършено.

В последния миг, преди да премине гравитационната точка, от която нямаше връщане, Бенето отново прегърна със съзнанието си далечната световна гора и се изля в нея. Болката изчезна, докато неговото тяло-дърво падаше в чистата пепел, примесена с космически прах и газове… и после се завъртя надолу и изчезна завинаги.

20.Губернаторът на Хирилка Райдек’х

Не бе възможно цялото население на Илдира да се скрие от фероуите, но всеки се вкопчваше във всяка защита, която можеше да намери. Младият Райдек’х, истинският губернатор на Хирилка, се криеше дълбоко в старите мини заедно с престолонаследника Даро’х.

Копачите работеха усилено, за да разширят тунелите и да издълбаят големи пещери в недрата на планината, както и множество нови тунели за евакуация в случай, че потрябват. Пред пещерните отвори бяха поставени постове, които следяха да не дойдат огнените кълба на фероуите.

Райдек’х седеше на входа на една от пещерите, гледаше огряната от слънцето земя и се опитваше да измисли някакво решение, което да предложи на престолонаследника. На Хирилка — планетата, която се предполагаше, че управлява — имаше огромни ветровити равнини, които се използваха за земеделие. Райдек’х не бе роден, за да живее в тунели под земята. Никой илдириец не бе роден за такъв живот.

Въпреки че инженерите бяха донесли блестители, за да осветяват подземните помещения, Райдек’х бе усвоил навика да спи навън и да използва събраните скришом дървета, за да накладе малък, безопасен огън. Сега, седнал край ярките пламъци до входа на мината, той гледаше никога незалязващата светлина на многобройните слънца и размишляваше. Макар че бе още неопитно момче, станало губернатор по чиста случайност, Райдек’х бе твърдо решен да помогне.

Когато десетте хиляди илдирийци, които се бяха опитали да се измъкнат с бойния лайнер, бяха загубили надпреварата с фероуите, бе почувствал остра болка, докато всички тези невинни хора биваха изпепелявани, а душепламъците им — открадвани. Бе се замислил дали да не тръгне с тях, но повече от един милион от неговите загубили дома си хора бяха тук, на Илдира, и той нямаше да си тръгне, преди да намери начин да ги спаси.

Докато седеше така, потънал в мисли, тал О’нх често се присъединяваше към него. Понякога седяха един до друг часове наред, без да проговорят — просто черпеха сила от присъствието на другия. Лицето на стария ветеран все още носеше раните и изгарянията, причинени от фероуите; едната му очна ябълка беше празна, а другото му око — млечнобяло и невиждащо, отчасти покрито от съсухрения клепач.

След като го назначиха за губернатор на Хирилка, Райдек’х бе посетил планетата си, а също така и всички отломъчни колонии в Хоризонтния куп, придружен от тал О’нх и една септа бойни лайнери. Срещата им с разярения Руса’х и неговите огнени кълба бе умъртвила всички екипажи от Слънчевия флот, бе унищожила два от лайнерите и бе изгорила зрението на тала.

Слепотата би накарала повечето илдирийци да полудеят, но О’нх бе силен. Оранжевите отблясъци на малкия огън, запален пред входа на мината, играеха по лицето му и той ги усещаше, макар че не можеше да ги види.

— Мога да го понеса — каза на Райдек’х. — Много отдавна си помислих, че може да загубя и другото си око, и се заставих да настроя съзнанието си така, че никога да не се поддавам на безпокойството и страха. Човешките същества могат да понесат тъмнината, стига да решат, а щом те могат да я преживеят, значи и аз мога.

— Много си смел, тал О’нх.

Ветеранът махна пренебрежително с ръка.

— Просто имам опит. Ти също ще намериш кураж, когато ти потрябва.

— Ще имаме нужда от нещо повече от кураж, за да прогоним Руса’х и неговите фероуи.

— Ти имаш това, от което имаш нужда. Ти си истинският губернатор на Хирилка, а Джора’х е истинският маг-император — титли, които Руса’х се опитва да си присвои, но няма да успее.

Младежът кимна, но си спомни, че талът не може да го види, и каза:

— Ще запазя надеждата си, щом ти съветваш така.

Слепият тал се наведе по-близо към огъня и протегна ръце, сякаш се опитваше да привлече светлината в кожата си.

— Има реална причина да запазим увереността си, губернаторе. Макар че магът-император изчезна, знаем, че не е мъртъв. Все още усещаме присъствието му, колкото и далеч да се намира. Джора’х е жив.

Райдек’х се замисли. Когато предишният маг-император се бе отровил, цялата им раса бе почувствала съкрушителна вълна от умствен шок и нещастие. По същия начин всички илдирийци щяха да почувстват смъртта на Джора’х като остър дисонантен писък през тизма. Значи Джора’х бе жив… но къде се намираше?

— Дали ни е изоставил?

— Не вярвам. Най-вероятно има нещо, което му пречи да се върне.

Магът-император бе изчезнал, Миджистра бе загубена, а фероуите бяха завладели Призматичния палат… това като нищо можеше да се окаже най-голямото изпитание в цялата история на империята. Райдек’х знаеше, че е време да демонстрира увереност и да повдигне духа на стария ветеран.

— Тал, имаме всички възможности да оправим нещата. Кълна се, че ще го направим.

21.Магът-император Джора’х

Джора’х се взря в Нира, докосна бузата й за последен път и с твърдо изражение се обърна, за да последва адмирал Диенте и стражите. Диенте. Магът-император не даде никакъв признак, че е забелязал мъжа, който бе устроил засада на флагманския му кораб.

Твърдението на адмирала, че изпълнява заповедите на председателя, не го освобождаваше от вината му. В изпълнение на въпросните заповеди Диенте можеше да е обрекъл Илдирийската империя на гибел — да е оставил всички поданици на Джора’х да бъдат погълнати от фероуите.

Лицето на тъмнокосия адмирал беше безизразно.

— Приключихме проверката и анализа на бойния ви лайнер, маг-императоре. Всичко функционира, така че сме готови да потеглим.

— Значи сте поправили щетите, нанесени от корабите? — попита Джора’х, загледан право пред себе си. — Сигурен ли сте, че разбирате системите на Слънчевия флот?

Отговорът на Диенте бе отсечен и ясен:

— Нашите инженери научиха много неща за илдирийските бойни лайнери в движение, докато помагаха при поправката на много от вашите кораби след битката с хидрогите тук. Сега се възползвахме от тези познания. — Замлъкна, а после добави с извинителен глас: — Изстрелите ни бяха грижливо прицелени, за