доказателство и обезпокоен от значителните такси, които се заплащат.
В.: Благодаря ви, мис О’Дейли. Нямам повече въпроси.
— Ваша Чест — изджафка Мейхъни. — Мога ли да ползвам само една минута, моля? Имам още няколко въпроса.
Не дочака за отговор и веднага бръкна в куфарчето си. Разрови се бързо из папка с документи. Намери нещо в нея, извади го, изправи уверено гръб, доближи се до седналата Клеър и й го подаде.
Увереността на Мейхъни разтревожи Дюит.
МЕЙХЪНИ: Познавате ли тези снимки?
О’ДЕЙЛИ: Познавам ги. Това са снимки от местопрестъплението на Лъмбровски.
В.: Бихте ли прочела пред съда какво е написано на гърба на първата снимка, моля?
О.: Доколкото разбирам, написан е номера на случая, часът, че е убийство на човек, датата и че е мястото на убийството на Лъмбровски.
В.: Не са ли всичките снимки надписани по приблизително един и същ начин?
О.: Надписани са!
В.: Мис О’Дейли, космите и влакната по-вероятно със спортно сако ли биха били пренесени, или с дъждобран?
О.: Спортно сако.
В.: Не с дъждобран?
О.: Гладката гумирана повърхност на дъждобрана е малко вероятно да задържи косми и влакна… Може да задържи няколко чрез статично електричество, но не много.
В.: А бихте ли казала на съда какво е заснето на тези снимки, моля?
О.: Изглежда детектив Дюит.
В.: Изглежда?
О.: Детектив Дюит е.
В.: Не носи ли на тях детектив Дюит спортно сако? Такова, което може да задържи добре косми и влакна?
О.: Не съм сигурна.
В.: Защо не сте сигурна?
О.: Защото носи дъждобран.
В.: Благодаря ви.
Отново съдебната зала зашумя. Даниели извика да се пази тишина.
В.: Имам един последен въпрос към вас, мис О’Дейли. Обещах на съда, че ще стигна до мотивацията. Не сте ли била някога през последния месец романтично интимна с детектив Джеймс Дюит? С романтично интимна, искам да кажа, обхваната от, може би…
О.: Знам какво искате да кажете. Отказвам да отговоря. Става въпрос за неща от личния живот.
Клеър хвърли поглед към Джеймс; на лицето й се четеше загриженост и гняв.
Мейхъни застана пред масата на защитата и се изперчи:
— Допускам, Ваша Чест, че връзката на тази свидетелка с детектив Дюит при събирането и анализа на доказателства от местопрестъплението на Лъмбровски и също наличието на интимна лична връзка с детектива, определен да разследва случая, съставлява конфликт на интереси, който вероятно може да ощети и издигне предубеждение при събирането на доказателства и следователно делото на щата, възбудено срещу моя клиент.
— Това не е вярно! — възрази Клеър.
Мейхъни каза с категоричен тон:
— На основата на това предубеждение аз настоятелно моля да се отменят всички обвинения срещу моя клиент и впоследствие той да бъде освободен!
— Възражение! — избухна Сафелети, скачайки на крака. — Ваша Чест, това е нищо повече от жалка ревност. Настоятелно моля съда да отправи следния въпрос към мис Мейхъни: Нейната атака към детектив Дюит чисто професионална ли е или е имало в близкото минало личен конфликт между двамата? По- точно имам предвид събота сутринта на четиринайсети януари в полицейския участък „Сийсайд“.
— Какво?! — изпищя Мейхъни.
— Тишина, ред моля! — извика Даниели и потърси чукчето. — Къде по дяволите е чука — изгърмя той към съдебния пристав, който на свой ред се обърна към стенографката.
Сафелети продължи през настаналата врява в залата:
— Мис Мейхъни предяви претенции към детектив Дюит, Ваша Чест. Да дискутираме ли предубеждението? Тук днес, този следобед, не е време и място за разискване на светския живот на някой човек. Това са празни приказки и трябва да бъдат премахнати от записа.
— Ах, ти, шибано копеле! — изкрещя Мейхъни, стиснала юмруци и стегнала ръце до тялото си.
Даниели намери чука и почти счупи дръжката му, блъскайки по плота на бюрото си.
— Тишина! — кипеше той. — Не искам ругатни в залата!
— Копеле! — повтори тя. Мейхъни не крещеше на Сафелети; тя гледаше във веселите, усмихващи се очи на Джеймс Дюит.
Даниели възстанови контрол над залата и после се захвана да чете бележки в продължение на почти десет минути. После вдигна поглед, свали очилата си и разясни информацията по делото, за да бъде записана както трябва. Накрая каза:
— Тази съдебна зала днес се превърна в цирк. Това е нещо, което много съжалявам и намирам за непростимо. Определено всички засегнати страни, включително аз, се провалиха в изпълнението на поставените си задачи. Защитата издигна тежки обвинения, засягащи детектив Дюит, и после вие, мис Мейхъни, имате наглостта да заявявате, че не сте искали да кажете, че го обвинявате в престъпление. Откровено казано, госпожице съветващ адвокат, това беше едно от най-ужасните театрални представления, които съм виждал някога в моите години на тази скамейка. Намирам подхода ви към детектив Дюит за коварен, неетичен и нечестен. Това е недопустимо поведение в моята зала. Що се отнася — продължи той, — до делото, възбудено от щата, то изглежда слабо и базирано предимно върху относителни обстоятелствени доказателства и слухове. Все пак би било безотговорно действие да се освободи обвиняемият в този момент, като се имат предвид сериозните обвинения и действителната фактологическа стойност на много от доказателствата. Следователно — продължи съдията, — съдът намира за недостатъчни доказателствата, за да се предяви обвинение в убийство първа степен. Показанията на детектив Дюит, мис О’Дейли и други не показаха достатъчно на съда, че е налице достатъчно основание да се повярва в истинността на обвинението. Обаче, мистър Куин, въз основа на предишното искане на окръжния прокурор и по-конкретно висящите обвинения по палежа ще разпоредя да бъдете задържан под стража в областния затвор докато бъде насрочено следващото заседание по предварителното дело.
Веществените доказателства ще бъдат съхранявани в съда.
Обвиняемият ще бъде предаден под контрола на офиса на областния шериф в Монтерей. Ще бъде продължена гаранцията от един милион долара.
Заседанието се закрива — завърши той.
Дюит погледна към Сафелети с поглед, изпълнен с неверие.
— Загубихме ли?
Сафелети събираше вещите в куфарчето си.
— Да не би да си планирал загуба? — попита пак Дюит. — Заради това ли той беше готов с обвиненията за палеж?
— Винаги вземам предвид и непредвидими обстоятелства. В този бизнес трябва да се планира напред, Джеймс. Нали не искаме той да се измъкне оттук.
— Той е убиец, Бил.
— Не докато не го докажем — напомни Сафелети. — Слуховете, които чух, май излизат верни, Джеймс: ти ставаш обект на предварително дело със специален състав заседатели. Как мислиш това кара Даниели да се чувства? Утре сутринта отново подавам заявление за започване на предварително дело. Ще поискаме докладите на Харт и ще поръчаме наши тестове на ДНК. Ще го пипнем, Джеймс. Засега всичко е бюрократични спънки. Знаеш как е, и аз знам как е, и Мейхъни знае как е. Виж я. Лицето й нали не ти прилича на лице на победата? Трябваше да се сети да дойде да ми се моли да избегне по-лошото. Сега обаче няма да й отстъпя нито инч… твърде късно е. Опитвайки се да спечели всичко тук, тя просто натика своя клиент в самия ъгъл.
— Можем ли да го задържим по обвиненията за палеж? — попита Дюит.
— Ще видим — вдигна рамене Сафелети. — Заради теб обаче, се надявам адски, че ще успеем.
12
Трапера Джон
