Пепел от светове

Люкът се затвори, корабът излетя от небесната мина и незабавно се озова сред море от фероуи, като рикоширащи искри. Стайнман и Орли ахнаха, когато Тасия завъртя кораба в тясна спирала, за да избегне една огнена топка; Кото бе прекалено зает да проверява статуса на системата с ледените снаряди и май дори не забеляза какво става.

— Венталските снаряди са готови — каза той. — Монтирах охладител на магазина на едно оръжие и натоварих снарядите на този кораб, а също и на осемнадесет други. Всеки от тях разполага с по десет снаряда. Хайде да проверим колко са ефикасни.

— По десет на всеки? — възкликна Тасия и посочи пламтящите елипсоиди. — Не смяташ ли, че малко си ги подценил?

Кото се изчерви.

— Е, все пак бяха предвидени за защита, а и фероуите обикновено атакуват само по няколко наведнъж. Когато говорителката Перони ме помоли да създам оръжията, тези изчисления ми се сториха разумни.

Стотици бойни лайнери на Слънчевия флот се спускаха от орбита в неуверен боен ред, водени от тал Ала’нх. Макар тази демонстрация на сила да бе извънредно впечатляваща, Тасия не беше сигурна, че корабите могат да отблъснат фероуите, така че включи комуникационния канал и каза:

— Отдръпнете се, Слънчев флот. Ще изпробваме новите снаряди.

По канала долетя гласът на тал Ала’нх:

— Ние може и да не разполагаме с вашите специални оръжия, но ще се бием — няма да се крием зад вас.

— Голяма полза от това, няма що — измърмори Тасия. И докато три бойни лайнера се стрелваха напред в глупашка самоубийствена атака, отново избухна по комуникационния канал: — Шиз, не хвърляйте корабите си на вятъра! Фероуите ще ги унищожат!

Огнените топки запламтяха още по-ярко и се устремиха към пищно украсените илдирийски кораби. Тасия се свърза с адар Зан’нх в ядрото на бойните лайнери, но той не нареди на тала да се оттегли. Лицето му изглеждаше уморено и измъчено.

— Те усещат, че имат нужда да го направят, за да защитят мага-император.

Точно както бе предсказала Тасия, трите бойни лайнера се сблъскаха с пламтящите елипсоиди, фероуите ги взривиха. От саможертвата на илдирийците нямаше никаква полза.

— Наш ред е — каза Орли.

Тасия нагласи кръстчето, отбелязващо мишената, на екрана и насочи кораба към най-близкото огнено кълбо. Трептящи накъсани пламъци обгръщаха фероуите.

— Да се опитаме все пак — промърмори Тасия и изстреля замръзналия снаряд.

Заостреният цилиндър се заби в голямото огнено кълбо. Пламъците само леко потрепнаха.

Кото изглеждаше засрамен.

— Аз, ъъъ, очаквах нещо по-… драматично.

В следващия миг от кълбото избухна бяла пара, детонацията разкъса ядрото му и се разпространи навън в студен влажен облак, който изгаси пламъците. Не остана нищо — нито фероуи, нито вентали, само участък свръхнагорещен въздух високо в небето.

— Още девет ледени куршума и цял милион огнени кълба — заяви Стайнман.

— Давайте следващото де! — подкани ги Орли. — Губим време!

Възбуден, Кото се свърза с останалите осемнадесет скитнически инженери и им каза да изстрелят ледените си снаряди.

— Наистина действат. Стреляйте!

Тасия се устреми към едно огнено кълбо и изстреля втория леден снаряд. Още един фероуи изчезна.

Корабите на Голген разполагаха с почти двеста ледени снаряда. Може би щяха да са достатъчни, за да направят пробив и да накарат фероуите да избягат. Поне доколкото знаеше Тасия, нямаха никакви други оръжия, от които да има дори най-малка полза в битка като тази.

Третият й леден снаряд избухна с поредния впечатляващ студен блясък и унищожи още един фероуи.

— Това може и да ми хареса. Твоите оръжия наистина действат, Кото. Жалко, че нямам повечко.

И други скитнически кораби се врязаха в хаоса от огнени топки и почнаха да изстрелват ледени снаряди. Десетки пламтящи елипсоиди бяха унищожени.

Далече долу Тасия виждаше водния кораб на брат си и Ческа — те се носеха из облаците и извличаха венталите от атмосферата. Тя изстреля четвъртия си снаряд и Орли и Стайнман нададоха ликуващи викове.

А после разярените огнени кълба се спуснаха към тях и Тасия изстина. Нямаше достатъчно муниции.

117.Осира’х

От голямата ниша, която гледаше към площадката за приземяване и към открито небе, Осира’х и останалите видяха гибелта на няколко бойни лайнера. Ледените снаряди на дръзките скитнически кораби имаха ефект, но бяха твърде малко. Нямаше начин да стигнат. Огнените кълба продължаваха да прииждат.

По отворения канал на малкото комуникационно устройство на маг-императора прозвуча гласът на адар Зан’нх:

— Господарю, на небесната мина ли ще останеш, или предпочиташ да се качиш на флагманския кораб? Не знам къде ще си в по-голяма безопасност.

— Никъде няма гаранция за безопасност — отвърна Джора’х, погледна Келъм и продължи с отсечен тон: — Скитниците обаче ще имат по-големи шансове да оцелеят, ако не съм сред тях. Руса’х иска мен. Изпрати катер да ни вземе. — И направи знак на Нира и дъщеря им да го последват.

— Не, имаме още един шанс — каза Осира’х. Знаеше го със сърцето си, въпреки че никой от останалите не искаше дори да помисли за това. — И според мен вече сме достатъчно отчаяни, за да прибегнем до него.

Хидрогите бяха причинили вреда на толкова много планети, в това число и на Илдирийската империя, но някога Осира’х се бе свързала с тях. Беше се изправила срещу тях, бе създала мост, бе използвала ума си и връзката си с телевръзката и тизма, за да ги принуди да я чуят. Беше докоснала мислите им и знаеше колко силно ненавиждат фероуите.

Очите на Нира се разшириха.

— Прекалено е опасно!

Но Осира’х вече тичаше към малкото диамантено кълбо. Оставен сам на себе си, корабът щеше да пропадне в дълбините под тях, но тя трябваше да го махне от небесната мина; дори и най-лекото побутване щеше да го запрати през ръба на площадката за приземяване.

Пищната роба на Джора’х се развя в разредения въздух на откритата площадка.

— Не, Осира’х! — изкрещя той. — Не мога да искам от теб да го направиш отново.

Осира’х се вмъкна през люка и спря за миг, за да отговори:

— Не ти го искаш от мен — аз го реших.

Докато родителите й тичаха след нея, Дел Келъм се провикна:

— Какво прави това момиче?

Осира’х затвори прозрачния люк точно когато майка й стигна до кораба. Не можеше да погледне Нира; вместо това се завтече към кръглите кристални контроли. Изобщо нямаше представа как се управлява корабът — разполагаше само с няколко мисли, доловени от хидрогите, но единственото, което трябваше да направи, бе да включи двигателите, за да накара сферичния съд да се раздвижи. Никога нямаше да може да го пилотира, така че останалото трябваше да го свърши гравитацията.

Небето се раздра от тътен. Джора’х и Нира стояха разтревожени пред прозрачния кораб, но Осира’х не можеше да ги чуе. Малките й ръце се плъзгаха по контролите, опитваха се да разберат кое за какво служи. Едно от таблата светна и макар че не чу нищо, момичето почувства лека вибрация. Опита още няколко