Екипажът бе влизал тук неведнъж. Знаеха кое къде е разположено. Отзад имаше и елин-единствен малък нар, защото се предполагаше, че не би им стигнало времето да спят всички наведнъж. По всяка свободна повърхност на стените бяха закрепени плетени торби с бутилки вода и храна. За нещастие някои от комисиите на лорд Ветинари, създадени, за да не се пречкат членовете им във важните дела, бяха насочили вниманието си към попълване на припасите във въздушния кораб. В момента изглеждаше оборудван за всевъзможни произшествия, включително битка с алигатори върху ледник.
Леонард въздъхна.
— Сърце не ми даваше да откажа никому. Все пак настоявах да сложат преди всичко… хъм… концентрирана и засищаща храна, от която… хъм… да няма прекалено много остатъци…
Всички очи се вторачиха като по команда в Експерименталната тоалетна мод. 2. И мод. 1 функционираше, както беше присъщо на всички устройства, сътворени от Леонард. Но тъй като най-важно за работата му беше бързото въртене около централната ос, отказаха се от употребата му. Пилотът-изпитател (Ринсуинд) съобщи, че каквито и естествени потребности да е имал при влизането, единственото му желание миг по- късно е било да излезе.
Мод. 2 още не беше изпробван на практика. Поскърцваше зловещо под погледите им, сякаш ги подтикваше към запек и камъни в бъбреците.
— Няма съмнение, че ще проработи — заяви Леонард, но този път Ринсуинд долови в гласа му нотка на съмнение. — Важно е само съответните клапани да бъдат отворени в правилната последователност.
— Господине, а какво ще се случи, ако ги отворим в неправилна последователност? — попита Керът, докато закопчаваше предпазните си колани.
— Не бива да забравяте — започна Леонард, — че се наложи да създам толкова много новости в този апарат…
— Все пак бихме искали да знаем — настоя Ринсуинд.
Ъ-ъ… откровено казано, ако ги отворите в неправилна последователност, горчиво ще съжалявате, че не е била правилната. — Леонард бръкна под креслото си и извади голям метален съд с чудновата форма. — Някой иска ли чай?
— Мъничка чаша — твърдо устоя Керът на изкушението.
За мен една лъжичка — надмина го Ринсуинд. — А какво виси от тавана точно пред мен?
— Това е новото ми устройство за гледане назад — обясни Леонард. — Лесно се използва. Нарекох го Устройство за гледане назад.
— Гледането назад е неразумна постъпка — отсече Ринсуинд. — Винаги съм бил на това мнение. Така човек се бави.
— А, да, но устройството изобщо няма да ни забави.
— Наистина ли? — ободри се Ринсуинд.
Пороят стоварваше струите си върху брезента. Керът се мъчеше да види нещо прел шлепа. В покривалата беше прорязан отвор.
— Впрочем — сети се той — какви сме ние? Тоест как ще се наричаме?
— Защо не глупаци? — подсказа Ринсуинд.
— Не, говоря за официалното наименование — Керът огледа претъпканата кабина. — И как ще наричаме този въздушен кораб?
— Магьосниците го наричат голямо хвърчило — подхвърли Ринсуинд. — Но няма никаква прилика, защото хвърчилото е на връвчица…
— Името е задължително — прекъсна го Керът. — Пътешествието с безименен морски или въздушен съд навлича много лош късмет.
Ринсуинд се взря в ръчките пред себе си. Чрез тях щеше да борави почти само с дракони.
— Намираме се — промълви той — в голям дървен сандък, а зад нас стотина дракона са готови да се уригнат. Според мен имаме нужда от име. А-а… Леонард, всъщност имаш ли представа как да управляваш тази измишльотина?
— Не в буквалния смисъл, но имам намерение съвсем скоро да се науча.
