разкриваше откъде го знае. Коб пиеше домашна бира от буркан и стоеше прекалено близо до Мърсър, докато разговаряха.
Ейми Слейтър, дамата с вампирите, ? се притече на помощ и я увери, че е добре дошла на острова. Разказа ? за трите си деца и колко се радва, че има възможност да излезе от къщи вечерта. Лий Трейн се присъедини към групичката, но почти не говореше. Майра пристъпваше тежко из къщата, облечена с широка розова рокля с размерите на малка палатка, даваше нареждания на хората от кетъринга, разнасяше питиета и не обръщаше капка внимание на глутницата кучета, завладели къщата.
След това пристигнаха Брус и Ноел и Мърсър най-сетне срещна човека, на когото дължеше краткия си творчески отпуск. Беше облечен с бледожълт костюм от крепон с папийонка, въпреки че в поканата изрично пишеше „крайно небрежно облекло“. Мърсър обаче отдавна беше установила, че в литературните среди всичко е подходящо. Ноел беше красива със семплата си бяла памучна рокля, тясна и прилепнала към слабото ? тяло. Проклети французойки, помисли си Мърсър, докато отпиваше от своето шабли и се стараеше да участва в общия разговор.
Някои писатели са опитни разказвачи с неизчерпаем запас от истории, остроумни забележки и крилати мисли. Други са затворени и интровертни хора, които се трудят в самотните си светове и общуват с усилие. Мърсър беше някъде по средата. Самотното ? детство ? беше дало възможност да живее в собствен свят, където се говореше малко, затова тя полагаше старание да бъбри и да се смее, да цени шегата.
Появи се Анди Адам и тутакси поиска двойна водка с лед. Майра му я подаде и стрелна Брус с тревожен поглед. Двамата знаеха, че пак е започнал да пие, и се тревожеха. Когато той се представи на Мърсър, тя веднага забеляза малък белег над лявото му око и си спомни склонността му да се бие по баровете. Двамата с Коб бяха приблизително връстници. И двамата бяха разведени, и двамата бяха пияници, които обикаляха плажовете и бяха извадили късмет да се продават добре и да се наслаждават на хубав и лек живот. Скоро застанаха един до друг и заговориха за риболов.
Джей Аркълруд, умисленият поет и фрустрирана литературна знаменитост, пристигна малко след седем, което според Майра беше рано за него. Изпи чаша вино, поздрави Брус, но не се представи на Мърсър. Когато всички се събраха, Майра помоли за тишина и вдигна тост.
— Да пием за новата си приятелка Мърсър Ман, която ще остане тук известно време с надеждата да почерпи вдъхновение от слънцето и морския бряг и да допише проклетия роман, който не може да завърши вече трета година. Наздраве!
— Само три години! — възкликна Лий и всички се засмяха.
— Мърсър — подкани я Майра.
— Благодаря — усмихна се Мърсър. — Много се радвам, че съм тук. Идвам на острова от шестгодишна при баба си Теса Магрудър. Някои от вас сигурно я познават. Най-щастливите дни в живота ми, поне засега, са онези, които прекарах с нея на брега и на острова. Оттогава мина много време и сега се радвам, че се върнах. Приятно ми е, че съм тук тази вечер.
— Добре дошла — вдигна чашата си Боб Коб.
Другите го последваха, извикаха бодро: „Наздраве!“, и заговориха в един глас.
Брус пристъпи по-близо към Мърсър и тихо каза:
— Познавах Теса. Двамата с Портър загинаха по време на буря.
— Да, преди единайсет години — потвърди Мърсър.
— Много съжалявам — рече Брус малко притеснено.
— Не, всичко е наред. Мина много време.
Майра се намеси:
— Е, аз съм гладна. Вземете си напитките и да вечеряме.
Влязоха в трапезарията. Масата беше тясна и недостатъчно дълга за девет човека, но и двайсет да бяха, Майра пак щеше да успее да ги смести. Столовете бяха различни, но масата беше подредена красиво — редица къси свещи в средата и много цветя. Порцеланът и чашите бяха стари и красиво съчетани. Старинните прибори бяха подредени безупречно. Белите платнени салфетки бяха току-що изгладени и сгънати. Майра държеше лист с разположението на гостите, който явно бяха обсъждали с Лий, и дрезгаво направляваше хората. Мърсър се оказа настанена между Брус и Ноел, а останалите заеха местата си след обичайното мърморене и недоволство. Подеха се най-малкото три различни разговора, докато Дора, която организираше кетъринга, разливаше виното. Въздухът беше топъл, а прозорците — отворени. Стар вентилатор бръмчеше над главите им.
— Така — поде Майра. — Ето какви са правилата. Никой да не говори за собствените си книги и за политика. Сред нас има републиканци.
— Моля! — възкликна Анди. — Кой ги е поканил?
— Аз и ако не ти харесва, можеш веднага да си тръгнеш.
— И кои са? — попита Анди.
— Аз — гордо вдигна ръка Ейми. Явно същото се беше случвало и преди.
— И аз съм републиканец — обади се Коб. — Макар да съм бил в затвора и малтретиран от ФБР, си оставам републиканец.
— Бог да ни е на помощ — промърмори Анди.
— Ето, видяхте ли какво имам предвид — каза Майра. — Никаква политика.
— Ами футбол? — попита Коб.
