Пепел от светове

— Сигурен ли сте, че няма запис на военна операция, проведена тук?

— Няма, сър.

— Отворете канал към скитническия пилот. Кажете му, че не ние сме причинили това клане.

— Не ни вярва, генерале — минута по-късно се обади свързочният офицер. — Точният му отговор гласи, ъъъ, цитирам, „Простотии!“

Двигателите на товарния кораб светнаха по-силно — скитникът набираше скорост. Ланиан въздъхна.

— И къде отива сега? Да не би да си въобразява, че наистина може да ни избяга? — Но скитническият кораб се обърна и полетя с пълна скорост към дреднаута. — Какво е намислил този, по дяволите? Та той се опитва да ни разбие! Това е смешно!

— Бронята на „Голиат“ ще понесе удара без проблеми — обади се Бриндъл.

— Не ми пука. Огън! — И побърза да добави: — Целете се само в двигателите… ако е възможно.

Товарният кораб се приближаваше като снаряд. В последния миг обаче пилотът освободи товара си от дванадесет варела екти и ги пусна като мини право на пътя на бойната група, после се отклони и заописва сложна пътека между скупчените кораби на ЗВС, понеже язерите им разсичаха космоса. Два въртящи се цилиндъра се забиха в предната част на дреднаута на Ланиан и последвалите експлозии разклатиха мостика.

— Няма значителни повреди, сър, нито жертви — докладва Бриндъл. — Една от мантите ни е ударена от експлодирал варел. Ремонтните екипи са на път.

Ланиан обаче се интересуваше не от мантата, а от бягащия кораб.

— Мамка му, къде отиде?

— Все още хващаме следата му, сър. Излиза от системата.

Скитническият пилот активира звездното гориво и отлетя надалеч, преди Ланиан да успее да обърне своите много по-големи бойни кораби и да го последва. Генералът стана от командното място и направи крачка към главния екран.

— Все още ли го следим? Кажете ми, че не сме загубили сигнала му.

— Намерих го, генерале.

— Тогава тръгваме след него. Това преследване няма да свърши, докато аз не кажа, че е свършило.

24.Престолонаследникът Даро’х

Чувството, че е преследван, не го напускаше дори в пещерния лагер. Престолонаследникът Даро’х се опита да разбере какво означава внезапната празнота в тизма там, където трябваше да е магът-император. Съвсем доскоро всички илдирийци бяха долавяли шепот от далечното му присъствие, но сега Джора’х просто бе изчезнал. Всеки илдириец можеше да го почувства.

Прислужниците отчаяно се вкопчваха в преструвката, че всичко е нормално, и продължаваха да обслужват престолонаследника: приготвиха храна и топли напитки, донесоха му възглавници, на които да седне, и нагласиха блестителите да светят по-силно в сенките на тунелите. Но колкото и да се мъчеха, никога нямаше да превърнат този мръсен примитивен лагер в нещо подобно на Призматичния палат.

Докато намръщените безмълвни часови дежуриха отвън и внимаваха за огнени кълба, Даро’х се срещна с адар Зан’нх, Язра’х и тал О’нх. Главният писар Ко’сх, главата на кастата на паметителите, седеше до тях, готов всеки момент да им цитира пример от историята, както и да запише всяко ново събитие. Кокалчетата на дясната ръка на Язра’х бяха разкървавени — неспособна да овладее чувството си на безсилие, тя си го бе изкарала на неподатливата скала.

Зан’нх им представи доклад от последните си проверки. Косата му бе несресана, а униформата — омачкана. От началото на кризата не бе загубил нито миг, за да поддържа изрядния начин на обличане, изискван от военните.

— Призматичният палат блести като огън, а много други сгради са изгорели до основи. Доколкото мога да кажа, Миджистра е пуста.

Усилието, което му костваше изричането на това, бе ясно изписано на лицето му.

— Фероуите са затегнали контрола си над небето. Още десет от патрулните ми катери не се върнаха. Когато някой кораб се опита да избяга от Илдира, огнените кълба го настигат и го унищожават. — Той присви очи. — Няма да ни позволят да напуснем планетата.

Даро’х си помисли за опасността, надвиснала над всички отломъчни колонии, за загубените светове от другата страна на Спиралния ръкав. Всички бяха притеснени, че мага-император го няма по време на най- ужасната криза в историята им, а сега нещата се бяха влошили още повече. Джора’х изцяло бе изчезнал от мрежата на тизма и тишината кънтеше като безкраен писък в ума на всички представители на илдирийската раса.

Сега тези хора бяха отговорност на Даро’х като престолонаследник, но нямаше начин да ги поведе, особено докато продължаваше да се крие в дълбокия тунел.

— Попаднали сме в ада — намеси се Ко’сх. Лицето на паметителя се променяше в цяла гама от цветове и това подчертаваше тревогата в гласа му. — Никой не може да почувства присъствието на мага- император!

— Това го знаем всички — изръмжа Язра’х. — Но в момента не можем да направим нищо по въпроса.

— Ти знаеш какво трябва да се направи, престолонаследнико — продължи главният писар, съсредоточен единствено върху Даро’х. — Имаме нужда от водач. Има такъв прецедент. Трябва да преминеш през церемонията по възкачването на трона и да станеш нашият нов маг- император.

Разнесоха се бурни възражения. Гласът на Язра’х заглуши всички останали:

— Прецедентът, създаден от лудия губернатор Руса’х? Голям глупак си да го предложиш!

— Логиката на паметителя е правилна — обади се тихо тал О’нх. — Ти даваш всичко от себе си, за да ръководиш хората си, престолонаследнико, но не можеш да изпълниш ролята на Джора’х, преди да си овладял контрола над тизма. А за това е нужно да преминеш през церемонията.

След смъртта на мага-император Сайрок’х Даро’х бе присъствал на ритуала на кастрацията — болезнения, но задължителен преход, който бе превърнал Джора’х от престолонаследник в маг-император. По онова време вече млад мъж, Даро’х си спомняше внезапния прилив на топлина и увереност, докато нишките на тизма се заплитаха в сърцето и ума на новия маг-император. Баща му незабавно бе придал сила и посока на обърканата и уплашена илдирийска раса, бе изпълнил сърцата на хората с увереност, надежда и сигурност.

Да, сега хората му отчаяно се нуждаеха от тази сигурност. Ако Джора’х наистина бе мъртъв, престолонаследникът трябваше да стане маг-император.

Но ако баща му все още беше жив, Даро’х не можеше просто да се възкачи на трона и да стане маг- император. Това щеше да създаде ужасно объркване. Можеше дори да съсипе останките от Илдирийската империя.

Даро’х затвори очи. Трябваше му повече информация, за да вземе правилното решение. Ако магът- император бе мъртъв, посоката му беше ясна. Но смъртта на баща му трябваше да го блъсне в гърдите и ума със силата на чук. Вместо това единственото, което усещаше бе пълно умствено мълчание… Нямаше никакъв тизм, никакви мисли, нито дори най-слабата искрица, която да му подскаже, че Джора’х все още го има.

Той поклати глава.

— Този акт е необратим и е равносилен на това да изоставим всяка надежда. Не вярвам, че магът- император е мъртъв, така че всяко подобно действие би било прибързано. Няма да го направя.

— Има хора, които ще кажат, че ако не го направиш, си страхливец, престолонаследнико — натърти ядно Ко’сх.

— Има хора, които говорят само глупости! — озъби се Язра’х.

Престолонаследникът изпъна рамене, пое си дълбоко дъх и се обърна към всички присъстващи. Трябваше да е силен.