Къщата много приличаше на магазина на Ноел — беше пълна догоре с рустикални мебели. Ноел я разведе набързо на първия етаж, после побърза да се върне в кухнята, за да провери нещо във фурната. Майра, Лий и Мърсър отнесоха питиетата си на задната веранда и си намериха по-прохладно място под един клатушкащ се вентилатор.
Беше лепкава гореща нощ и Ноел ги предупреди, че ще вечерят вътре.
Вечерта доби неочакван обрат, когато Брус се появи сам. Обясни, че гостът им страда от мигрена и е получил пристъп. Много се извинявал, но се налагало да полегне в тъмната си хотелска стая. Щом Брус си приготви питие и се присъедини към тях, Майра почна да плюе Залински:
— Искам да ми върнеш трийсетте долара, моля — заяви тя и стана ясно, че не се шегува. — Няма да прочета книгата му, дори ако ми опреш пистолет в слепоочието.
— Внимавай — предупреди я Брус. — Ако малката ми книжарница връщаше така пари, ти щеше да ми дължиш цяло състояние.
— Значи всички продажби са окончателни? — попита Мърсър.
— И още как.
— Е, ако ще ни принуждаваш да купуваме книгите, моля те, доведи свестни автори в книжарницата.
Брус се усмихна и погледна към Мърсър.
— Водим този разговор най-малко три пъти годишно, Мърсър. Майра, кралицата на критиките, не одобрява почти никой друг комерсиално ориентиран писател.
— Не е вярно — изстреля Майра в отговор. — Просто не си падам по шпионаж и цялата тази военна щуротия. Няма да пипна тази книга и не искам да ми грози къщата. Ще ти я продам обратно за двайсет долара.
— Стига, Майра — обади се Лий. — Винаги си твърдяла, че обичаш безпорядъка.
Ноел се присъедини към тях на верандата с чаша вино в ръка. Прояви загриженост за Залински и попита дали да не се обадят на свой приятел лекар. Брус отговори, че не се налага, Залински бил корав тип и щял да се погрижи за себе си.
— И на мен ми беше много скучен — додаде Брус.
— Как е книгата? — попита Мърсър.
— Попрескочих доста страници. Има много термини, авторът прекалено се перчи колко много знае за технологията, за техническите джаджи и за Тъмната мрежа. На няколко пъти, аха, да я зарежа.
— Е, аз пък изобщо няма да я започна, мамка му — отбеляза Майра през смях. — Освен това, честно казано, не очаквах вечерята с нетърпение.
Лий се приведе и погледна към Мърсър.
— Скъпа, пази си гърба от тези хора.
— Е, щом вече нямаш нищо против вечерята, да започваме.
В просторно помещение отзад, някъде между верандата и кухнята, Ноел беше подготвила масата — тъмна и кръгла, дървена, със странно съвременен вид. Всичко останало беше старо: от столовете с резбовани крака до фините френски прибори и големите керамични чинии. И тук всичко изглеждаше като излязло направо от страниците на някоя от нейните книги — твърде красив декор, за да го разваля човек с хранене.
Докато се настаняваха по местата си и доливаха чашите, Мърсър каза:
— Ноел, мисля да купя онова писалище.
— О, твое е. Наложи се да му сложа табелка „продадено“, защото много хора се опитаха да го купят.
— Ще отнеме малко време да намеря парите, но на всяка цена искам да го имам.
— И смяташ, че това ще излекува писателския ти блокаж? — попита Майра. — Стара маса от Франция?
— Кой казва, че имам писателски блокаж? — попита Мърсър.
— А как се нарича, когато не ти хрумва нищо, за което да пишеш?
— Ами например „суша“?
— Брус? Ти си специалистът.
Брус държеше голямата купа със салата, докато Лий си сипваше.
— „Блокаж“ звучи твърде жестоко. Мисля, че предпочитам „суша“. Но кой съм аз? Вие сте словотворците.
Майра се засмя без видима причина и се разбъбри:
— Лий, помниш ли, когато написахме три книги за един месец? За онзи противен издател, който отказа да ни плати, а агентът заяви, че не можем да се преместим другаде, защото му дължим три книги. Затова двете с Лий измислихме най-ужасните сюжети на света, наистина откачена работа, а аз траках на пишещата машина по десет часа на ден цял месец без прекъсване.
— Обаче имахме в готовност страхотен нов роман — уточни Лий и предаде нататък купата със салата.
— Да, да, беше ни хрумнала страхотна идея за полусериозен роман, но не искахме да го даваме на този скапан издател. Трябваше най-напред да се
