Оскар изпука кокалчетата си и се помъчи да запази спокойствие.
— А Рибикоф? Къде е той сега?
— Няма го. Умря от ужасна смърт, Оскар, беше кошмар. Но преди да умре, ми даде, каквото исках. Теб.
— Ръкописите не са у мен.
— Добре. Какво направи с тях?
— Продадох ги. Шитнах ги възможно най-бързо.
— Къде са, Оскар? Ще ги намеря, а следата вече е кървава.
— Не знам къде са, кълна ти се.
— Тогава кой знае?
— Виж, трябва ми време да помисля. Твърдиш, че си търпелив, затова ми дай време.
— Хубаво. Ще се върна след двайсет и четири часа. И да не направиш някоя глупост — например да се опиташ да избягаш. Няма къде да се скриеш и ще пострадаш, ако го направиш. Ние сме професионалисти, Оскар, а ти си пълен лаик.
— Няма да избягам.
— Двайсет и четири часа. После се връщам за името на човека. Даваш ми го, парите остават при теб и продължаваш да си живееш живота. Повече няма да чуеш за мен. Обещавам.
Дени се изправи и излезе от офиса. Оскар се вторачи във вратата и се заслуша в отдалечаващите се стъпки надолу по стълбите. Чу вратата да се отваря, чу как дрънна звънчето и после тихото затваряне.
Оскар скри лице с ръце и се помъчи да не ревне.
4
Дени седеше в бара на хотела и ядеше пица, когато звънна мобилният му. Беше почти девет вечерта, обаждането беше закъсняло.
— Казвай — нареди той и се озърна.
Заведението беше почти празно.
— Мисията е изпълнена — докладва Рукър. — Спипах Джазик в асансьора, наложи се да го поотупам. Много се забавлявах. Предадох му съобщението и всичко мина добре. Петрочели беше по-голям проблем, защото работи до късно. Преди около час го сгащих на паркинга пред офиса му. Изкарах му ангелите. Дребен ревльо. Отначало отричаше, че представлява Марк Дрискол, но бързо се огъна. Не се наложи да го удрям, ама бях на крачка.
— Без свидетели?
— Никакви. Измъкнах се чисто и в двата случая.
— Добра работа. Къде си сега?
— Карам. Трябва да пристигна след пет часа.
— Побързай. Утре ще бъде забавно.
5
Рукър влезе в книжарницата пет минути преди шест и се престори, че разглежда. Нямаше други клиенти. Оскар се правеше на зает на касата, но държеше новодошлия под око. В шест часа той заяви:
— Извинете, господине, но затваряме.
В този момент влезе Дени, затвори вратата зад себе си и обърна табелката на „Затворено“. Погледна Оскар, посочи Рукър и поясни:
— Той е с мен. Има ли някой тук?
— Не, всички си отидоха.
— Хубаво. Ние ще поостанем — ухили се Дени и пристъпи към Оскар.
Рукър се присъедини към него: и двамата бяха достатъчно близо, за да го ударят. Впериха поглед в него, без да помръдват.
— Е, Оскар, имаше време за размисъл — каза Дени. — Какво реши?
— Трябва да ми обещаете, че няма да разкривате самоличността ми.
