— Какво? О, да. — Леонард примига. — Да. Устройството ще бъде готово, макар че имам проблеми с тоалетната.
Лекторът по съвременни руни порови в широките джобове на робата си.
— Ох, къде ли се дяна, май си носех едно шишенце… и на мен морето ми действа така…
— По-скоро говорех за проблеми, свързани с разредения въздух и слабото притегляне — спря го Леонард. — За тях е споменавал и оцелелият от „Мария Песто“. Но днес следобед вече съм уверен, че ще създам тоалетна, която използва разредения въздух, за да постигне ефекта, обикновено свързван с нормалното притегляне. Ще използвам леко засмукване.
Пондър кимна. Беше много схватлив, опреше ли до детайли на механизми, и веднага си нарисува мислена скица. Сега предпочиташе да си има и мислена гумичка за триене на такива скици.
— Ъ-ъ… добре — смотолеви той. — Повечето кораби ще изостанат от шлепа през нощта. Дори при вятър, поддържан от магия, не смеем да доближим Ръба на по-малко от петдесет километра. Иначе теченията ще ни понесат и ще ни изхвърлят от Ръба.
Ринсуинд, който се бе провесил начумерен през борда и зяпаше водата, се озърна, щом чу тези думи.
— На какво разстояние сме от остров Крул?
— А, онзи остров ли? На няколкостотин километра — пресметна Пондър. — Трябва да стоим настрана от тамошните пирати.
— Значи… ще налетим върху Обиколната ограда, така ли?
Формално погледнато, възцари се пълна тишина, макар и наситена с нечутия шум на усилено мислене. Всеки беше зает да съчинява причина защо не е могло да се очаква точно от него да предвиди това, като изтъкне и защо всички останали са били длъжни да проявят прозорливост. Обиколната ограда беше най- голямото съоръжение, изграждано някога — заемаше почти една трета от световната окръжност. На големия остров Крул цяла цивилизация се препитаваше с това, което прибираше от Оградата. Хранеха се с изобилие от сурова риба и тяхната неприязън към останалия свят другите си обясняваха с вечното им лошо храносмилане.
В креслото си лорд Ветинари се ухили ехидно.
— Да, несъмнено — промълви той. — Простира се на няколко хиляди километра, както ме осведомиха. Но доколкото знам, жителите на Крул вече не поробват пленените моряци. Просто им съдират кожите от гърба с таксите си за спасяване на кораби в беда.
— Няколко огнени кълба… и от гадната измишльотина нищичко няма да остане — обеща Ридкъли.
— Но за да я унищожите, трябва да се намирате съвсем близо до нея — напомни Патрицият. — Тоест ще премахнете единственото нещо, което ще ви задържи да не паднете от Ръба. Твърде заплетен проблем, господа.
— Вълшебно килимче — заяви Ридкъли. — Много подходящо е в случая. Имаме едно в…
— Не и толкова близо до ръба, сър — унило го прекъсна Пондър. — Тавмичното поле е съвсем слабо, а въздушните течения са извънредно силни.
Чу се хрускаво шумолене — беше обърнат поредният лист върху голямата чертожна дъска.
— О, да — промърмори Леонард по-скоро на себе си.
— Моля? — погледна го Патрицият.
— Милорд, веднъж изобретих простичко средство за унищожаване на цели флотилии. Само като упражнение за ума, разбира се.
— Но с номерирани части и указания за употреба, нали? — уточни Ветинари.
— Ами да, милорд. Естествено. Иначе не би било никакво упражнение. И съм убеден, че с помощта на тези познавачи на магиите ще успеем да го приспособим за конкретните ни нужди.
Леонард им се усмихна лъчезарно. Те се вторачиха в рисунката. Хора скачаха от пламтящи кораби в кипнало море.
— Значи това ви е хобито, а? — изсумтя Деканът.
