— Да? И какво?
— Щом е така… ъ-ъ… кой е написал свитъците? — плахо попита менестрела.
Офлър Крокодилът вдигна поглед от игралното поле, което всъщност беше и самият свят.
— Добре, тожи кому принадлежи? — зафъфли той. — Имаме ши работа ш хитро момче. Събралите се божества започнаха да се споглеждат и накрая някой вдигна ръка.
— А ти кой ши? — учуди се Офлър.
— Всемогъщият Нуган. Почитат ме в някои райони на Борогравия. Младежът е възпитан да вярва в мен.
— И в какво по-точно вярват в Борогравия?
— Ъ-ъ… в мен. Предимно. А на моето паство е забранено да яде шоколад, джинджифил, гъби и чесън.
Неколцина от боговете трепнаха.
— Ти не ше майтапиш, като жабраняваш, а? -подхвърли Офлър.
— Няма смисъл да забранявам яденето на броколи, нали така? Това е твърде старомоден подход. — Нуган се вторачи в менестрела. — Досега изобщо не е проявявал досетливост. Да го поразя ли? Сигурно във варивото има чесън, госпожа Макгари непременно е сложила малко за вкус.
Офлър се поколеба. Беше прастаро божество, появило се във възтоплите блата на мрачни задушни земи. Бе оцелял при възхода и падението на по-съвременни и несъмнено по-красиви богове, защото помъдря, доколкото това е възможно за едно божество.
Отгоре на всичко Нуган принадлежеше към по-ново поколение, пращеше от адски плам, самочувствие и амбиция. Офлър не беше особено проницателен, но стигаше до смътното прозрение, че за дългосрочното си оцеляване боговете трябва да предложат на своите поклонници нещо повече от простата липса на поразяващи мълнии. Изпитваше и неприсъщо за божество състрадание към всеки човек, чийто бог му забранява и шоколада, и чесъна. Впрочем Нуган имаше и грозни мустачки. Никой бог не би трябвало да си ги позволява.
— Недей — предложи и разтръска чашата със заровете. — Така ще бъде по-жабавно.
Коен махна огънчето от неравно свитата папироса, пъхна я зад ухото си и вдигна глава да погледне зелените ледове.
— Не е прекалено късно да се върнем — обади се Злия Хари. — Стига някой да иска, де.
— А, не, късно си е — възрази Коен, без да се озърне. — Пък и някой май не играе честно.
— Ама че смехория — промълви Вена. — През целия си живот се впусках в приключения заради стари карти, намерени в древни гробници и други подобни местенца, но изобщо не се питах откъде са се взели тези карти. Никой не си задава такива въпросчета — например кой разхвърля всички онези оръжия, ключове и чантички за първа помощ в подземията, където още не е стъпвал човешки крак?
— Някой ни залага клопка — предположи Уили Момъка.
— Нищо чудно — съгласи се Коен. — Няма да е първата, в която сами се пъхаме.
— Коен, този път сме тръгнали срещу боговете -напомни Хари. — Когато прави това, човек трябва да е сигурен в късмета си.
— Моят не ми е изневерявал досега — натърти Коен. Протегна ръка и пипна камъка пред себе си. — Топъл е.
— Но отгоре е заледен! — възкликна Хари.
— Ъхъ. Странно, нали? Точно както пише в свитъците. И виждаш ли как снегът се лепи по него? Заради магията. Е… започва се…
Архиканцлерът Ридкъли реши, че екипажът има нужда от тренировки. Пондър Стибънс изтъкна, че те ще проникнат в света на абсолютно неочакваното, и тогава Ридкъли нареди тренировките им също да бъдат неочаквани.
Ринсуинд обаче заяви, че екипажът без никакво съмнение се отправя към своята гибел, което накрая всеки успява да постигне без никакви тренировки.
