когато до процеса оставаха по-малко от три месеца, настояването към тях от страна на Министерството на правосъдието бе да поддържат „нулево присъствие“, както през изминалите няколко месеца. Човекът, който караше моторницата, бе от федералния патрул.
— Не е време за смяната — напомни тя.
Най-близкото селище се намираше на около пет километра от езерото, край един завой на югоизток, на около двайсет минути път с моторница. Провизиите им се доставяха два пъти седмично. На остров 24–7 дежуреха двама федерални шерифи, като се сменяха по три пъти на ден.
— Просто ела с мен, моля те — каза Ларсън.
Тя пусна бинокъла, който висеше на врата й, предизвикателно кръстоса ръце и го придружи надолу към кея.
— Мислех, че ни напускаш — каза тя.
— Даа, така е.
Хоуп не каза нищо, докато вървяха по пътеката. Ларсън попиваше звуците, гледките, миризмите.
— Това място е нещо специално — каза той.
— Само защото сме заедно — отвърна тя.
— Дяволски си права.
— Ще го обсъдим ли? — попита тя.
Две катерички изцвърчаха и скокнаха да се гонят над главите им; ноктите им драскаха по корите на дърветата, докато тичаха нагоре. Тя попита:
— Лаена? Твоята най-важна задача.
Макар да се бе заклел да пази тайна, Ларсън й дължеше обяснение, независимо от всичко, независимо от това, че му липсваха някои важни подробности. Беше отлагал, докато тя не го попита.
— Дискът, който бе предмет на търга, бе засегнат от куршум. Намираше се в горния джоб на Филип Ромеро.
— Сериозно?
— Кълна се в Бога.
— Шерифът с Библията в джоба? — попита тя скептично.
— Само че това не го спаси — подчерта Ларсън.
— Но самият списък?
— Компютърът на Катрина Ромеро бе иззет. Тя е съставила списъка за Филип. Марковиц го е изпращал на нейния електронен адрес. Срещу нея са повдигнати обвинения по множество параграфи, но доколкото ми е известно, не е получила присъда.
— А свидетелите?
— Загубихме няколко. По-малко, отколкото предполагахме. От Правосъдието преместиха около петстотин нарочени за първостепенни по важност. Сериозна мисия. Имало е няколко ранни пенсионирания и размествания вътре в самата Програма.
Погледът му непрекъснато се връщаше към водата. Никога нямаше да му омръзне да я гледа.
— Дигитализацията на списъка се преглежда отново. Няма начин да върнат ръчната обработка, така че е въпрос на време и изнамиране на начин това да не се повтори в бъдеще. Става дума за правителството обаче, имай го предвид. Ще им трябват поне няколко години да предложат план и дотогава списъкът ще е загубил давност. До известна степен той винаги ще е уязвим.
— Ами децата на Катрина?
Той се спря, извърна се и я погледна.
— Нямам отговор на това.
— Не би трябвало те да се окажат жертви.
— Не. Никой не трябва да се оказва жертва.
— Но става дума за деца!
— Разбирам те.
Не споменаха Паоло. Не споменаха присъствието на Ларсън на кремацията му, защото той трябваше да бъде свидетел на превръщането му в прах. Седемнайсет членове на бившата „фамилия“ Ромеро бяха заловени и вкарани в затвора. Подобно на Паоло, империята на Рикардо се превърна в прах.
Ларсън я поведе надолу по пътеката към брега.
Стигнаха кея и Хоуп вдигна бинокъла да се увери кой кара моторницата; подаде го на Ларсън да направи същото.
— Това е Невил — каза той.
— Трябва да ти кажа, че това изобщо не ми харесва. — Беше извърнала поглед от него, когато продължи: — Не искам да те загубя, Ларс.
— Ще трябва да се върнем към света. Сама го разбираш, нали? Шест месеца, година… Знам, че сме говорили за това, но не забравяй, че ще се окаже различно, когато трябва да си пазаруваме сами, да ходим в химическото чистене, да караме Пени на футбол. Колкото и да е неудобно, че сме изолирани, ние сме разглезени. Просто ще се окаже дяволски различно.
— А пък аз го очаквам с нетърпение. Моторницата забави, дирята й отслабна и инерцията я доведе до пристанчето; отне повече време, отколкото всеки от тях би искал.
— Значи това е някаква изненада, така ли да го разбирам? — попита тя и Ларсън отвърна:
— Обещанието си е обещание. Тя го погледна с любопитство.
Невил, който караше моторницата, даде на заден и разпени водата, докато Ларсън изтегляше въжето и го привързваше към дока.
— Специална доставка — обяви Невил, докато закотвяше моторницата.
Тръгна напред, отвори каютата, слезе по стръмните стълби и се изгуби от погледа им. Появи се отново минута по-късно; под дясната му ръка имаше кученце с пясъчна козина.
— О, Ларс! — извика Хоуп радостно.
— Женско е. Помияр. Наполовина овчарка, наполовина хрътка.
— Прилича на афганска хрътка.
— Това е хрътка. Породата се нарича салуки.
Невил подаде кутрето на Хоуп, която го гушна и повдигна муцунката му към лицето си. Бе наградена с щедро облизване. Разсмя се, а кученцето отново я облиза.
— Запознай се с Кайро — каза Ларсън.
Хоуп вдигна поглед; очите й бяха пълни със сълзи.
Невил подаде на Ларсън няколко вестника — Ню Йорк Таймс, Уол Стрийт Джърнъл, Детройт Фрий Прес — и Ларсън му поблагодари.
— Отразяват изминалите четири дни — осведоми го Невил.
Измъкна огромен пакет с кучешка храна и няколко плика с аксесоари, включително и две книги за обучение на кучета.
Нямаше писма, дори за Ларсън. За целия свят той бе престанал да съществува след онази нощ северно от Сиатъл. Дори Хемптън и Стъбълфийлд не знаеха къде е.
— До четвъртък — каза Невил, докато Ларсън отвързваше въжетата на лодката.
Ларсън отблъсна моторницата от кея и двигателят запърпори. Махна с ръка и още веднъж му благодари. Невил се престори, че отдава чест, и отплава.
Ларсън остави храната, но взе пликовете.
— Ще изяде яденето — каза Хоуп.
— Дано — отвърна Ларсън.
Прехвърли пликовете в другата си ръка и прегърна Хоуп. Не му се искаше да напусне това място, но не мислеше така за неговата същност. Бе решил да попита Ротем дали би имало някакъв начин един ден да го откупи от правителството, ако можеше да си го позволи. Нямаше закон срещу мечтателите.
— Толкова е сладка! — изчурулика Хоуп.
Ларсън я притисна до себе си.
— Да, така е — отвърна той.
Двамата поеха обратно по пътя към дървената хижа.
Информация за текста
© 2005 Ридли Пиърсън
© 2006 Михаела Димитрова, превод от английски
Ridley Pearson
Cut And Run, 2005
Сканиране и разпознаване: ???
Редакция: ultimat, 2009
Издание:
Ридли Пиърсън. Светкавично бягство
ИК „Хермес“, Пловдив, 2006
ISBN–10: 954–26–0427–0
