От ФБР се отбиха при него месец след кражбата на ръкописите на Фицджералд от Принстън. Разбира се, Джоуел не знаеше нищо. Месец по-късно дойдоха отново, а той все още не знаеше нищо. След това обаче научи много. Опасяваше се, че ФБР подслушва телефоните му, затова изчезна от Вашингтон и мина под прикритие. Използваше предплатени телефони за еднократна употреба. Свърза се с крадеца и се срещна с него в мотел, близо до Абърдийн в Мериленд. Крадецът се представи като Дени, а съучастника си — като Рукър. Корави типове. Върху евтиното легло в двойната стая за седемдесет долара на вечер Джоуел хвърли поглед на петте ръкописа на Фицджералд, които струваха повече, отколкото някой от тримата можеше да си представи.
За Джоуел беше очевидно, че Дени, безспорният лидер на бандата или на онова, което беше останало от нея, е под огромно напрежение и бърза да пласира ръкописите и да избяга от страната.
— Искам един милион долара — заяви той.
— Не мога да намеря толкова — отговори Джоуел. — Познавам един-единствен човек, който изобщо ще се съгласи да говори за тези книги. Всички момчета от бизнеса в момента са много уплашени. Федералните са навсякъде. В най-добрия случай — не, в идеалния случай — мога да предложа половин милион.
Дени заруга и зафуча из стаята, като от време на време спираше да надникне между завесите към паркинга. На Джоуел му дойде до гуша от тези изпълнения и заяви, че си тръгва. Накрая Дени се огъна и даде всички подробности. Джоуел си тръгна само с куфарчето. По тъмно Дени излезе с ръкописите и с инструкции да замине за Провидънс и да чака. С Рукър, стар негов приятел от армията, също влязъл в престъпния свят, се срещнаха там. Три дни по- късно и с помощта на друг посредник беше осъществено предаването на ръкописите.
А сега Дени се беше върнал в Джорджтаун с Рукър и си търсеше съкровището. Рибикоф здравата го беше изпързалял първия път. Нямаше да се повтори. Точно преди галерията да затвори в седем вечерта в сряда, двайсети и пети май, Дени влезе през главния вход, докато Рукър отваряше прозорец в офиса на Джоуел. Когато всички врати бяха заключени и осветлението угасна, двамата отнесоха Джоуел в апартамента му на третия етаж, завързаха го, запушиха му устата и се заеха с грозната работа по изтръгване на информацията.
Четвърта глава
Плажна скитница
1
За Теса денят започваше с изгрева. Тя измъкваше Мърсър от леглото и я завеждаше на верандата, където двете пиеха кафе и с огромно нетърпение очакваха първото оранжево сияние на хоризонта. След появата на слънцето те бързо поемаха по дъсчената пътека и оглеждаха плажа. По-късно сутрин, докато Теса работеше на цветните лехи от западната страна на вилата, Мърсър често се връщаше обратно в леглото за дълга дрямка.
Със съгласието на Теса Мърсър изпи първата си чаша кафе, когато беше около десетгодишна, а първото си мартини — на петнайсет. „Умереност във всичко“, гласеше една от любимите максими на баба ?.
Само че Теса вече я нямаше, а Мърсър се беше нагледала на изгреви. Спа до късно, а когато неохотно се надигна от леглото, минаваше девет. Докато стане кафето, обиколи вилата, търсейки идеалното място за писане, но не намери такова. Не се чувстваше под напрежение и реши да пише само когато наистина има какво да каже. И бездруго романът ? закъсняваше с три години. След като в Ню Йорк можеха да чакат три, със сигурност щяха да почакат и четири. Агентът ? се обаждаше от време на време, но все по-рядко. Разговорите им бяха кратки.
По време на дългите пътувания от Чапъл Хил до Мемфис и до Флорида тя мечтаеше и чертаеше сюжетни ходове, и понякога ? се струваше, че романът ? намира гласа си. Планираше да изхвърли откъсите, които бе написала, и да започне на чисто, но новото начало да бъде много сериозно. Сега, когато нямаше никакви дългове и не се налагаше да се тревожи каква ще е следващата ? работа, съзнанието ? беше чудодейно освободено от дразнещите нужди на всекидневието. След като се настанеше и си отпочинеше, Мърсър се канеше да се гмурне в работата си и да пише най-малко хиляда думи дневно.
По отношение на сегашната си работа обаче, за която ? плащаха толкова щедро, нямаше представа какво да прави, нямаше представа и колко време ще ? отнеме да свърши каквото се очакваше от нея. Затова реши, че няма смисъл да губи нито ден. Влезе онлайн и провери пощата си. Не се учуди, че с присъщата си ефикасност Илейн ? беше изпратила съобщение през нощта с няколко полезни адреса.
Мърсър написа имейл до Пчелата майка:
