— И никакъв футбол — усмихна се Майра. — Брус, за какво искаш да говорим?
— За политика и за футбол — отговори той и всички се засмяха.
— Какво се очаква в книжарницата тази седмица?
— Ами в сряда пак ще дойде Серина Роуч. Очаквам да видя всички ви на представянето.
— Днешният брой на „Таймс“ я прави на пух и прах — отбеляза Ейми с известно задоволство. — Четохте ли?
— Че кой чете „Таймс“? — попита Коб. — Ляв парцал.
— Аз бих се радвала „Таймс“ да ме направи на пух и прах — обади се Лий. — Всъщност който и да е вестник. За какво е книгата ??
— Това е четвъртият ? роман. Разказва се за млада неомъжена жена от Ню Йорк, която има проблеми с връзките.
— Много оригинално — изломоти Анди. — Нямам търпение да го прочета.
Той пресуши втората си двойна водка и помоли Дора за трето питие.
Майра изгледа намусено Брус, който вдигна рамене, все едно казваше: „Той е голям човек“.
— Гаспачо — оповести Майра и взе лъжицата си. — Залавяйте се.
След броени секунди всички бъбреха едновременно. Водеха се отделни разговори. Коб и Анди говореха тихо за политика. Лий и Джей бяха доближили глави в края на масата и обсъждаха нечий роман. Майра и Ейми любопитстваха за някакъв нов ресторант. Брус тихо каза на Мърсър:
— Много съжалявам, че споменах за смъртта на Теса. Беше много грубо.
— Не, не беше — увери го тя. — Случи се много отдавна.
— Познавах добре Портър. Беше редовен клиент в книжарницата, обичаше криминални истории. Теса се отбиваше веднъж годишно, но не купуваше много книги. Май смътно си спомням, че съм виждал внучката ? преди много години.
— Колко време ще останеш? — попита Ноел.
Мърсър беше сигурна, че всичко, което е казала на Майра, вече е стигнало до Брус.
— Няколко месеца. В момента си сменям работата, по-скоро съм без работа. През последните три години преподавах, но се надявам да не го правя повече. А ти? Разкажи ми за магазина си.
— Продавам старинни френски мебели. Магазинът ми е до книжарницата. От Ню Орлиънс съм, но след като се запознах с Брус, се преместих тук. Веднага след Катрина.
Тих и ясен глас, без следа от южняшки акцент. Без следа от нищо. И без брачна халка въпреки многото бижута.
— Това беше през две и пета година — отбеляза Мърсър. — Месец след смъртта на Теса. Помня го ясно.
— Беше ли тук, когато се случи? — попита Брус.
— Не, това беше първото лято от четиринайсет години, което не прекарах тук. Наложи се да си намеря работа, за да си плащам колежа. Работех в родния си град, в Мемфис.
Дора раздигаше купите и наливаше още вино. Анди ставаше все по-шумен.
— Имате ли деца? — попита Мърсър.
Брус и Ноел се усмихнаха и поклатиха глава.
— Така и не ни остана време — отговори тя. — Аз пътувам често, купувам и продавам, предимно във Франция, а Брус е в книжарницата без почивен ден.
— Не я ли придружаваш? — попита Мърсър.
— Не много често. Оженихме се във Франция.
Не беше вярно. Той поднесе лъжата толкова небрежно и с такава лекота — явно отдавна живееха с нея. Мърсър отпи глътка вино и си напомни, че седи до един от най-успелите търговци на крадени редки книги в страната. Докато разговаряха за Южна Франция и за търговията със старинни мебели там, Мърсър се чудеше какво знае Ноел за бизнеса на Брус. Ако наистина беше платил един милион за ръкописите на Фицджералд, тя със сигурност щеше да знае, нали? Той не беше магнат с интереси по цял свят, който може всякак да мести и крие пари. Беше търговец от малко градче, който на практика живееше в книжарницата си. Не би могъл да скрие толкова много пари от нея, нали? Ноел със сигурност знаеше.
Брус изказа възхищението си от „Октомврийски дъжд“ и се поинтересува за причината първата писателска обиколка на Мърсър да завърши тъй внезапно. Майра чу въпроса му, настоя за тишина и помоли Мърсър да разкаже историята. Докато Дора поднасяше печена риба помпано, разговорът се завъртя около темата за писателските турнета и всеки имаше какво да разкаже. Лий, Джей и Коб признаха, че и те са изгубили час-два по разни книжарници, без да продадат нито една книга. Анди беше събрал скромна публика за първата си книга, но — което не учуди никого — веднъж се напил и го изритали от книжарницата, защото оскърбил клиенти, които не искали да си купят произведението му. Дори Ейми, авторката на бестселъри, беше преживяла трудни моменти, преди да открие вампирите.
По време на вечерята Анди мина на вода с лед и цялата маса видимо си отдъхна.
Коб разпалено разказваше някаква затворническа история за осемнайсетгодишно хлапе, сексуално малтретирано от съкилийника си, истински
