Мърсър не беше активист, защото не понасяше събранията — поредната причина да страни от университетския кампус и заседанията на факултета. Сега тя влезе в града, вля се в движението на главната улица и мина покрай книжарницата и магазина на Ноел в съседство. Паркира в една пряка и си намери кафене с вътрешен двор. След дълъг и спокоен обяд на сянка прегледа магазините за дрехи заедно с туристите, но не си купи нищо. Потокът от хора я повлече към пристанището. Двете с Теса идваха тук на среща с приятеля им Портър, собственик на деветметрова едномачтова платноходка, който много обичаше да ги извежда в открито море. Онези дни бяха дълги, поне за Мърсър. В спомените ? никога нямаше достатъчно силен вятър и тримата просто се печаха на слънце. Тя винаги се опитваше да се скрие в кабината, но там нямаше климатик. Ужасна болест беше отнела съпругата на Портър, но според Теса той никога не говореше за това и се беше преместил във Флорида, за да избяга от спомените. Теса все повтаряше, че той има най-тъжните очи на света.
Мърсър не винеше Портър за случилото се. Теса много обичаше да плава с него и бе наясно с рисковете. Винаги виждаха сушата и изобщо не се чувстваха застрашени.
За да се спаси от жегата, Мърсър влезе в ресторанта на пристанището и изпи чаша студен чай на празния бар. Зарея поглед над водата. Пристигна наето от туристи корабче, натоварено с риби махи-махи и четирима щастливи риболовци със зачервени лица. Група любители на водните ски отпраши твърде бързо към необезопасената зона. Мърсър забеляза едномачтово корабче да се откъсва от пристана. Беше дълго почти колкото онова на Портър и на палубата му имаше двама души — по-възрастен господин на руля и дама със сламена шапка. За миг ? се стори, че това е Теса, седнала нехайно, с питие в ръка, вероятно даваща нежелани съвети на капитана, и годините неочаквано се стопиха. Теса отново оживя. Мърсър закопня да я види, да я прегърне и двете заедно да се посмеят на нещо. Усети тъпа болка в корема си, но скоро моментът отмина. Мърсър наблюдава яхтата, докато се скри от поглед, после плати чая и си тръгна.
След няколко минути тя се настани на маса в едно кафене и започна да наблюдава книжарницата на отсрещния тротоар. Големите ? витрини бяха пълни с книги. Плакат оповестяваше предстоящото посещение на неизвестен писател. Постоянно някой влизаше или излизаше. Мърсър не можеше да повярва, че там има ръкописи, заключени в някакъв трезор в сутерена. Още по-невероятно ? се струваше, че от нея се очаква да се добере до тях.
Илейн беше предложила Мърсър да не доближава книжарницата и да изчака Кейбъл да предприеме първата крачка. Мърсър обаче вече беше самостоятелна шпионка и сама определяше правилата, макар и още да нямаше представа как точно да действа. Никой не ? даваше заповеди. Какви ти заповеди! Нямаше дори план за действие. Просто хвърлиха Мърсър в боя и очакваха от нея да импровизира в движение. В пет следобед мъж с раиран костюм от крепон и папийонка, несъмнено Брус Кейбъл, излезе от книжарницата и се отправи на изток. Мърсър изчака мъжът да се отдалечи, пресече и влезе в „Бей Букс“ за пръв път от много години. Не можеше да си спомни последното си посещение, но се досещаше, че е била седемнайсет или осемнайсетгодишна и вече е шофирала.
Както правеше винаги в книжарница, тя пообиколи безцелно, преди да намери рафтовете с художествена литература, плъзна се по азбуката до „М“, за да провери дали някоя от книгите ? е тук. Усмихна се. Присъстваше изданието с меки корици на романа ? „Октомврийски дъжд“. Нямаше и следа от „Музиката на водата“, но това можеше да се очаква. Не беше виждала сборника си с разкази в книжарница от седмицата след излизането на книгата.
С частичната си победа в ръка Мърсър бавно обиколи помещението, попивайки мириса на нови книги и кафе, а отнякъде — и на дим от лула. Обожаваше огънатите от тежестта на книги рафтове, купчините книги по пода, старите килими, редовете книги с меки корици, пъстрия отдел на бестселърите с двайсет и пет процентна отстъпка. От отсрещния тротоар беше разгледала секцията за първи издания — красива стая с дървена ламперия, отворени прозорци и стотици по-скъпи книги. В кафенето горе Мърсър си купи бутилка газирана вода и излезе на терасата, където други хора пиеха кафе и прекарваха късния следобед. В далечния край закръглен господин пушеше лула. Мърсър разлистваше един туристически справочник за острова и често поглеждаше към часовника.
В шест без пет тя слезе долу и забеляза Брус Кейбъл да разговаря с клиент на касата. Едва ли би я познал. Можеше да го подсети само черно-бялата снимка на обложката на „Октомврийски дъжд“ — роман, издаден преди вече седем години, от който книжарницата му не беше спечелила почти нищо. Все пак беше насрочена дата за премиерата на книгата ? тук по време на онова прекратено турне, а се твърдеше, че Кейбъл чете всичко. Значи вероятно знаеше, че Мърсър е свързана с острова. И най-важното — поне в неговите очи тя беше привлекателна млада писателка, така че имаше петдесет процента шанс той да я забележи.
Не я забеляза.
2
Аш Стрийт се намираше на една пряка, южно от главната улица. Къщата беше стара, с двускатен покрив и двуетажни веранди от трите страни. Беше боядисана в пастелнорозово и имаше тъмносини кантове на вратите, капаците на прозорците и верандите. Табелката над входната врата гласеше:
