Пепел от светове

уреда и най-после освободи малко мощност — усети краткото пулсиране на чуждоземните машини.

Прозрачното кълбо се завъртя и се затъркаля по гладката площадка към пропастта. Майка й и баща й не можеха да го спрат. Над главата й продължаваха да се стрелкат фероуи и илдирийски кораби.

Осира’х погледна бушуващата в небето буря и се въоръжи със смелост. Не много отдавна бе успяла да установи връзка с хидрогите и бе използвала силата на верданите, за да ги подчини. Бе отгледана и обучена, за да го прави, и можеше да го направи отново. Чрез тизма магът-император щеше да знае, че още е жива.

Претърколи се през ръба. Корабът пропадна тежко като камък под гигантския небесен град. Докато се носеше надолу, Осира’х погледна през прозрачния таван и видя, че Нира и Джора’х крещят и все още посягат към нея.

Огромната небесна мина и неистовата битка се смаляваха и изчезваха от погледа й. А после прозрачните облаци я обгърнаха и тя почувства пристъп на клаустрофобия и самота.

118.Патрик Фицпатрик

Патрик успя да излъчи още четири подривни съобщения, преди войниците на Ханзата да нахлуят в имението. Използваше различни кодове и препредавания, за да прикрие мястото на излъчване, но знаеше каква сила може да хвърли срещу тях Базил Венцеслас, особено сега, когато бе вбесен.

Макар че със сигурност имаше много по-неотложни проблеми, председателят продължаваше безмилостно да преследва всеки, който го критикуваше, въпреки че опонентите му само излагаха истината. И изпитваше особена омраза към всеки, който твърдеше, че представлява Меча на свободата. Патрик, разбира се, отговаряше и на двете условия.

Обхваналата целия свят паника и продължаващата заплаха от сблъсъци с парчета от Луната бяха докарали населението до ръба на анархията и хората подемаха вика срещу председателя с истински жар. Макар че не спираше да произнася пламенни речи, крал Рори не можеше да заблуди никого. Всъщност след разрушаването на Луната и чудовищните метеорни сблъсъци вече почти никой не го слушаше.

След пристигането на крал Питър и неговите помощници от Конфедерацията не можеше да има по- подходящо време за смяна на правителството. Патрик чувстваше, че отбелязва истински напредък, но все пак протестите не можеха да постигнат кой знае какво. Това обаче не можеше да спре нито него, нито Зет. С връзките и парите на баба си Патрик разполагаше със стабилна платформа, макар и за малко. Харесваше му да е народен герой, но знаеше, че всеки ден му е назаем.

Осигурен от външни сензори и автоматични аларми, той се бе подготвил да се изплъзне при първия признак на опасност и точно в това се състоеше първата му сериозна грешка.

Тъй като в имението бяха само той и Зет, Патрик остана изумен от силата, изпратена срещу тях: четиристотин войници, четиринадесет оръдейни кораба, шест големи земни нападателни машини. Очакваше поне предупреждение от няколко минути, но чистачите връхлетяха светкавично. Още през първата минута една ракета взриви „Циганин“ на малката частна площадка за приземяване; още няколко експлозии взривиха съседния хангар и всички превозни средства на Морийн. Космическата яхта, напълнена с гориво и припаси и готова да отпътува, сега представляваше само димяща купчина отломки. Патрик и Зет разчитаха да се изплъзнат от преследвачите си с подсилените си от скитниците двигатели, но сега план Б, В и Г също бяха осуетени. Главорезите на председателя действаха извънредно методично.

— Съжалявам, че те забърках в това — обърна се Патрик към Зет, докато войниците се тълпяха около къщата, чупеха прозорци и влизаха през всеки възможен вход. Изстреляха няколко ракети по стените, очевидно, за да сплашат домакините.

Зет се престори на невъзмутима.

— Ако ме беше оставил на Терок, щеше да си навлечеш далеч повече неприятности от сегашните.

Войниците ги завариха в стаята за новини, зад барикадирана врата. В мига, в който бе приел, че е невъзможно да избягат, Патрик бе решил да предаде цялото нападение на живо, така че хората да видят с очите си безобразията на чистачите — още материал за протестите. Надяваше се, без да е убеден, че войниците на Ханзата може да се въздържат поне малко, ако знаят, че действията им се предават пряко. На председателя Венцеслас обаче не му пукаше за реакциите на обществеността. Хората можеха да крещят колкото си щат, но той правеше каквото си иска.

Облечените в тъмни униформи войници разбиха вратата и нахлуха в стаята. Патрик с изненада видя, че ги води фанатичната Шейла Андез, сега със знаци на полковник. Тя сякаш едва се сдържаше да не го заплюе в лицето.

— Ти си позор за клетвата си към службата, за правителството и за хората си!

— Странно, тъкмо се канех да кажа същото — отвърна Патрик на бившата си бойна другарка. — Ако обръщаше внимание какво наистина прави Ханзата, и ти нямаше да й сътрудничиш. Отвори си очите!

Зет се изсмя горчиво.

— Тя дяволски добре разбира какво става, Фици. Тоно тази кучка извършва по-голямата част от него!

Войниците разбиха записвачките, които предаваха инцидента. Внезапното прекъсване на предаването навярно щеше да всее още по-голям ужас сред истинските членове на Меча на свободата. Патрик се съмняваше, че тези хора разбират какво предизвикват.

Зачервена от самодоволство, Шейла заяви:

— Ако не ни сътрудничиш, ще те зашеметим и ще те натоварим насила.

— О, и през ум не би ми минало да създавам проблеми — отвърна Патрик.

Поставиха им електронни ограничители и ги поведоха навън. Главата на Патрик бе гордо изправена, страхът в гърдите му бе избледнял до тъпа постоянна болка. Все пак, напомни си той, и преди го бяха осъждали на смърт.

119.Крал Питър

Големите кафяви очи на Естара се изпълниха с подозрение, когато научи за неочакваната покана на Базил.

— Нали не мислиш, че това наистина е приятелски жест?

— Естествено, че не, но не вярвам да опита да направи някоя глупост. Има нужда от нас.

Всеки разумен човек би реагирал с благодарност на цялата помощ, която Конфедерацията бе оказала на Земята; но не и Базил Венцеслас. Макар че продължаваше да се преструва, че Ханзата процъфтява и се намира под абсолютния му контрол, дори и той не можеше да пренебрегне бедствието.

Младият крал Рори бе поканил Питър и Естара (като преднамерено бе пропуснал кралските им титли) на банкет в Двореца на шепота („в знак на признателност за оказаната помощ“) без изрично споменаване на Конфедерацията или на някого по име. Това би трябвало да ядоса Питър, но той не му обърна внимание. Не му се занимаваше с детински игри на думи. Само че искаше да разбере какъв коз крие председателят в ръкава си.

Повече дори от възможността да разгадае плановете на Базил го интересуваше шансът да се срещне с краля с познати черти, с тъмни очи и коса и мургава кожа. Почти десет години бяха изминали, откакто хората на председателя бяха убили майката на Питър и братята му Майкъл, Карлос и Рори. Рори.

Не можеше да повярва, че Базил би стигнал дотам да подправи смъртта на момчето и после да го държи скрито в случай, че Питър започне да създава проблеми. А и защо би се занимавал с принц Даниъл, ако имаше в резерва Рори? Това говореше за колебанията на дългосрочно планиране — криволичеща верига от параноя и нечовешко търпение.

Но пък точно така действаше председателят Венцеслас.

Питър трябваше да види момчето със собствените си очи.

— Ще вземем пълен ескорт. Освен това ще ни наблюдават собствените ни записващи устройства, а не уредите за пропаганда на Ханзата. — Опитваше се да придаде на гласа си увереност. — Ще вземем и ОХ, за да записва, да анализира и да ни съветва.

Базил не можеше да си позволи още отрицателни отзиви в пресата. Председателят се бе превърнал в