Пепел от светове

успешно, ако мога да добавя.

Лицето на председателя остана все така сурово. Съливан продължи:

— Сър, в последно време семейството ми страда от големи финансови затруднения, а Ханзата не е изпълнила условията по моя договор. Смятам, че заслужавам известна компенсация.

Председателят отвърна студено:

— Така ли? Не съм съгласен, господин Съливан. Беше ви поверено извънредно скъпо производствено предприятие, което сега е напълно унищожено заедно с цялото гориво. Бих казал, че финансовите загуби на Ханзата далеч надминават вашите.

Дългите години занимания с ръководство и преговори бяха научили Съливан да не позволява на гнева си да нажежава допълнително бездруго напрегната ситуация.

— Ако не друго, поне ми върнете наградата, която получих от мага-император. Спечелих си я.

— Валута от враждебна империя няма да ви е от полза, господин Голд. Напротив, нейното притежание само хвърля подозрение върху вас. Добре стана, че я взехме да я пазим. Не бихме желали да се получи недоразумение. Полковник Андез и хората й понякога прекаляват с усърдието си.

Съливан бе гледал новините и неведнъж бе чул хвалебствени репортажи как чистачите наказват всеки, чиито думи „прекършват морала на нашите смели бойци“. Най-много ги вбесяваше Мечът на свободата. Според официалните новини „врагът“ се ободрявал неимоверно от вътрешните конфликти в Ханзата, макар че Съливан се съмняваше кликисите да слушат човешки новини.

След възмутителното незаконно претърсване и конфискуването Лидия бе изпаднала в дива ярост и съобщи за случилото се на всичките си приятели и съседи. „Как ще ги оставим да им се размине? — питаше тя. — Ако сега не се оплача, тогава следващата или по-следващата им жертва също ще си премълчи и тези есесовци просто ще потъпчат всичките ни права. Нямам намерение да стоя и да позволя това да се случи. Не и докато съм жива“. Съливан на няколко пъти трябваше да я завлече в къщата почти насила, за да я накара да млъкне. Лидия имаше добро сърце, нищо, че бе решена на всяка цена да си навлече беля…

Сега председателят четеше лекция на Съливан:

— Сега, когато приключихме с хидрогите, Ханзата трябва да започне сама да задоволява потребностите си. Трябват ни сигурни и независими източници на звездно гориво.

Съливан се боеше да чуе какво ще му предложи председателят.

— И искате да застана начело на друг облачен комбайн? Убеден съм, че разполагате с по-подходящи хора.

Председателят се намръщи, че го прекъсват.

— Не, не става въпрос за облачен комбайн. Може би сте чули за неотдавнашния успех на генерал Ланиан? Той успя да ни набави значително количество екти от територия, контролирана от скитниците — небесните мини на Голген. Сега, когато защитата им е разбита, искам да поемете ръководството на тези фабрики под покровителството на Ханзата.

Съливан почувства, че трябва да седне, макар да не му бяха предложили.

— Не съм обучен да ръководя работна сила, която е враждебно настроена. Това е работа за военните, а аз съм обикновен ръководител на производствени предприятия. — Притеснението го накара да забрави страха си. — Скитниците ще саботират производството при всяка възможност. Не съм склонен да се заема с тази работа, господин председател.

Базил Венцеслас го погледна недоверчиво, сякаш никога през живота си не бе чувал отказ.

— Бих ви подканил да размислите. — В гласа му се четеше недвусмислена заплаха.

На Съливан обаче му беше писнало от насилствени тактики, от заплахите на чистачите, от замразяването на финансите му. Беше се изправил пред хидрогска армада, която бе унищожила облачния му комбайн буквално под краката му. Щеше да преживее и неодобрението на председателя Венцеслас. Така че стана и тръгна към вратата на кабинета.

— Съжалявам, господин председател. Ще трябва да намерите някой друг. Вече се оттеглих и решението ми е окончателно.

64.Патрик Фицпатрик

Морийн Фицпатрик се оказа превъзходна домакиня. През няколкото дни, изминали от пристигането им, Патрик разказа на баба си какво се е случило с него, откакто бе излетял с космическата й яхта да търси Зет. Някоя по-романтична натура сигурно щеше да го сметне за трогателно, но старата Мадам Брадва просто реши, че Патрик е глупак.

Той обаче не си позволи да мисли за срещата им като за обикновено посещение. Крал Питър го бе изпратил да посади в главата на бившата председателка няколко провокативни семенца и да разбере какво е истинското мнение на Морийн за Конфедерацията и за Базил Венцеслас.

Един следобед тримата седяха на просторната веранда, от която се откриваше изглед към заснежените планински върхове, и дишаха хладния планински въздух, по-свеж от всичко, което Патрик бе вдъхвал във фабриките на скитниците. Както обикновено, Морийн бе пуснала новините, макар и само като фонов шум. Вярно, че отдавна се бе оттеглила от поста председател на Ханзата, но винаги бе в течение на последните събития, както когато бе жизненоважна брънка в командната верига.

Патрик — чувстваше се ужасно неудобно — най-после изрече нещо, което искаше да каже още от пристигането си.

— Бабо, знам, че ме смяташе за твърдоглав, себичен и незрял…

— В минало време ли? — прекъсна го тя.

— Опитвам се да ти се извиня! — Той се изчерви и Морийн, също обзета от неудобство, млъкна. Нито него, нито баба му ги биваше особено в извиненията. — Бях мързелив, разглезен, същинска напаст, но се научих, че трябва да работя за това, което искам, независимо дали става дума за уважение, или за вещи.

— В скитническите бази няма място за мързеливци — обади се Зет. — В крайна сметка успяхме да го превъзпитаме.

Очите на бившата председателка се свиха в тесни цепки.

— Видях нещо такова, когато застана между ЗВС и скитниците — когато ме накара да спра огъня по скитниците. Разбрах, че вече не си предишният Патрик. — Гласът й стана сериозен. — Винаги съм знаела, че притежаваш далеч повече потенциал от родителите си.

Точно затова бях толкова сурова с теб. Просто трябваше да ти дойде умът в главата.

Патрик почувства как в гърлото му се надига буца и стисна ръката на Зет.

— Когато се върнах, започнах да се мотая и да се цупя. Не правех почти нищо, макар да знаех какво всъщност става. Знаех, че трябва да избера страна. Не можех да се върна на служба в ЗВС, след като знаех, че те бяха тези, които започнаха войната със скитниците. Затова избягах. Съжалявам. Съжалявам, че злоупотребих с доверието ти, като откраднах яхтата. Не мислех за никого другиго, освен за себе си. Просто действах рационално — взех това, от което имах нужда — заключи той и си спомни как председателят Венцеслас и генерал Ланиан оправдаваха набезите срещу скитници, илдирийци, човешки колонии — дори извършваха убийства — просто с това, че „имат нужда“ от нещо. Но Патрик отказваше да разсъждава по същия начин като тях.

Морийн махна с ръка.

— Имам достатъчно кораби. Не си ми причинил реални затруднения — просто се ядосах, задето хукна с разбито сърце след някакво момиче. — И преди Зет да успее да се намеси, продължи: — Не мога да кажа, че съм доволна, задето изостави ЗВС, но пък нали отказах да те чуя. Мислех, че ти трябва терапия, за да преодолееш заблужденията си, но дявол да го вземе, ти беше прав — поне за повечето неща. Гледах триумфалните записи на погрома на Уск, всеки ден слушам побъркания архиотец и пак всеки ден виждам какви ги вършат чистачите на председателя — довърши тя и отвратено поклати глава.

На един от екраните с новини се появи образът на генерал Ланиан и прикова вниманието и на тримата. С голяма доза самохвалство той оповести началото на нова военна инициатива срещу кликисите, за да „отмъстим за коварното убийство на адмирал Диенте и неговата мирна дипломатическа мисия на Пим“. Със смел, отсечен глас Ланиан се закле, че ще научи „тези свирепи буболечки да се боят от Земните въоръжени сили“. Патрик забеляза, че по новините не споменаха нито за пиратството на Ланиан на