с Марк натиснаха с всичка сила. Свредлото нададе вой и се плъзна по метала, който отначало изглеждаше непробиваем. Отдели се обаче стружка, после още една и накрая, когато мъжете натиснаха помощните ръкохватки, острието проникна навътре в ключалката. Тя поддаде, но чекмеджето все още не се отваряше. Марк успя да подпъхне тънък пост в пролуката над ключалката и натисна силно. Дървената рамка се разцепи и чекмеджето се отвори. Вътре имаше кутия с черни метални ръбове, четирийсет и пет на петдесет и пет сантиметра и дебела около седем сантиметра и половина.
— Внимавай — предупреди Джери, докато Марк отваряше кутията и предпазливо повдигаше тънко томче с твърди корици.
— Събрани стихове на Долф Маккензи — бавно прочете той. — Откога си мечтая за това!
— Този пък кой е?
— Не знам, но не сме дошли за поезия.
Дени влезе зад тях и ги подкани:
— Хайде, хайде. Тук има още седем чекмеджета. Почти проникнах в другото помещение.
Те се захванаха отново за работа, а Трей пушеше на пейка в парка от отсрещната страна на улицата и често-често поглеждаше часовника си. Безумието в кампуса не даваше признаци да приключи скоро, но не можеше и да продължава вечно.
От второто и третото чекмедже излязоха още редки книги от непознати за бандата автори. Дени проряза вратата и към второто помещение и нареди на Джери и на Марк да донесат бормашината. И в тази стая имаше осем големи чекмеджета, наглед същите като в първото помещение. В два и петнайсет Трей се обади и докладва, че кампусът все още е блокиран, но любопитни студенти са започнали да се събират на моравата пред Маккарън Хол, за да гледат цирка. Полицаи с мегафони им нареждали да се прибират по стаите си, но младежите били твърде много. Най-малко още два хеликоптера започнали да кръжат горе и усложнявали положението. Трей следеше Си Ен Ен на смартфона си и знаеше, че случващото се в Принстън е сензацията на момента. Обезумял репортер от мястото на събитието не спираше да говори за „непотвърдени жертви“ и съумяваше да създаде впечатлението, че има много простреляни студенти от „най-малко един стрелец“.
— Най-малко един стрелец ли? — промърмори Трей. — Нали за всяка престрелка трябва да има най-малко един стрелец?
Дени, Марк и Джери обсъдиха дали да не прорежат чекмеджетата с горелка, но се отказаха, поне за момента. Имаше голям риск от пожар, а каква полза от ръкописите, ако са увредени? Вместо това Дени извади бормашина с по-малко свредло и се захвана да пробива. Марк и Джери продължаваха да се трудят с по-голямата. В първото чекмедже на второто помещение се натъкнаха на тънки ръкописни листове от друг отдавна забравен поет, за когото не бяха чували, но въпреки това го намразиха.
В два и половина Си Ен Ен потвърди, че двама студенти са мъртви и поне още двама са ранени. Употребиха думата „касапница“.
5
След като и вторият етаж на Маккарън Хол беше обезопасен, полицията забеляза остатъци от нещо, което приличаше на фойерверки. Намериха и празните кутийки от димните бомби в тоалетната и в душкабината. Изоставената раница на Трей беше отворена от екипа по обезвреждане на бомби и изгорялата димна бомба беше извадена. В три и десет командващият пръв спомена за „скроен номер“, но адреналинът все още бушуваше толкова силно, че на никого не му хрумна, че става дума за отклоняване на вниманието.
Останалата част от сградата на Маккарън Хол бързо беше обезопасена и беше установено местоположението на всеки студент. Кампусът още беше блокиран и щеше да остане така с часове, докато претърсват околните сгради.
6
В три и половина Трей докладва:
— Тук нещата явно се успокояват. Вече минаха три часа, момчета. Как върви пробиването?
— Бавно — гласеше лаконичният отговор на Дени.
В трезора работата наистина вървеше бавно, но целеустремено. В първите четири отворени чекмеджета имаше още стари текстове — някои ръкописни, някои печатни — от известни писатели, които в момента не бяха важни. Накрая се натъкнаха на златна жила в петото чекмедже, когато Дени извади архивна кутия, досущ като останалите. Отвори я внимателно. От библиотеката бяха пъхнали обяснителна бележка, която гласеше: „Оригинален ръкопис на «Красиви и прокълнати» — Ф. Скот Фицджералд“.
— Бинго! — безстрастно установи Дени.
