Мърсър за малко да я попита защо говори в множествено число, но се въздържа.
— Е, значи си видяла магазина на Ноел.
Мърсър кимна. Имейл докладът ? умишлено беше доста мъгляв.
— Разкажи ми. Опиши ми разположението.
Мърсър я преведе през всяка зала, горе и долу, като се стараеше да добавя възможно най-много подробности. Илейн я слушаше съсредоточено, но не си водеше бележки. Очевидно знаеше доста за магазина.
— Има ли сутерен? — попита тя.
— Да, Ноел го спомена мимоходом. Каза, че имала работилница долу, но не прояви желание да ми я покаже.
— Значи е задържала писалището. Опитахме се да го купим, но тя каза, че не е за продан. В даден момент ще го купиш, но може би ще поискаш да ти го боядиса. Сигурно ще го направи в сутерена и така ще имаш възможност да надникнеш, уж за да видиш новия цвят. Трябва да огледаме сутерена, защото е до този на книжарницата.
— Кой се е опитал да купи писалището?
— Ние. Добрите, Мърсър. Не си сама.
— Защо това не ме успокоява?
— Не те наблюдаваме. Идваме и си отиваме, както ти казах.
— Добре. Да кажем, че вляза в сутерена. После какво?
— Гледай. Наблюдавай. Запомни всичко. Ако ни провърви, току-виж има врата, която води към книжарницата.
— Едва ли.
— И мен ме съмнява, но трябва да разберем. Каква е стената — от бетон, тухла или дърво? Може да ни се наложи да проникваме през нея. Магазинът има ли видеонаблюдение?
— Две камери: едната е към входа, а другата е отзад над кухненския бокс. Може да има и други, но не ги видях. На втория етаж нямаше. Сигурна съм, че това вече го знаете.
— Да, но в този бизнес проверяваме всичко по три пъти и не спираме да събираме информация. Как се заключва входната врата?
— Има секретна брава с ключ. Нищо особено.
— Забеляза ли задна врата?
— Не, но не отидох чак до края. Мисля, че отзад има още помещения.
— Източно от магазина. На запад е офисът за недвижими имоти. Има ли връзка между двата?
— Не видях да има.
— Добра работа. Тук си от три седмици, Мърсър, и се справяш чудесно — вписваш се и не предизвикваш подозрение. Запозна се с подходящи хора, видя всичко, което можеше да видиш, и ние сме много доволни. Но трябва да предизвикаме нещо да се случи.
— Сигурна съм, че си намислила какво.
— Разбира се. — Илейн се приближи към канапето, взе три книги и ги остави по средата на масата. — Ето какъв е планът. Теса е заминала от Мемфис през осемдесет и пета година и се е преместила окончателно тук. Знаем, че е завещала имота си на своите три деца поравно. В завещанието ? имало клауза, с която ти оставя двайсет хиляди долара за колеж. Тя има още шестима внуци — Кони, децата на Холстед в Калифорния и единственото дете на Джейн — Сара. Само за теб има специална клауза.
— Тя само мен обичаше истински.
— Добре, но новата ни история ще бъде нещо такова: след смъртта на Теса ти и Кони сте преглеждали личните ? вещи, неща, които не фигурират в завещанието, и сте решили да си ги поделите. Малко дрехи, стари снимки, може би по-евтини предмети на изкуството, каквото и да е. Измисли каквото си искаш. Ти си получила кашон с книги, повечето от тях детските книжки, които Теса ти е купувала през годините. На дъното обаче си намерила ето тези три книги, първи издания от общинската библиотека на Мемфис, които Теса взела от там през осемдесет и пета година. Когато се преместила на брега на океана, тя неволно или поради нехайство взела и тези три книги. Трийсет години по-късно те се озовават при теб.
— Ценни ли са?
— И да, и не. Разгледай най-горната.
Мърсър я взе. „Затворникът“ на Джеймс Лий Бърк. Изглеждаше в идеално състояние, обложката беше непокътната и подвързана с найлон. Мърсър я отгърна на титулната страница и видя думите „Първо издание“.
— Както вероятно знаеш, това е сборник с разкази на Бърк, привлякъл доста внимание през осемдесет и пета година. Критиката много го харесала и се продавал добре.
— Колко струва?
— Купихме този екземпляр за пет хиляди миналата седмица. Първият тираж бил малък и не са останали много бройки в обращение. На задната
