— Научих, че за летящия кораб е необходим екипаж — осведоми той събраните в стаята. — Ще може да носи трима. Леонард ще бъде единият, защото, откровено казано, ще продължи да работи по кораба и след излитането. А другите двама?

— Би трябвало да участва и професионален убиец — предложи лорд Дауни от Гилдията на убийците.

— Не — отказа Патрицият. — Ако Коен и приятелите му бяха толкова лесни за убиване, отдавна да са мъртви.

— Женски подход? — подсказа госпожа Палм от Гилдията на шивачките. — Знам, че въпросните господа са възрастни, но някои от нашите членки са…

— Има един проблем, госпожо Палм. Очевидно Ордата цени женската компания, но изобщо не се вслушва в женски приказки. Слушам ви, капитан Керът.

Капитан Керът Айрънфаундърсън от Градската стража се изправи и застана мирно, излъчвайки готовност и леко ухание на сапун.

— Аз съм доброволец, сър.

— Дали въпросът е от компетенцията на Стражата? — заяде се адвокатът господин Въртел. — Господин Коен просто връща откраднатото на първоначалния му собственик.

— Това прозрение още не ме бе осенило — невъзмутимо отвърна Патрицият. — И все пак служителите от Градската стража нямаше да са такива, каквито ги познавам, ако не измислят повод за задържането на когото и да било. Командир Ваймс?

— Съзаклятие с цел нарушаване на обществения ред ще свърши работа — отбеляза най-старшият в Стражата и запали пура.

— А капитан Керът е младеж, способен да убеждава — добави лорд Ветинари.

— С помощта на големия си меч — промърмори господин Въртел.

— Убеждението може да подейства по различни начини — изтъкна Патрицият. — Както и да е, съгласен съм с Архиканцлер Ридкъли, че изпращането на капитан Керът е великолепна идея.

— Какво? — сепна се Ридкъли. — Че аз казах ли нещо?

— Не смятате ли, че изпращането на капитан Керът е великолепна идея?

— Какво? А-а… Да. Добро момче. Усърдно. И си има меч.

— Тогава се присъединявам към предложението ви — обобщи лорд Ветинари, който знаеше как да ръководи комисия. — Трябва да побързаме, дами и господа. Налага се флотът да отплава още утре. Имаме нужда и от трети участник в екипажа…

На вратата се почука. Патрицият махна на един университетски портиер да отвори.

Познатият под името Ринсуинд магьосник се затътри в стаята с пребледняло лице и спря пред масата.

— Не искам да съм доброволец за това пътешествие.

— Моля, не те разбрах? — промълви Ветинари.

— Не искам да бъда доброволец, сър.

— Никой не те е карал.

Ринсуинд омърлушено размаха пръст.

— Но ще ме накарат, сър, ще ме накарат. Все някой ще си рече: „Ей, оня Ринсуинд си пада по приключенията, познава Ордата и май е симпатичен на Коен, знае всичко мислимо и немислимо за жестоката и стъписваща география, направо е роден за такава задача.“ — Той въздъхна.

— Тогава ще избягам и вероятно ще се пъхна в някакъв сандък, който поначало е бил предназначен за товарене в летящия кораб.

— Много е вероятно, сър. Или пък ще има цяла поредица от съвпадения и случайности, но накрая ще стане същото. Повярвайте ми, сър. Знам си как върви моят живот. Затова реших да си спестя неприятностите, да дойда тук и да ви кажа, че не искам да бъда доброволец.

Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату