фигура крачеше в далечината на юг, съвсем близо до водата.
Мърсър още беше развеселена от вечерята и се опитваше да си припомни случилото се. Колкото повече мислеше, толкова по-невероятно ? се струваше всичко. Стая, пълна с писатели, всеки със своята неувереност, своето его и своята завист. Виното се лееше, а не се разрази никакъв спор, не се чу дори една остра дума. Популярните автори — Ейми, Коб и Анди — мечтаеха да се харесат на критиката, а по-литературно настроените — Лий, Джей и Мърсър — мечтаеха за по-сериозни приходи от продажбите. Майра не се интересуваше нито от едното, нито от другото. Брус и Ноел се радваха да са във вихъра на събитията и да насърчават всички.
Мърсър не беше сигурна какво да мисли за Брус. Първото ? впечатление беше доста добро, но не се съмняваше, че всички харесват Брус заради красивата му външност и непринуденото поведение. Поне в началото. Той говореше доста, но не прекалено и не се притесняваше да отстъпи водещата роля на Майра. В крайна сметка тя беше домакиня на партито и очевидно добре изпълняваше ролята си. Брус се чувстваше напълно в свои води сред тези хора и с удоволствие слушаше техните разкази, шеги, дребни заяждания и обиди. Мърсър остана с впечатлението, че е готов на всичко, за да подпомогне кариерата им. Те на свой ред се държаха почтително с него.
Брус твърдеше, че харесва двете книги на Мърсър, особено романа ?, и двамата си поговориха достатъчно, за да може той да успокои съмненията ? относно това дали наистина я е чел. Брус обясни, че е прочел романа веднага след излизането му, докато я е очаквал за представяне в „Бей Букс“. Беше преди седем години, но той ясно си спомняше. Сигурно го беше разлистил преди вечерята, но Мърсър въпреки това се впечатли. Той я покани да се отбие в книжарницата и да подпише двете книги в сбирката му. Освен това беше чел и разказите ?. И най-важното, искаше да прочете още нещо — може би следващ роман или още разкази.
Мърсър — някога многообещаваща писателка, която преживяваше безкраен период на творческа суша и беше скована от страх, че с кариерата ? е свършено — почерпи утеха от факта, че опитен читател се изказва благосклонно за книгите ? и иска да прочете и други нейни творби. През последните няколко години единствено агентът и редакторът ? я бяха насърчавали така.
Брус несъмнено беше чаровник, но не правеше и не казваше нищо неуместно. Не че тя беше очаквала друго. Прелестната му съпруга седеше до тях. Що се отнася до изневерите, ако слуховете бяха верни, Мърсър подозираше, че Брус Кейбъл знае как да се справя с дамите.
Няколко пъти по време на вечерята тя погледна към Коб и Ейми, дори към Майра и се запита дали те имат представа за неговата тъмна страна. Привидно той управляваше една от най-успешните книжарници в страната, а в същото време търгуваше с крадена стока под дълбоко прикритие. Бизнесът му беше успешен и му носеше много пари. Той водеше прекрасен живот, имаше красива съпруга или партньорка, добро име и стара къща в прекрасен град. Наистина ли би рискувал да влезе в затвора за търговия с откраднати ръкописи?
Подозираше ли, че професионален екип по сигурността е по петите му? Че е разследван от ФБР? Имаше ли някакво опасение, че след броени месеци, току-виж, се оказал зад решетките за много години?
Не, не ? се струваше възможно.
А дали подозираше Мърсър? Не, едва ли. Което пораждаше очевидния въпрос за следващия ? ход. Стъпка по стъпка, неведнъж я беше съветвала Илейн. Нека той да дойде при теб, сам да влезе в живота ти.
Звучеше лесно, нали?
6
В понеделник, Деня на загиналите воини, Мърсър спа до късно и пропусна поредния изгрев. Наля си кафе и отиде на брега, където заради празника беше по-оживено, но въпреки това не беше претъпкано. След дълга разходка се върна във вилата, сипа си още кафе и се настани на малка маса с лице към океана. Отвори лаптопа си, вторачи се в празния екран и успя да напише:
„Първа глава“.
Писателите обикновено се делят на две групи: едните старателно планират сюжета и знаят края още преди да започнат да пишат, а другите не го правят, защото са привърженици на теорията, че след като създадеш един образ, той сам ще направи нещо интересно. Старият ? роман, който я измъчваше от години, попадаше във втората категория. За пет години не се беше случило нищо интересно и на нея ? беше дошло до гуша от героите. Реши да го зареже, да се откаже. Нахвърли най-общ план на първа глава на новия си роман и мина на втора глава.
До обед беше написала резюмета на съдържанието на първите пет глави и беше изтощена.
