— Брус Кейбъл е собственик на книжарницата. Не го ли познаваш?
— Не, струва ми се. Помня, че няколко пъти съм ходила там като малка, но май не съм го виждала.
— Що се отнася до книги и писатели, всичко тук се върти около неговата книжарница — каза Майра. — Следователно всичко се върти около Брус. Той е човекът.
— Това хубаво ли е?
— О, ние обожаваме Брус. Той има най-прекрасната книжарница в страната и обича писателите. Преди години, преди да се преместим тук, докато още пишех и издавах, той ме покани да представя книгата си при него. Малко необичайно е сериозна книжарница да кани авторка на любовни романи, но на Брус въобще не му пука. Организира страхотно парти, продаде доста книги, напи се с евтино шампанско и държа мястото отворено до полунощ. Мамка му, организира представяне дори на книгата на Лий.
— Стига, Майра.
— Истина е. И продаде четиринайсет книги.
— Петнайсет. Никога не съм давала толкова много автографи.
— Моят рекорд е пет — уточни Мърсър. — А беше първото ми такова събитие. На следващото представяне се продадоха четири книги, на третото — нито една. След него се обадих в Ню Йорк и отмених всичко.
— А така — похвали я Майра. — Отказа ли се?
— Да, и ако отново издам книга, няма да отида на авторско турне.
— Защо не дойде тук, в „Бей Букс“?
— Беше в графика, но се уплаших и го отмених.
— Трябвало е да започнеш от тук. Брус винаги успява да събере хора. На нас непрекъснато ни се обажда, съобщава ни, че пристига някой писател и че книгата му със сигурност ще ни допадне. Което означава: довлечете си задниците за представянето и си купете книга! Не пропускаме.
— И имаме много книги. До една с автограф на автора и повечето непрочетени — додаде Лий.
— Ходила ли си в книжарницата му? — попита Майра.
— Днес се отбих. Чудесна е.
— Цивилизована работа, истински оазис. Хайде да се видим там на обяд и аз ще те представя на Брус. Ще ти допадне, а не се съмнявам, че той ще остане очарован от теб. Обича всички писатели, но младите и красиви писателки удостоява със специално внимание.
— Женен ли е?
— О, да. Съпругата му, Ноел, обикновено е тук. Голям образ.
— Аз я харесвам — отбеляза Лий почти отбранително, като че ли повечето хора имаха друго отношение.
— С какво друго се занимава тя? — попита Мърсър възможно най-невинно.
— Продава старинни френски мебели в магазина до книжарницата — обясни Майра. — Кой иска още едно питие?
Мърсър и Лий почти не бяха докоснали своите чаши. Майра се отдалечи с тежка стъпка да напълни буркана си. Най-малко три кучета я последваха. Лий запали нова цигара и подкани Мърсър:
— Е, разкажи ми за романа, над който работиш.
Гостенката отпи глътка топло шабли и отговори:
— Наистина нищо не мога да кажа. Имам си правило. Мразя, когато писатели говорят за работата си, а ти?
— Да, струва ми се. Бих искала да обсъдя идеите си, но тя не ме слуша. Предполагам, че ако човек говори за работата си, това ще го мотивира да пише. Аз съм блокирала вече осем години. — Лий се засмя и дръпна набързо от цигарата си. — Но Майра не ми помага. Заради нея почти ме е страх да пиша.
За секунда на Мърсър ? дожаля за Лий и едва не предложи доброволно услугите си като читател, но бързо си спомни измъчената проза. Майра се върна с нова четвъртинка бира и подритна едно от кучетата, докато сядаше.
— Да не забравим онази с вампирите. Как се казваше?
— Ейми Слейтър — услужливо отбеляза Лий.
— Точно тя. Премести се тук преди повече от пет години със съпруга си и няколко деца. Ударила златна жила с някаква поредица за вампири, призраци и други подобни боклуци, наистина ужасни неща, които се продават като топъл хляб. В най-лошите ми дни — а повярвай ми, издавала съм наистина отвратителни книги, от които се е очаквало да са отвратителни — ще я изпреваря в писането, дори ако едната ми ръка е вързана зад гърба.
— Стига, Майра. Ейми е чудесен човек.
— Все това повтарящ.
— Някой друг? — попита Мърсър.
Засега всички останали писатели бяха посечени и касапницата доставяше огромно удоволствие на Майра, което не беше необичайно, когато писатели
