— И как да го уредя?
— На острова има една писателка — Майра Бъкуит, за която може би си чувала.
— Не съм.
— Така и предполагах. Написала е доста книги, все пикантни любовни романи, и използва няколко псевдонима. Навремето се продавали доста добре, но явно с възрастта нещата позатихнали. Живее с партньорката си в стара къща в центъра. Едра жена, висока към метър и осемдесет, доста респектираща. Когато я видиш, ще ти бъде трудно да си представиш, че изобщо е правила секс с някого, обаче има впечатляващо въображение. Голям образ е, много ексцентрична, колоритна и шумна, нещо като Пчелата майка на литературните кръгове. Разбира се, с Кейбъл са стари приятели. Изпрати ? имейл, представи ? се, кажи ? защо си тук — обичайните неща. Намекни, че би се радвала да се отбиеш на питие и да се запознаете. Кейбъл ще научи в следващите двайсет и четири часа.
— Коя е партньорката ??
— Лий Трейн. Също писателка, за която може би си чувала.
— Не съм.
— Допусках. Пише висока литература, наистина неразбираеми текстове, които книжарниците не могат дори да раздават безплатно. От последната ? книга са продадени триста броя преди осем години. Странна двойка са във всеки смисъл на думата, но сигурно е страшно забавно да общува човек с тях. Щом те опознаят, и Кейбъл ще се появи.
— Лесна работа. Поне така изглежда.
— Втората идея е по-рискована, но съм сигурна, че ще проработи. Има една млада писателка, която се казва Серина Роуч.
— Бинго! Поне за нея съм чувала. Не я познавам лично, но имаме един и същ издател.
— Точно така. Последният ? роман излезе преди няколко дни.
— Прочетох рецензиите. Звучат ужасно.
— Това не е важно. Интересното е, че тя е на обиколка и ще бъде тук в сряда следващата седмица. Имам имейла ?. Изпрати ? съобщение, омай я и ? пиши, че искаш да се видите на кафе и така нататък. Приблизително на твоята възраст е, неомъжена, може би ще ти е забавно. Ще имаш идеален повод да отидеш в книжарницата, докато тя раздава автографи.
— И тъй като тя е млада и неомъжена, може да очакваме Кейбъл да се представи отлично.
— След като ти ще бъдеш в града известно време, а госпожица Роуч е на турне, има вероятност Кейбъл и Ноел да дадат вечеря след представянето на книгата. Между другото, в момента Ноел е в града.
— Няма да питам откъде знаеш.
— Много просто, днес следобед ходихме да купуваме стари мебели.
— Каза, че това може да се окаже рисковано.
— Възможно е най-случайно да стане ясно, че със Серина не сте се виждали досега. Удобно съвпадение. А може би не.
— Едва ли — възрази Мърсър. — Издателят ни е един и същ, имам всички основания да се отбия за едно „здравей“.
— Добре. В десет сутринта ще получиш доставка във вилата. Книги — всичките четири на Ноел и три от Серина.
— Домашно?
— Нали обичаш да четеш?
— Част от работата ми е.
— Ще добавя и някои от глупостите на Майра за забавление. Пълен боклук, но са доста пристрастяващи. Не се съмнявам, че тиражите ? са изчерпани, и то съвсем основателно. Аз не бих си направила труда да я чета. Едва завърших първа глава.
— Нямам търпение. Колко време ще си тук?
— Утре заминавам.
Повървяха мълчаливо все още съвсем близо до водата. Две хлапета с дъски за плуване джапаха недалече от тях. Илейн каза:
— Докато вечеряхме в Чапъл Хил, спомена, че имаш въпроси относно операцията. Не мога да ти разкрия много, но ние предлагаме награда за информация. Преди няколко месеца намерихме жена, която живее в района на Бостън. Преди била омъжена за колекционер на книги, който продава редки издания и е известен със съмнителните си сделки. Изглежда, разводът е съвсем пресен и тя е доста огорчена. Тя ни каза, че бившият ? съпруг знае доста за ръкописите на Фицджералд. Според нея той ги е купил от крадците и бързо ги е пробутал на някого от страх. Предполага, че е взел около един милион, но не успяваме да проследим парите. Тя също не успява. Ако се е случило, сигурно сделката е била с офшорки, с тайни банкови сметки и така нататък. Продължаваме да ровим.
— Говорихте ли с бившия съпруг?
— Още не.
— Продал е ръкописите на Брус Кейбъл, така ли?
