Извади две еднакви кутии от петото чекмедже, грижливо ги постави върху тясната масичка и ги отвори. Вътре бяха оригиналните ръкописи на „Нежна е нощта“ и „Последният магнат“.
Ахмед, все още неотлъчно до компютъра и вече с енергийна напитка с много кофеин, чу прекрасните думи:
— Добре, момчета, имаме три от петте. „Гетсби“ е тук някъде заедно с „Рая“.
— Още колко? — попита Трей.
— Двайсет минути — отговори Дени. — Качвай се в буса.
Трей нехайно прекоси кампуса, смеси се с навалицата от любопитни и позяпа малката армия от полицаи, които щъкаха напред-назад. Вече не се привеждаха, не се прикриваха, не притичваха, не се стрелваха зад автомобилите със заредени оръжия. Трей се измъкна, измина пеша около осемстотин метра, напусна кампуса и спря на Джон Стрийт, където се качи в бял товарен бус, на чиито предни врати пишеше „Печатница на Принстънския университет“. Беше номер дванайсет, каквото и да означаваше това, и много приличаше на микробуса, който Трей бе снимал седмица по-рано. Сега той го откара обратно в кампуса, като избягваше оживлението около Маккарън Хол, и паркира до товарната рампа зад библиотеката.
— Бусът е на място — докладва той.
— Тъкмо отваряме шестото чекмедже — отговори Дени.
Джери и Марк вдигнаха очилата си за нощно виждане и приближиха челниците към масата, а Дени предпазливо отвори архивната кутия. На фиша пишеше: „Оригинален ръкопис на «Великият Гетсби» — Ф. Скот Фицджералд“.
— Бинго — заяви той. — Гетсби е при нас, проклетото копеле.
— Уха! — възкликна Марк, макар че вълнението им беше напълно овладяно.
Джери извади единствената друга кутия в чекмеджето. Беше ръкописът на „Отсам рая“, първия роман на Фицджералд, издаден през 1920 г.
— Всичките пет са у нас — спокойно оповести Дени. — Да изчезваме от тук.
Джери прибра отново свредлата, бутилките с кислород и ацетилен и лостовете. Когато се наведе да вдигне брезентовия чувал, треска от третото чекмедже го одраска над лявата китка. Превъзбуден, той почти не забеляза и разсеяно потърка мястото за част от секундата, докато вземаше раницата си. Дени и Марк старателно прибраха петте безценни ръкописа в трите си студентски раници.
Крадците бързо напуснаха трезора, нарамили трофеите и инструментите си, и хукнаха нагоре по стълбите. Напуснаха библиотеката през вход, близо до товарната рампа, скрит от поглед от гъст обширен храсталак. Скочиха през задните врати в буса и Трей се отдели от рампата. След миг мина покрай двама охранители от кампуса в патрулка. Махна им нехайно, но те не отвърнаха.
Трей погледна колко е часът: три и четирийсет и две.
— Всичко е наред — Докладва той. — Напускаме кампуса с господин Гетсби и приятели.
7
Спирането на електрозахранването задейства няколко аларми в засегнатите сгради. В четири сутринта някакъв електроинженер успя да прегледа мрежата на колежа и откри проблема. Електричеството беше възстановено във всички сгради освен в библиотеката. Началникът на охраната изпрати там трима служители. Отне им десет минути да открият причината за тревогата.
По това време бандата вече беше спряла в евтин мотел до междущатска магистрала 295, близо до Филаделфия. Паркираха буса до тир, далече от единствената охранителна камера, контролираща паркинга. Марк извади бял спрей и напръска надписите на двете врати. В стаята, в която двамата с Трей бяха отседнали предишната нощ, мъжете бързо се преоблякоха в ловни костюми и натъпкаха всичките си дрехи от обира в друг брезентов чувал — джинси, маратонки, спортни якета, черни ръкавици. В банята Джери забеляза малката драскотина на лявата си китка. Беше я притискал с палец, докато пътуваха към мотела, и сега установи, че има повече кръв, отколкото беше допускал. Избърса я с хавлиена кърпа и се зачуди дали да спомене на другите. Не сега, може би по-късно.
Тихо изнесоха всичките си вещи от стаята, угасиха лампите и си тръгнаха. Марк и Джери се качиха в нов пикап, купен на лизинг и шофиран от Дени, и последваха Трей и буса извън паркинга, по улицата и после на магистралата. Заобиколиха северните покрайнини на Филаделфия и навлязоха дълбоко в Пенсилвания. Близо до Куейкъртаун намериха избрания второкласен път и пътуваха по него километър и половина, докато настилката стана от чакъл. Наоколо нямаше никакви къщи. Паркираха буса в плитка клисура, свалиха откраднатите номера, поляха с бензин чувалите с дрехите, инструментите, мобилните си телефони, радиостанциите и дрехите и драснаха клечката. Всичко лумна на мига и докато се отдалечаваха с пикапа, четиримата бяха сигурни, че са унищожили уликите. Ръкописите бяха на сигурно място между Трей и Марк на задната седалка.
Над възвишенията бавно пропълзяваше светлина. Утрото настъпваше. Мъжете пътуваха мълчаливо и оглеждаха внимателно всичко наоколо. Нямаше много за гледане. От време на време се разминаваха с някоя кола, мярваха някой фермер, запътил се към плевнята си, който дори не поглеждаше към
