насилник. Години по-късно, след като и двамата са освободени под гаранция, хлапето издирва някогашния си съкилийник и го намира да си живурка кротко някъде в предградията, забравил миналото. Настава време за отплата.
Беше дълга и интересна история, а когато Коб приключи, Анди се обади:
— Ама че мошеник. Чиста измислица е, нали? Това е следващият ти роман.
— Не, кълна се, истина е.
— Глупости. Не го правиш за пръв път — сервираш ни някоя дълга история, за да видиш как ще реагираме, а после я превръщаш в роман.
— Е, мина ми през ума. Какво смятате, ще се продава ли?
— На мен ми харесва — каза Брус. — Обаче внимавай със сцените на насилие в затвора. Според мен малко ги пресилваш.
— Говориш като агента ми — измърмори Коб и извади химикалка от джоба на ризата си, като че ли се канеше да започне да си води бележки. — Нещо друго? Мърсър, ти какво мислиш?
— Имам ли право на глас?
— Разбира се, защо не? Гласът ти има толкова тежест, колкото и на всички останали драскачи тук.
— Може да използвам сюжета — отбеляза Анди и всички се засмяха.
— Със сигурност имаш нужда от хубав сюжет. Спази ли крайния си срок?
— Да, изпратих текста и вече ми го върнаха. Проблеми с композицията.
— Също като предишната ти книга, но въпреки това я издадоха.
— И добре направиха. Чудно се харчи, едва смогват да печатат.
— Стига, момчета — намеси се Майра. — Нарушавате първото правило: не говорим за собствените си книги.
— Това може да продължи цяла нощ — прошепна Брус на Мърсър достатъчно силно, за да го чуят и останалите.
На нея ? допадаха закачките, на всички им допадаха. За пръв път беше сред писатели, които се заяждат с такава охота, но в духа на шегата.
С поруменели от виното страни Ейми каза:
— Ами ако хлапето от затвора всъщност е вампир?
Масата избухна в още по-силен смях.
Коб бързо изстреля в отговор:
— Ей, не се бях сетил за това. Може да започнем нова поредица за вампири в затвора. Харесва ми. Някой иска ли да ми стане съавтор?
— Ще звънна на агента си да се свърже с твоя и ще измислим нещо — заяви Ейми.
— Нищо чудно, че книгите преживяват упадък — обади се Лий точно навреме.
Когато смехът утихна, Коб каза:
— Поредната жертва на литературната мафия.
Масата се поумълча за няколко минути, докато всички вечеряха. После Коб се захили и попита:
— Проблеми с композицията? Ама какво изобщо означава това?
— Означава, че сюжетът е кофти, ето какво. Честно казано, и бездруго не ми допада особено.
— Винаги можеш да издадеш книгата сам. Брус ще я сложи на онази сгъваема масичка в дъното, където си държи глупостите.
— Моля ви се, масичката е пълна — обади се Брус.
Майра смени темата:
— Е, Мърсър, тук си вече няколко дни. Може ли да попитаме как върви писането?
— Неприятен въпрос — отговори Мърсър с усмивка.
— Опитваш се да завършиш книга или започваш нова?
— Не съм сигурна — отговори тя. — Сигурно ще се откажа от сегашната и ще започна нова. Още не съм решила.
— Е, ако ти трябва съвет за която и да е страна от писателската или издателската дейност, за любовта и връзките, за храна, вино, пътувания, политика, въобще за всичко под слънцето, знай, че си попаднала на правилното място. Имаме специалисти по всичко.
— Забелязах.
5
В полунощ Мърсър седеше на най-долното стъпало, заровила босите си стъпала в пясъка, и се вслушваше в прибоя. Никога нямаше да ? омръзнат бученето на океана, тихият плисък на вълните или ревящият тътен на бурята. Тази нощ нямаше вятър, беше моментът на най-слабия прилив. Самотна
