Деканът се прехласна.
— Изумително! Значи… можем да стоварим армия насред вражеските земи! Никакви крепости няма да ги опазят! И можем да сипем огнен дъжд върху… — той долови погледа в очите на Леонард — …само върху лошите хора — завърши неубедително.
— Това няма да се случи! — сурово заяви Леонард. — Никога!
— А ще успее ли…. нещото, което сте измислил, да кацне върху Кори Селести? — намеси се лорд Ветинари.
— О, там несъмнено има подходящи заснежени площадки — увери го Леонард. — Ако пък няма, убеден съм, че ще измисля подходящ начин за кацане. За щастие, както вие вече напомнихте, нещата във въздуха имат склонност да падат.
Ридкъли се канеше да вметне някоя и друга уместна думичка, но се спря навреме. Знаеше каква слава му се носи на Леонард. Този човек беше способен да изобрети седем новости преди закуска, включително два неподозирани начина за препичане на филийки. Тъкмо той бе изобретил ролковия лагер — толкова очевидно устройство, че не бе хрумнало никому преди него. В това беше същината на гения му — изобретяваше неща, за които всеки би могъл да се сети. Подобни умове се срешат смайващо рядко.
Същият този човек се отличаваше с такова разсеяно хитроумие, че рисуваше картини, които не само те следяха с поглед из стаята, но и те следваха до дома, за да разтребят там.
Някои хора са самоуверени, защото са тъпи. На Леонард обаче му личеше, че е самоуверен, защото досега не е имал повод да се усъмни в себе си. Би направил решителната крачка от покрива на висока сграда с щастливото безгрижие на човека, който ще реши проблема с наближаващата земя, когато му дойде времето.
И вероятно би се справил навреме.
— Какво искате от нас? — попита Ридкъли.
— Ами това… нещо не би могло да действа с магия. На нея не бива да се разчита близо до Главината, както научих. Но дали е възможно да направите вятър?
— Избрахте най-подходящите хора — заяви Патрицият и на магьосниците им се стори, че нарочно проточи паузата, преди да вметне: — Притежават изключителни умения да манипулират климатичните явления.
— Един свиреп ураган би подпомогнал излитането… — продължи Леонард.
— Струва ми се, че без страх от нечие възражение мога да обещая от името на нашите магьосници — не мирясваше лорд Ветинари — правене на вятър в неограничени количества. Прав ли съм, Архиканцлер?
— Принуден съм да се съглася, милорд.
— И ако можем да разчитаме на силен постоянен бриз, уверен съм, че…
— Момент, момент — прекъсна го Деканът, който сериозно подозираше, че заяждането за вятъра е било отправено към него. — Какво знаем за този човек? Той прави… устройства и рисува картини, нали? Е, всичко това е много мило, не споря, но художниците си ги знаем що за хора са. Въртоглавци от първия до последния.
А какво ще кажете за Скапания Тъпанар Джонсън? Да не сте забравили някои от нещата, които той направи?4 Сигурно господин да Куирм рисува чудесни картини, но поне аз бих искал да получа малко повече доказателства за невероятната му гениалност, преди да поверим участта на света на неговото… устройство. Покажете ми нещо, направено от него, което не е по силите на другите, колкото и време да им дадеш.
— Никога не съм се смятал за гений.
Леонард сведе поглед притеснено, а ръката му драскаше по оставения пред него лист.
— Е, ако аз бях гений, щях да знам… — започна Деканът, но млъкна изведнъж. Съвсем разсеяно, почти без да съзнава какво върши, Леонард бе нарисувал съвършен кръг.
Лорд Ветинари прецени, че е време да започне учредяването на комисии. В
Университета се появиха още посланици на други държави, нахълтваха и останалите предводители на гилдии. Всеки напираше да се включи във вземането на решения, без да смята за задължителна употребата на ума си.
Ветинари предположи, че седем комисии ще стигнат. А когато само след десетина минути като по чудо се образува и първата подкомисия, той отведе неколцина избраници в малка стая, обяви създаването на комисия „Разни“ и заключи вратата.
