— Аха… — проточи лорд Ветинари и този път на лицето му се появи недвусмислено изражение.
Личеше, че решително задържа думите, напиращи на езика му.
— Милорд, господин Стибънс иска да каже — намеси се Архиканцлерът, — че има милиарди и милиарди варианти на бъдещето, които донякъде си съществуват наведнъж, ако схващате. Те всички са… възможните образи на бъдещето. Очевидно е обаче, че първият, който погледнете, наистина ще се превърне в бъдещето ви. И може да не е точно оня, дето много ще ви хареса. Явно всичко опира до Принципа на несигурността.
— И той гласи?…
— Не съм сигурен какво гласи. Господин Стибънс ги разбира тия неща.
Един орангутан се затътри покрай тях, понесъл смайващо количество книги под всяка мишница. Лорд Ветинари се загледа в маркучите, виещи се като змии от омнископа през отворената врата и по ливадата към… как беше?… Крилото по високоенергийна магия ли?
Помнеше и старото време, когато магьосниците бяха кльощави, настръхнали и лукави. Изобщо не биха позволили на някакъв си Принцип на несигурността да съществува дори за мъничко. „Как тъй няма да си сигурен — биха казали — дали не бъркаш? От несигурност се умира.“
Омнископът блесна и показа заснежено поле, а в далечината чернееха планини. Магьосникът на име Пондър Стибънс като че много се зарадва.
— Нали казахте, че можете да го намерите с това? — подхвърли Ветинари на Архиканцлера.
Пондър Стибънс се обърна към тях.
— Нямаме ли някоя вещ, която му е принадлежала? Нещо лично, което да е захвърлил? Бихме могли да го пъхнем в морфичния резонатор, него да свържем с омнископа и той веднага ще го засече.
— А какво стана с магическите кръгове и капещите свещи? — недоумяваше лорд Ветинари.
— Сър, те са за случаите, когато не бързаме — обясни Пондър.
— Опасявам се, че Коен Варварина не е прочут с навика да захвърля разни вещи — отбеляза Патрицият. — След него по-скоро остават трупове. Известно ни е само, че се е запътил към Кори Селести.
— Планината, разположена в Главината на света ли? Но с каква цел, сър?
— Надявах се, че вие ще ме осведомите, господин Стибънс. Именно затова съм тук. Библиотекарят пак мина покрай тях с нов товар книги. Друга типична реакция на магьосниците при сблъсък с ново и дори уникално положение беше надничането в библиотеките, за да проверят дали не се е случвало и преди. Лорд Ветинари смяташе, че подобни навици сериозно повишават шансовете за оцеляване. Защото при опасност по цял ден си кротуваш в сграда с извънредно дебели стени.
Отново погледна листчето в ръката си. Защо ли хората са такива тъпанари! Едно изречение прикова вниманието му: „Той твърди, че последният герой е длъжен да върне онова, което първият герой е откраднал.“
Разбира се, всички знаеха какво е откраднал първият герой.
Боговете си играят с човешките съдби. Очевидно е, че тези игри не са сложни, защото на боговете им липсва търпение.
А хитруването си е неразделна част от играта. Освен това боговете играят безмилостно. Защото загубата на всички вярващи за един бог е краят. Но оцелелият вярващ носи почести и допълнителна вяра. И който победи с най-много вярващи, продължава живота си.
Естествено сред вярващите може да има и други богове. Те вярват във вярата.
Винаги имаше започнати игри в Дънманифестин, божествената обител, разположена върху Кори Селести. Погледната отвън, тя приличаше на пренаселен град3. Не всички богове живееха тук, защото мнозина от тях бяха свързани с определена страна, а по-незначителните божества — дори с определено дърво. Все пак това беше представителният им адрес. На това място окачаха своя метафизичен еквивалент на лъскавата месингова табела. Досущ като онези малки спретнати здания из най-тузарските квартали на големите градове — съдейки по табелите, всяко успява да побере поне сто и петдесет адвокати и счетоводители. Човек започва да се пита дали не ги слагат натъпкани по рафтове.
Твърде домашният вид на този град се дължеше на факта, че както хората се влияят от боговете, така и боговете се влияят от хората.
Повечето божества имаха човешки образ и подобие. Общо взето, хората не се отличават с развито въображение. Дори Офлър, Богът-крокодил, имаше само крокодилска глава. Помолете някого да си
