— И колко струва това? — попита тя.
— Продадох две книги за пет хиляди долара. Вече искам осем. Имам още двайсетина бройки някъде в сутерена.
Мърсър запомни информацията, но не каза нищо. Върна му книгата и се приближи към друга стена, и тя цялата в книги.
— Повечето автори тук — но не всички — са давали автографи в книжарницата ми.
Мърсър извади „Правилата на дома“ на Джон Ървинг и каза:
— Допускам, че на пазара има много от тези.
— Това е Джон Ървинг. Този роман излезе седем години след „Светът според Гарп“, затова първият тираж беше огромен. Имам и един екземпляр от „Гарп“, но не е за продан.
Мърсър върна книгата на мястото ? и бързо огледа другите до нея. „Светът според Гарп“ липсваше. Предположи, че и тази книга е „някъде в сутерена“, но не каза нищо. Искаше ? се да го попита за най-редките му издания, но реши да изгуби интерес.
— Приятно ли прекара на вечерята снощи? — попита той.
Тя се засмя и се дръпна назад.
— О, да. Никога не съм вечеряла с толкова много писатели. Ние предпочитаме уединението, нали знаеш?
— Да, знам. В твоя чест всички се държаха прилично. Повярвай ми, невинаги са толкова цивилизовани.
— И защо?
— Такъв е нравът на породата. Като смесиш крехко его, алкохол и малко политика, нещата обикновено загрубяват.
— Нямам търпение. Кога е следващото парти?
— С тях никога не се знае. Ноел спомена вечеря след две седмици. Много ? беше приятно в твоята компания.
— На мен също в нейната. Ноел е прелестна.
— Много е забавна и е много добра в работата си. Отбий се в магазина ? да разгледаш.
— Ще се отбия, но не си падам по луксозни вещи.
Брус се засмя.
— О, внимавай. Тя много се гордее със стоката си.
— Утре сутрин ще се видя на кафе със Серина Роуч преди представянето на книгата ?. Познаваш ли я?
— Разбира се, идвала е тук два пъти. Доста напрегната жена, но приятна. Прави турнетата си със своя приятел и с рекламната си агентка.
— Цял антураж?
— Да, струва ми се. Не е необичайно. Борила се е с наркотиците и ми изглежда някак крехка. Животът на път напряга много писатели и те имат нужда от сигурност.
— Не може да пътува сама, така ли?
Брус се засмя и видимо се поколеба дали да сподели клюката.
— Мога да ти разкажа много истории. Някои са тъжни, други са смешни, всички до една са колоритни. Но да го оставим за друг път, може би след дълга вечеря.
— Приятелят ? същият ли е? Питам, защото чета най-новия ? роман. Главната героиня се бори с мъжете и с наркотиците. Авторката явно познава материята.
— Не знам, последните два пъти е с един и същ приятел.
— Клетото момиче, критиците здравата я дерат.
— Да, а тя не го приема никак добре. Рекламната ? агентка ми се обади днес сутринта, за да се увери, че няма да я каня на вечеря след представянето. Искат да я държат далече от бутилката вино.
— А турнето едва започва, нали?
— Ние сме третата книжарница. Току-виж, станала някоя издънка. Е, винаги може да го прекрати като теб.
— Силно го препоръчвам.
Служителка надникна през прозореца и каза:
— Извинете, че ви прекъсвам, но Скот Търоу е на телефона.
— Трябва да се обадя — извини се Брус.
— До утре — каза Мърсър и се запъти към вратата.
— Благодаря, че подписа книгите.
— Ще подпиша всички свои книги, които купиш.
