обядът да мине приятно. Виждаше баща си веднъж годишно и днес още след първия половин час си спомни причината. Той беше в града уж за да се погрижи за някакви „делови интереси“, но тя сериозно се съмняваше. Бизнесът му се беше провалил величествено след нейната първа година в колежа и я беше оставил на милостта на фирмите, отпускащи студентски заеми.
Още не можеше да повярва, че е истина — заемът ? се беше изпарил!
Хърбърт отново говореше за бейзбол и обсъждаше шансовете на една или друга гимназия, без нито веднъж да попита за нейната най-нова книга или проект. Дори да беше чел нещо от издадените ? произведения, не го спомена.
След един предълъг час Мърсър почти закопня за посещение в „Истърн Стейт“. Клетата ? майка, която не можеше да говори, изобщо не беше досадна като самовлюбения ? и многословен баща. Въпреки това се сбогуваха с прегръдка, целувка и обичайните обещания да се виждат по-често. Мърсър го осведоми, че през следващите месеци ще бъде на морето и ще довършва романа си, но той вече посягаше към мобилния си.
Следобед Мърсър отиде с колата до Роузуд и занесе рози на гроба на Теса. Облегна гръб на каменната плоча и хубаво си поплака. Теса почина на седемдесет и четири години, но в много отношения беше млада. Сега щеше да е на осемдесет и пет и неизменно щеше да е заета с нещо. Щеше да обикаля плажа, да събира миди, да пази яйцата на костенурките, да работи в градината и да чака любимата си внучка да дойде при нея да си играе.
Време беше да се върне, да чуе гласа на Теса, да докосне вещите ?, да мине отново по нейните стъпки. Отначало щеше да боли, но Мърсър от единайсет години знаеше, че този ден ще настъпи.
Тя вечеря със стара приятелка от гимназията, преспа в стаята ? за гости и се сбогува рано на следващата сутрин. Остров Камино беше на петнайсет часа път.
8
Мърсър пренощува в мотел край Талахаси и пристигна на острова по обед, както беше планирала. Нямаше много промени, но сега къщата беше боядисана в бяло, а не в мекото жълто, което предпочиташе Теса. От двете страни на тясната алея, покрита с черупки от стриди, имаше прясно окосена трева. Според леля ? Джейн градинарят Лари още се грижел за мястото и щял по-късно да се отбие да поздрави Мърсър. Входната врата не беше далече от Фернандо Стрийт и за да си осигури уединение, Теса беше оградила имота си с ниски палми и бъзови храсти, които вече бяха станали толкова гъсти и високи, че съседните къщи не се виждаха. Цветните лехи, където Теса прекарваше сутрините си на сянка, бяха целите в бегонии, котешка трева и лавандула. По колоните на верандата бяха плъзнали глицинии. Амбровото дърво беше доста пораснало и засенчваше по-голямата част от моравата отпред. Джейн и Лари бяха свършили чудесна работа с градината. Теса щеше да остане доволна, но със сигурност щеше да намери начин да внесе подобрения.
Ключът се завъртя, но вратата заяждаше. Мърсър бутна силно с рамо и вратата най-сетне се отвори. Тя влезе в дневната — дълго просторно помещение със старо канапе и столове в единия ъгъл. Отсреща имаше телевизор и грубовата маса за хранене, непозната за Мърсър. Зад кухненския кът в дъното се издигаше стена с високи прозорци с изглед към океана на шейсетина метра зад дюните. Всички мебели бяха различни, картините по стените и килимите — също. Все едно беше жилище под наем, а не дом, но Мърсър беше подготвена за усещането. Теса беше живяла тук целогодишно почти двайсет години и беше поддържала мястото безукорно. Сега беше просто лятна вила и се нуждаеше от сериозно почистване. Мърсър прекоси кухнята и излезе навън. Широката веранда със стари ракитови мебели бе оградена от палми и индийски люляк. Мърсър избърса паяжините и прахта от един люлеещ стол, седна и зарея поглед към дюните и Атлантика. Заслуша се в тихия плисък на вълните. Беше си обещала да не плаче и не го направи.
Деца се смееха и играеха на плажа. Чуваше ги, но не ги виждаше — дюните закриваха прибоя. Чайки и врани грачеха и се стрелкаха над пясъка и водата.
Навсякъде нещо ? напомняше за един друг живот. Теса на практика я беше осиновила, когато Мърсър бе останала без майка. Приемаше я в къщата си поне за три месеца в годината. През другите девет детето копнееше да се върне на това място и да се люлее на стола, докато слънцето залязва зад тях. Привечер беше любимото им време от деня. Ослепителното слънце се скриваше, брегът се обезлюдяваше. Двете изминаваха километър и половина до южния пристан и обратно, търсеха миди, джапаха в прибоя, бъбреха си с приятели на Теса, излезли като тях на късна разходка.
Тях вече също ги нямаше — или бяха мъртви, или бяха заминали в някой старчески дом.
Мърсър дълго се люля на стола, после стана. Обиколи останалата част от къщата и не намери почти нищо, което да ? напомня за Теса. Толкова по- добре, каза си тя. Нямаше дори и една снимка на баба ?, само няколко фотографии в рамки на Джейн и семейството ? в една от спалните. След погребението Джейн изпрати на Мърсър кутия със снимки, рисунки и ребуси, които смяташе, че ще представляват интерес за нея. Мърсър пазеше някои от тях в албум. Сега го извади заедно с другите си вещи и отиде до магазина да купи някои основни неща. Приготви обяд, помъчи се да почете, но не успя да се съсредоточи, после заспа в хамака на верандата.
Лари я събуди, трополейки по стълбите. След кратка прегръдка се опитаха да преценят как са им се отразили изминалите години.
