Пепел от светове

— Беше подарък за рождения ти ден. — Никога не знаеше какво да подари на майка си и бе купил малката метална кутийка в последната минута. Не беше скъпа, но му бе харесала, а Маргарет изглеждаше доволна. — Искаш да кажеш, че си я запазила?

— Тя ми спаси живота. Тъкмо заради нейната мелодия кликисите не ме убиха като останалите човешки пленници. — Тя го хвана за раменете и го погледна внимателно. — Тъжен си.

Антон отново не знаеше какво да каже.

— И двамата имаме да си разказваме интересни истории. — Поклати глава. — Някога си мислех, че да ме поканят за лектор на някоя конференция е най-вълнуващото, към което бих могъл да се стремя. Обичах да чета за великите герои… и не се опитвах самият аз да стана герой.

Не осъзнаваше какво прави, а после изведнъж разбра, че плаче на рамото й. Маргарет го държа в прегръдките си дълго. После каза:

— Тук някъде има ли кафене, където да поговорим?

Той избърса очите си.

— Ще ни трябва нещо повече от кафе. Какво ще кажеш за вечеря?

Маргарет се усмихна, докато вървяха по коридора.

— О, да. И днес, и утре, и винаги. Няма да е нито бързо, нито лесно.

115.Магът-император Джора’х

Джора’х стоеше до Дел Келъм и се взираше в облаците и във величествените кораби на Слънчевия флот. Осира’х и Нира също бяха дошли да наблюдават приготовленията за пренасяне на битката на Илдира. Тук бе и хидрогският кораб: чакаше тестовете на Кото Окая, каквито и да бяха те, но работата по него, както и по кликиската сирена, бе отложена заради приготовленията срещу фероуите — нещо, с което изцяло бяха запълнени последните няколко дни.

След срещата на военния съвет адар Зан’нх се бе върнал на флагманския си кораб, за да ръководи поредната тренировка. Бойните лайнери кръжаха в небето и правеха сложни маневри.

— Не им ли омръзват всичките тези сложни движения? — попита Келъм.

— Адарът казва, че това помага на пилотите да усъвършенстват уменията си.

Три бойни лайнера се насочиха право един към друг и почти се сблъскаха, но в последния момент се разминаха със съвършена точност.

— Наистина впечатляващо. Но когато тези кораби влязат в истинска битка, правилата няма да имат нищо общо с тези изискани танцови движения, нали?

Джора’х погледна брадатия мъж. Навремето щеше да възрази от чиста гордост, но сега бавно кимна.

— Адар Зан’нх се учи да се приспособява. Но кой има тренировъчна програма за борба с фероуите? За нас това е съвсем нов вид война.

— Така е за всички ни, дявол да го вземе!

Джес Тамблин и Ческа Перони летяха над тях в сребристия си кораб, привличаха водни капчици и после отново се връщаха в небесната мина.

След малко венталският кораб кацна на площадката, натоварен с енергизирана вода, извлечена от атмосферата.

— Това трябва да е достатъчно за още стотина ледени снаряда — каза Джес, докато излизаше от блестящия кораб заедно с Ческа.

Течността се изсипа върху изподраскания метален под. Венталите, изглежда, знаеха какво правят. Локвата се раздели на малки кълба, които с вихър на шеметно въртяща се бяла пяна замръзнаха във формата на ледени артилерийски снаряди.

Келъм повика работен екип и хората му с помощта на изолационни ръкавици и щипци разпределиха снарядите по корабите. Джес и Ческа отново излетяха, за да съберат още капки венталска вода от облаците. Когато се отправеха да търсят фероуите, всички кораби щяха да са въоръжени.

Нира изпрати чрез фиданката си съобщение до Конфедерацията за плановете на съюзниците да се изправят срещу фероуите на Илдира.

— Отдавна чакахме този момент — каза Джора’х. — Радвам се, че запазих вярата си в Конфедерацията и скитниците, вместо да се доверя на председателя Венцеслас.

Един товарен кораб излетя, за да разнесе новите оръжия на другите небесни мини. Адар Зан’нх вече бе дал на Кото Окая спецификациите на илдирийските бойни кораби, така че скитническият инженер можеше да създаде замръзнали снаряди за дулата на техните оръжия. Скоро Слънчевият флот също щеше да е въоръжен.

Осира’х посочи нагоре и викна:

— Вижте!

Високо над небесната мина в небето се стрелкаше нещо блестящо. Огнено. Появи се и второ, а после още и още, десетки, истински порой от яростни пламъци.

Плитката на Джора’х изплющя и се замята зад тила му.

— Руса’х ме е намерил!

— Някой от бойните лайнери ли е проследил? — възкликна Нира. — Или по някакъв начин те е засякъл през мрежата на тизма?

Пламъците вече връхлитаха към Голген като огнен дъжд.

— Няма значение как са ви намерили. Важното е, че ни нападат! — отсече Келъм.

Корабите от Слънчевия флот вече бяха прекратили сложните си упражнения и се подреждаха в бойни формации. Запищяха аларми. Келъм се втурна към стената и удари предавателния бутон.

— Идвам! Кажете на Кото, че може да изпробва венталските си ледени висулки.

Обърна се към Джора’х. Лицето му пламтеше от яд.

— Фероуите взривиха цялата Луна, докато се опитваха да се доберат до вас, маг-императоре. Не вярвам да проявят повече сдържаност тук.

Джора’х знаеше, че е прав.

— Знам. Ще се опитат да унищожат всичко.

116.Тасия Тамблин

Авангардът от огнени кълба оставяше в небето на Голген кипяща вълна от горещи газове и термални раздвижвания. Миньорите бяха видели пристигането на фероуите и вече се евакуираха. Пламтящите елипсоиди се нахвърляха върху всичко, което се движеше.

Във вътрешността на небесната мина Тасия тичаше към хангара, където бе оставила товарния си кораб. Ругаеше се наум, че не бе взела боен, но така или иначе не можеше да направи нищо. Поне корабът бе оборудван със стандартните нови оръжия и подсилената броня, осигурена от Конфедерацията.

Настигна Кото, който пухтеше и също бързаше към кораба. И се усмихваше!

— Най-после, най-после шанс да изпробвам новите венталски оръжия!

— Надявам се да проработят. Качвай се. Нямаме време за губене.

Орли Ковиц и Хъд Стайнман също дойдоха: бяха работили с Кото върху кликиската сирена. Тасия нямаше търпение да изпробва и нея, но това сто на сто нямаше да стане днес!

— Евакуираме ли се? — попита Стайнман.

— Глупости! — викна Тасия. — Ще се бием с тия копелета с всичко, с което разполага Кото.

— Трябва да останеш тук, Орли — каза Стайнман. Гласът му май звучеше прекалено бащински.

— Кое му е безопасното да си на небесна мина, която е под атака? — възрази момичето.

— Хм, да де.

— Компитата идват ли? — попита Кото.

— Не могат да тичат бързо — отвърна Орли. — Но след няколко минути ще са тук.

— Не можем да чакаме — изкрещя Тасия, за да надвика рева на двигателите, които вече загряваха. — Или се качвайте, или оставате. Излитам.

Качиха се, разбира се.