— Жената ни даде неговото име. Работила е заедно с бившия, преди отношенията им да се влошат, така че познава бизнеса.
— Защо той би ги донесъл тук?
— Защо не? Той си е у дома и се чувства сигурен. Засега допускаме, че ръкописите са тук, но доста хипотетично. Възможно е да грешим. Както ти казах, Кейбъл е много умен и знае какво прави. Достатъчно съобразителен е да не ги държи на място, което би го уличило. Ако има трезор под книжарницата, едва ли е прибрал ръкописите там, но кой знае? Това са само догадки и ще продължим с тях, докато не получим по-благонадеждна информация.
— Каква информация?
— Трябват ни очи в обекта, особено в помещението с първите издания. След като го опознаеш и започнеш да се навърташ в книжарницата, да купуваш книги, да посещаваш срещи с писатели и така нататък, постепенно у теб ще се породи любопитство към редките издания на Кейбъл. Ще се окаже, че имаш няколко стари книги, които Теса ти е завещала, и чрез тях ще отвориш темата. Колко струват? Иска ли Брус да ги купи? Не можем да предвидим как ще се развие разговорът, но поне ще имаме вътрешен човек, когото той не подозира. По някое време ще започнеш да дочуваш разни работи. Никой не знае какво, кога и къде. Може кражбата на ръкописите на Фицджералд да се превърне в тема за разговор на някоя вечеря. Както ти казах, Кейбъл пие доста, а алкохолът развързва езика и човек изпуска по нещо.
— Трудно ми е да си представя, че ще изпусне нещо такова.
— Така е, но може някой друг да го направи. Най-важното сега е да се сдобием с уши и очи вътре.
Спряха на южния пристан, обърнаха се и се запътиха обратно на север.
— Последвай ме — каза Илейн.
Двете тръгнаха към една дъсчена пътека. Илейн отвори някаква порта и с Мърсър се качиха по няколкото стъпала до малка площадка. Илейн посочи двуетажна постройка с три апартамента в далечния край и поясни:
— Десният е наш, поне засега. Там съм отседнала. След няколко дни ще пристигне друг човек. Ще ти изпратя номера му с есемес.
— Ще ме наблюдават ли?
— Не. Действаш самостоятелно, но винаги ще имаш приятел наблизо за всеки случай. И бих искала всяка вечер да получавам имейл от теб, независимо какво се случва. Ясно?
— Разбира се.
— Сега тръгвам. — Илейн протегна ръка и Мърсър я пое. — Пожелавам ти късмет, Мърсър. Опитай се да възприемеш това просто като лятна почивка. След като опознаеш Кейбъл и Ноел, може би компанията им дори ще ти стане приятна и ще се позабавляваш.
— Ще видим — сви рамене Мърсър.
10
Галерия „Дъмбартън“ се намираше на една пряка от Уисконсин Авеню в Джорджтаун. Беше малка, в приземния етаж на червена тухлена къща, която се нуждаеше от боядисване и вероятно от нов покрив. Въпреки натовареното движение през една улица галерията обикновено беше празна, а стените ? — голи.
Излагаше предимно минималистично съвременно изкуство, което явно не беше особено популярно, поне не в Джорджтаун. Собственикът всъщност не даваше пет пари. Казваше се Джоуел Рибикоф, на петдесет и две години. Беше осъждан два пъти за търговия с откраднати произведения на изкуството.
Галерията му на първия етаж беше прикритие и целеше да убеди всеки, който го наблюдава — а след две присъди и осем години в затвора Джоуел беше убеден, че непрекъснато е под наблюдение — че той е влязъл в правия път и в момента е просто поредният галерист във Вашингтон. Играеше играта, организираше по някоя и друга изложба, познаваше шепа художници и още по-малко клиенти и поддържаше някакъв мижав уебсайт също заради бдителните погледи.
Живееше на третия етаж на къщата. На втория имаше офис, където се грижеше за сериозния си бизнес — уреждаше сделки с откраднати картини, гравюри, снимки, книги, ръкописи, карти, скулптури и дори подправени писма, уж написани от известни личности. Въпреки двете жестоки присъди и престоя в затвора Джоуел Рибикоф просто не можеше да живее по правилата. За него животът в подземния свят беше много по-вълнуващ и доходоносен, отколкото управлението на малка галерия и търговията с изкуство, което малцина искаха да притежават. Той обожаваше тръпката, която му носеше свързването на крадците с техните жертви или на крадците с посредниците, уреждането на сделки с много участници и на много нива, при които произведенията на изкуството се придвижваха тайно, а парите се превеждаха в офшорни сметки. Той рядко се сдобиваше със стоката. Предпочиташе ролята на съобразителния посредник с чисти ръце.
