4
Невил Манчин се върна три седмици по-късно. Вече не се представяше като университетски преподавател. Беше гладко избръснат, косата му беше боядисана в пясъчнорусо, носеше очила с червени рамки и обикновени стъкла и фалшива студентска карта със снимка. Ако някой попиташе, макар той да не очакваше подобно нещо, щеше да се представи като докторант от Айова. Истинското му име беше Марк, а работата му, ако изобщо можеше да се нарече така, бяха професионалните кражби. Скъпоструващи и сложно планирани обири предимно на артефакти и редки предмети, които можеха да се препродават на отчаяните жертви срещу откуп. Бандата беше петчленна и бе предвождана от Дени, бивш рейнджър, станал престъпник, след като го бяха изхвърлили от армията. Засега Дени не беше арестуван и нямаше криминално досие. Марк също. Други двама обаче имаха. Трей беше с две присъди и две бягства — последното миналата година от федералния затвор в Охайо. Там се беше запознал с Джери, дребен крадец на предмети на изкуството, в момента освободен под гаранция. Друг крадец, някогашен съкилийник на Джери, който излежаваше дълга присъда, му беше споменал за ръкописите на Фицджералд.
Положението беше идеално. Имаше само пет оригинала — всичките ръкописи и всичките на едно място. Безценни за Принстън.
Петият член на екипа предпочиташе да работи от вкъщи. Ахмед беше хакер, фалшификатор, майстор на всякакви фокуси, но нямаше нерви за оръжия и подобни неща. Работеше в мазето си в Бъфало и никога не беше залавян или арестуван. Не оставяше следи. Вземаше пет процента от печалбата, а другите четирима си поделяха останалото поравно.
В девет часа във вторник през нощта Дени, Марк и Джери се намираха в библиотека „Файърстоун“ и непрекъснато поглеждаха към часовника. Фалшивите им карти на докторанти бяха свършили идеална работа — никой не се усъмни дори за секунда. Дени си намери скривалище в женската тоалетна на третия етаж. Вдигна панела на тавана на кабинката, метна вътре студентската си раница и се настани за няколкочасово чакане на тясно и горещо. Марк си отвори с шперц сервизното помещение на първото ниво на сутерена и зачака да чуе алармата. Не я чу. Не я чу и Ахмед, който с лекота беше хакнал университетската охранителна система. Марк се зае да демонтира горивните инжектори на резервния генератор на библиотеката. Джери си откри местенце в помещението за самостоятелна подготовка сред редиците рафтове, отрупани с книги, които никой не беше докосвал от десетилетия.
Библиотеката затваряше в полунощ. Четиримата членове на бандата и Ахмед в своето мазе в Бъфало поддържаха непрекъснато радиовръзка. Водачът им Дени съобщи в дванайсет и петнайсет, че всичко върви по план. В дванайсет и двайсет Трей, облечен като студент и помъкнал обемиста раница, влезе в сградата Маккарън Хол в сърцето на кампуса. Видя същите охранителни камери, които беше забелязал предишната седмица. Качи се по ненаблюдаваното стълбище до втория етаж, пъхна се в тоалетната и се заключи в една кабинка. В дванайсет и четирийсет бръкна в раницата си и извади консервна кутия с големината на половинлитрова бутилка безалкохолно. Нагласи закъснителя и скри кутията зад тоалетната чиния. Излезе от тоалетната, шмугна се в третата врата и постави втора бомба в празната душкабина. В един без петнайсет намери пуст коридор на втория етаж на спалното и небрежно подхвърли в коридора десетина навързани фойерверки. Докато слизаше тичешком по стълбите, във въздуха отекнаха експлозии. Секунди по-късно избухнаха и двете димни бомби и коридорите се изпълниха с воняща мъгла. На излизане от сградата първата вълна от обзети от паника гласове заля Трей. Той се скри зад някакви храсти пред пансиона, извади предплатен телефон от джоба си, набра 911 и съобщи ужасяващата новина: „На втория етаж на Маккарън Хол има въоръжен човек. Стреля“.
От прозорец на втория етаж излизаше пушек. От своята тъмна стаичка в библиотеката Джери проведе подобен разговор по предплатения си мобилен телефон. След малко обажданията заваляха неудържимо, а паниката завладя кампуса.
Всички американски колежи имат сложен план за овладяване на подобни критични ситуации, но никой няма желание да го прилага. Служителката се ошашави за няколко секунди, преди да натисне съответните копчета, но след като го направи, сирените завиха. Всички врати бяха затворени и заключени. Всички сгради бяха обезопасени.
Джери отново се обади на спешния номер и съобщи, че са простреляни двама студенти. От Маккарън Хол се носеше пушек. Трей пусна още три димки в кофите за смет. Неколцина студенти притичваха между сградите, защото не бяха сигурни къде е безопасно. Охраната на кампуса и полицията на Принстън се юрнаха към местопроизшествието, придружавани от половин дузина камиони на пожарната. После и от линейки. Пристигна и първата от многобройните патрулки на полицията от Ню Джърси.
Трей остави раницата си на входа на една административна сграда и после звънна на 911, за да съобщи за подозрителен предмет. Таймерът беше нагласен за десет минути по-късно, точно когато специалистите по експлозиви щяха да гледат отдалече.
В един и пет Трей съобщи на останалите по радиото:
— Тук цари чудна паника. Навсякъде има пушек. Гъмжи от полиция. Действайте.
— Прекъсни осветлението — изкомандва Дени.
Ахмед, който пиеше силен чай в Бъфало и чакаше в готовност, бързо прегледа системата за сигурност на колежа, проникна в електрическата инсталация и прекъсна електроснабдяването не само в библиотека „Файърстоун“, но и в пет-шест околни сгради. За всеки случай Марк, вече надянал очила
