Пепел от светове

небесните мини на Голген, нито за страхотния му провал на Оскивъл.

— Боклук — процеди през зъби Морийн. — Ланиан толкова често се прибира с подвита опашка, че са му излезли мазоли на задника.

Патрик се намръщи.

— Не мога да повярвам, че някога му се възхищавах.

— Ти беше забележително дезинформиран, Фици — подметна Зет, — да не говорим колко беше дебелоглав.

— Благодаря.

Морийн не можеше да откъсне очи от екрана.

— Последната дивотия на Ланиан не е и наполовина толкова глупава, колкото идиотския план на Базил да си сътрудничи с черните роботи. Защо, по дяволите, председателят на Ханзата ще се съгласи да създаде още от тези проклети машини?

— Нищо чудно, че опозиционните групи стават все по-гръмогласни, колкото и да се мъчи да ги укроти — каза Патрик. — Опитва се да раздуе страха, за да накара хората да вярват, че неговият железен юмрук е най-добрата им възможност — и те изобщо не помислят за други възможности.

— О, те изобщо не си правят труда да мислят — изсумтя Морийн. — Стадо овце, това са те. Поне Мечът на свободата им сочи вярната посока.

Патрик и Зет бяха възхитени от изобретателните начини, по които размирниците бяха успели да вкарат осъдителни речи и бунтарски съобщения в най-различни събития и предавания; старата му приятелка Шейла Андез и нейните чистачи тичаха като луди по следите на слухове и предполагаеми центрове за разпространяване на пропаганда само за да се върнат за пореден път с празни ръце.

— Това със сигурност не е начинът, по който аз бих ръководила този цирк — възнегодува Морийн. — Всъщност, когато бях председател…

Патрик сграбчи тази идеална възможност.

— Всъщност точно затова сме тук, бабо. Самият крал Питър ни помоли да говорим с теб.

Крал Питър ли? Значи си приятел с богатите и могъщите? Ханзата го е обявила за изменник — четох официалните съобщения. — Тя сякаш го намираше за страшно забавно.

Зет обаче не споделяше чувствата й.

— Изменник ли? Крал Питър предвожда по-голямата част от човешката раса. Истинският престъпник е Базил Венцеслас. Крал Питър го призовава да се оттегли от месеци.

— Той да се оттегли? Никога! — изпуфтя Морийн.

— Тогава може би трябва да бъде свален от власт — тихо каза Патрик. Сигурен беше, че и баба му мисли за това, и то често.

Морийн се престори, че не обръща внимание на последните му думи, и отвратено изключи екрана.

— Не е нужно да ми изреждаш всички грешки на председателя. Но аз вече не държа кормилото.

— Така ли? Имаме специално предложение от Конфедерацията, което ще искаш да чуеш. Точно по твоята част е.

Патрик направи своя ход: обясни й как кралят иска от нея да осигури противодействие на пропагандата на председателя Венцеслас, тоест да действа като официален посредник между изоставените колонии, правителството на Терок и пропадащата Ханза.

— Това е мисия от огромна важност, която ще ти осигури невероятен престиж. Помисли си, бабо — какво постигаш, като седиш тук?

— Мислех, че винаги си презирал политическата ми дейност. — Устните й се извиха в усмивка. Играеше си с него.

— Както казах, промених се. — Патрик виждаше, че предложението му не й е изцяло противно. — След като поживях сред скитниците, осъзнах, че никога не съм разбирал колко усърдно си работила за всичко, което притежаваш. Имаш умения, контакти, влияние и познания за задкулисните игри, на които не може да съперничи никой, нито в Ханзата, нито в Конфедерацията.

— Госпожо — намеси се Зет, — какво искате? Да останете на борда на потъващ кораб или да се качите на животоспасяващия сал?

— Не ме наричай „госпожо“. Караш ме да се чувствам стара. — Морийн се облегна на стола си и се загледа в пейзажа. — Има си име за хората, които напускат потъващия кораб, нали знаете? Наричат се плъхове.

— Или оцелели — възрази Зет.

— Туш. Патрик, мисля, че това момиче все пак ми харесва.

— Не ме наричайте „момиче“. Карате ме да се чувствам много млада.

Това накара Мадам Брадвата да избухне в смях.

— Бабо, председателят Венцеслас ни вкара в тази каша, а ти можеш да ни помогнеш да се измъкнем от нея. Виждам, че си готова отново да застанеш на кормилото. Колко още стимули ти трябват? — попита Патрик и по устните му за миг пробяга усмивка, преди отново да стане сериозен. — Като изпрати генерал Ланиан да нападне небесните мини на Голген и корабостроителниците на Оскивъл, Ханзата обяви война на Конфедерацията. Председателят отвлече мага-император, с което превърна Илдирийската империя в наш враг. Съгласи се да създаде още черни роботи, въпреки че те изклаха по-голямата част от ЗВС. А сега изпраща част от силно намаления флот на Земята на офанзива срещу кликисите, което вероятно ще положи началото на конфликт с буболечките. Хайде обясни ми защо искаш да останеш и да подкрепиш това правителство?

— Защо наистина? — отговори с въпрос Морийн. — От друга страна, сериозно ли очакваш да се кача на кораба ти и да отпраша към Терок, като зарежа всичко, което обичам? Ами Джонас? Мили Боже, та той е част от домакинството ми още от времето, когато на Земята са се появили първите бозайници.

— С твоя помощ скоро можем да сложим край на всичко това — увери я Патрик. — След като свалим председателя и Ханзата и Конфедерацията се обединят, безброй хора ще искат да привлекат вниманието ти. Все още ще имаш къщата си, цялата си собственост и политическите си връзки, както и повече влияние от когато и да било.

— Имам достатъчно влияние.

— Да, но ще имаш още повече.

— Ще донеса още чай. — Старата жена се изправи. — Какъв предпочитате?

— Силен — отговори Зет и за двамата.

А Патрик каза:

— Знам, че искаш да кажеш „да“!

— Би трябвало също така да знаеш и че няма да ти дам незабавен отговор — ще изглежда прекалено нетърпеливо и съвсем недалновидно. На нищо ли не съм те научила?

Морийн донесе чая след секунди — една машина го бе направила с учудваща бързина. Патрик се учуди, че баба му сама се бе заела с това, вместо да повика Джонас.

Морийн заговори по същество:

— Разбира се, ще искам официална титла — нещо впечатляващо и подплатено с истинска власт. Вие двамата вървете и се погрижете крал Питър да подготви всички документи. Освен това, Патрик, ти си беглец. Не бива да ни виждат заедно по време на деликатни преговори. Ще дойда на Терок със собствения си кораб и със собствени придружители.

— Кралят има спешна нужда от хора и ще разговаря и с други кандидати.

— Няма. Ако си мисли, че съм заинтересована, ще ми даде колкото време ми е нужно.

— Две седмици — отсече Зет. — Ако дотогава не дойдете на Терок, баща ми може да кандидатства за длъжността.

— Две седмици — съгласи се Морийн с усмивка.

Патрик едва успя да се сдържи да не се ухили.

— Знам, че ти върнах яхтата съвсем скоро, но може ли да я задържим още малко — само колкото да се върнем на Терок? После пак ще си е твоя.

Старата жена въздъхна театрално.

— О, стига с тая яхта. Смятай я за сватбен подарък.