можеше да направи. Възхищаваше се на писателите и ако някой отделеше време да посети книжарницата му, да вечеря или да пийне с него, Брус искаше да е способен да обсъжда творбите му.
Четеше до късно през нощта и често заспиваше с отворена книга в леглото. Четеше рано сутрин, сам в магазина на чаша силно кафе, много преди да отвори, ако не опаковаше или разопаковаше стока. Четеше постоянно през деня и с течение на времето разви странния навик да застава на едно и също място до витрината, близо до биографиите, да се обляга небрежно на скулптурата в естествен ръст на индианския вожд, да пие еспресо и да гледа с едно око страницата, а с другото — входа. Посрещаше клиентите, намираше им книги, бъбреше си с всеки, склонен да побъбри, понякога помагаше в кафенето или на касата, когато ставаше много оживено, но винаги се връщаше на мястото си до входа, вземаше книгата си и продължаваше да чете. Твърдеше, че чете по четири книги седмично, и никой не се съмняваше в това. Ако евентуален бъдещ служител не четеше поне по две книги седмично, Брус не го назначаваше на работа.
Посещението на Ноел Боне пожъна огромен успех — ако не по отношение на приходите, то със сигурност по отношение на трайното ? влияние върху Брус и „Бей Букс“.
Привличането беше взаимно, мигновено и силно. След бърза и скоростно претупана вечеря двамата се върнаха в апартамента и се отдадоха на луд секс. С извинението, че е болна, Ноел отмени остатъка от турнето си и остана в града една седмица. На третия ден Брус я заведе до Марчбанкс Хаус и гордо ? показа придобивката си. Ноел беше поразена. За дизайнер, декоратор и търговец от световна класа заемащите седемстотин и петдесет квадратни метра празни подове и стени зад фасадата на такава внушителна викторианска постройка бяха шеметно усещане. Докато обикаляха стаите, тя започна да си представя как трябва да бъде боядисана всяка, как да се мебелира, какви тапети да се сложат.
Брус направи няколко скромни предложения — телевизор с голям екран на едно място и маса за билярд на друго — но те не бяха добре приети. Дизайнерката беше във вихъра си — най-неочаквано беше започнала да рисува на безкрайно платно. Ноел прекара целия следващ ден сама в къщата. Измерваше, снимаше и просто седеше в огромното празно пространство. Брус бе изцяло запленен от нея, но усещаше, че го полазват първите тръпки на надвисналия финансов кошмар.
Ноел го убеди да зареже книжарницата за уикенда и двамата отлетяха за Ню Орлиънс. Тя го разведе из своя стилен, но претъпкан с вещи магазин, където всяка масичка, лампа, легло с балдахин, скрин, лежанка, ракла, килимче, шкаф и гардероб не само имаха колоритен произход от някое провансалско село, но и се оказаха създадени специално за Марчбанкс Хаус. Двамата обикаляха из Френския квартал, вечеряха в някое нейно любимо бистро, излизаха с нейни приятели, прекарваха много време в леглото и три дни по-късно Брус се върна у дома изтощен, но и за пръв път влюбен. По дяволите разходите! Не можеше да живее без Ноел Боне.
7
Седмица по-късно в Санта Роса пристигна голям камион и паркира пред Марчбанкс Хаус. На следващия ден пристигна и Ноел, за да дава наставления на хамалите. Брус сновеше до книжарницата и обратно и наблюдаваше какво се случва с огромен интерес и донякъде с тревожно опасение. Дамата беше потънала в своя творчески свят, суетеше се от стая в стая, местеше всяка мебел по три пъти и установяваше, че ? трябват още неща. Малко след като си тръгна първият камион, пристигна втори. На връщане към книжарницата Брус си мърмореше, че сигурно в магазина ? на Роял Стрийт не е останало много. Същия ден на вечеря тя потвърди предположението му и го помоли да замине с нея за Франция за няколко дни. Той отказа с обяснението, че очаква важни писатели и трябва да се грижи за книжарницата. Същата нощ двамата за пръв път пренощуваха в къщата в някакво съоръжение от ковано желязо, което трябваше да е легло. Бе намерено от Ноел край Авиньон, където тя притежаваше малък апартамент. Всяка мебел, всеки аксесоар, всяко килимче, саксия и картина си имаха история, а обичта ? към тези предмети беше заразителна.
Рано на следващата сутрин двамата пиеха кафе на задната веранда и обсъждаха бъдещето, което за момента беше несигурно. Тя си имаше свой живот в Ню Орлиънс, той си имаше свой на острова. И двамата не бяха готови за дълготрайна връзка и не искаха да се местят. Разговорът беше неловък, затова смениха темата. Брус призна, че не е ходил във Франция, затова планираха почивка там.
Малко след като Ноел замина, пристигна първата ? фактура. Придружаваше я бележка, написана с красивия ? почерк, в която обясняваше, че не удържа обичайната си комисиона и на практика му продава вещите на номинална стойност. Слава богу за малките чудеса, промърмори той.
Ноел се върна в Ню Орлиънс от Авиньон три дни преди урагана Катрина. Нито магазинът ? във Френския квартал, нито апартаментът ? в Гардън Дистрикт пострадаха, но градът беше смъртоносно ранен. Тя завъртя ключа и избяга на остров Камино, където Брус я чакаше да я успокои и утеши. Дни наред гледаха телевизия ужасени — наводнените улици, носещите се тела, маслените петна по водата, неистовото бягство на половината жители, ужасените спасители, дрънкащите глупости политици.
Ноел се съмняваше, че ще се върне. Не беше сигурна, че иска.
Малко по малко тя заговори за преместване. Около половината ? клиенти бяха от Ню Орлиънс, а сега, след като толкова много бяха на принудително
