за нощно виждане, дръпна и главния прекъсвач в машинното. Той изчака, затаил дъх, после въздъхна облекчено, когато резервният генератор не се включи.
Спирането на тока задейства алармите в централната контролна зала на охранителния комплекс в кампуса, но никой не обърна внимание. Вилнееше въоръжен безумец. Сега не беше време да се тревожат за други неща.
През последната седмица Джери беше прекарал две нощи в библиотека „Файърстоун“ и беше сигурен, че когато е затворено, в сградата няма пазачи. Униформен охранител обикаляше един-два пъти нощем, осветяваше с фенерчето си вратите и отминаваше. Полицейска патрулка също обикаляше, но се занимаваше най-вече с пияните студенти. Като цяло университетският кампус приличаше на всеки друг — мъртвило между един през нощта и осем сутринта.
Тази нощ обаче в Принстън цареше паника, защото някой стреляше по най-отбраната младеж на Америка. Трей докладва, че на мястото цари пълен безпорядък, навсякъде щъкат ченгета, момчетата от спецчастите навличат екипите си, вият сирени, пращят радиостанции и просветват сини и червени лампи. Пушек обгръщаше дърветата като мъгла. Някъде наблизо се чуваше как кръжи хеликоптер. Страшна суматоха.
Дени, Джери и Марк хукнаха в тъмното и слязоха по стълбите в сутерена под специалните колекции. Всички бяха с очила за нощно виждане и челници. Всички носеха тежки раници, а Джери мъкнеше малък военен брезентов чувал, който беше скрил в библиотеката две вечери преди това. На третото ниво, най-ниското, тримата спряха пред тежка метална врата, закриха охранителните камери и изчакаха Ахмед да направи фокуса си. Той спокойно преодоля сигналната система на библиотеката и деактивира четирите сензора на вратата. Чу се силно прищракване. Дени натисна бравата и отвори вратата. Вътре се озоваха в тясно квадратно пространство с още две метални врати. С помощта на фенерче Марк огледа тавана и откри охранителната камера.
— Ето там — посочи той. — Само една е.
Джери, който бе висок близо метър и деветдесет и се извисяваше над останалите, извади спрей с черна боя и пръсна обектива на камерата.
Дени огледа двете врати и попита:
— Ще хвърляме ли ези-тура?
— Какво виждате? — попита Ахмед от Бъфало.
— Две метални врати. Еднакви — отговори Дени.
— При мен няма нищо — отговори Ахмед. — Според системата след първата врата няма друго. Започвайте да режете.
От брезентовия чувал Джери измъкна две петдесетсантиметрови бутилки: едната с кислород, другата с ацетилен. Дени се разположи пред лявата врата, запали една горелка и се зае да нагрява мястото на петнайсетина сантиметра над ключалката. След секунди се разхвърчаха искри.
Междувременно Трей се беше отдалечил от хаоса в Маккарън Хол и се криеше в тъмните сенки на улицата срещу библиотеката. Разнесе се вой на сирени, пристигнаха линейки. Хеликоптери шумно пърпореха във въздуха над кампуса, но Трей не ги виждаше. Дори уличните лампи наоколо не светеха. Край библиотеката нямаше жива душа. Всички бяха нужни другаде.
— Пред библиотеката всичко е спокойно — докладва той. — Някакъв напредък?
— В момента режем — отговори лаконично Марк.
И петимата членове на бандата знаеха, че говоренето трябва да се сведе до минимум. Дени методично и сръчно проряза метала с върха на горелката, от който струеше четиристотинградусова жар, обогатена с кислород. Няколко минути разтопеният метал капеше по пода и от вратата летяха червени и жълти искри. По едно време Дени отбеляза:
— Дебела е около два сантиметра и половина.
Той приключи с горния ръб на квадрата и започна да реже вертикално. Работата вървеше бавно, минутите се влачеха протяжно и напрежението растеше, но никой не губеше самообладание. Джери и Марк приклекнаха зад Дени и наблюдаваха всяко негово действие. Когато приключи с долната линия на прореза, Дени разклати ключалката и тя се отцепи, но нещо увисна.
— Има резе — отбеляза той. — Ще го срежа.
Пет минути по-късно вратата се отвори. Взрян в компютъра си, Ахмед не забелязваше нищо необичайно в охранителната система на библиотеката.
— Нищо от мен — обади се той.
Дени, Марк и Джери влязоха в стаята. Беше ужасяващо малка. Пред тях имаше тясна маса с широчина най-много шейсетина сантиметра и дължина три метра. От едната страна имаше четири големи дървени чекмеджета, от другата — още четири. Марк, който отговаряше за ключалките, вдигна очилата си за нощно виждане, намести челника и огледа първата. Поклати глава и каза:
— Няма изненади. Ключалки с комбинации, вероятно компютризиран код, който се сменя ежедневно. Няма как да ги отворим. Трябва да пробиваме.
— Давай — каза Дени. — Започни да пробиваш, а аз ще прорежа другата врата.
Джери извади портативна бормашина с мотор, две помощни ръкохватки отстрани и 200-милиметрово свредло. Нагласи го върху ключалката и двамата
