отървем от проклетия договор и да се преместим в по-хубаво издателство, което ще оцени гениалната ни идея. Това поне се получи. Две години по-късно трите ужасни книги се продаваха шеметно, страхотният ни роман — въобще не. Иди, че разбери.
— Иска ми се обаче да боядисам писалището — каза Мърсър.
— Ще разгледаме различни цветове — кимна Ноел. — И ще намерим идеалния за вилата.
— Виждала ли си я? — попита Майра с шеговита изненада. — Ние не. Кога ще видим вилата?
— Скоро — уверя я Мърсър. — Ще организирам вечеря.
— Кажи им добрата новина, Ноел — подкани я Брус.
— Коя добра новина?
— Недей да скромничиш. Преди няколко дни богато семейство от Тексас изкупи цялата стока на Ноел. Магазинът буквално се изпразни.
— Жалко, че не колекционират книги — обади се Лий.
— Запазих писалището — каза Ноел на Мърсър.
— Ноел ще затвори за един месец, за да отскочи до Франция и да зареди със стока.
— Много мили хора и много разбират от антикварни мебели — каза Ноел. — Ще се срещнем в Прованс, за да си купят още неща.
— Звучи забавно — каза Мърсър.
— Защо не дойдеш с мен? — покани я Ноел.
— Защо не? — обади се Майра. — Романът ти и бездруго не върви.
— Стига, Майра — скастри я Лий.
— Ходила ли си в Прованс? — попита Ноел.
— Не, но винаги ми се е искало да го видя. Колко време ще останеш?
Ноел сви рамене. Явно сроковете нямаха значение.
— Може би около месец.
Тя погледна към Брус и двамата мълчаливо си казаха нещо, сякаш вече бяха обсъждали поканата. Мърсър го долови и побърза да откаже:
— По-добре да пестя за писалището си.
— Добър избор — похвали я Майра. — Най-добре остани тук да пишеш. Не че се нуждаеш от съвета ми.
— Не се нуждае — тихо се съгласи Лий.
Голяма купа ризото със скариди и панерче с хляб тръгнаха да обикалят масата, а след няколко минути Майра заговори с пълна уста:
— Ето как трябва да постъпим според мен — поде тя, мляскайки. — Много е необичайно и не съм го правила преди, което е още по-основателна причина да го направя сега, нали разбирате? Да нагазя в непознати води. Трябва да осъществим литературна интервенция още сега, край тази маса. Мърсър, ти си тук… откога, вече месец, а не си написала нито дума, която да става за продаване, а на мен, честно казано, ми писна да мрънкаш и да хленчиш, че не напредваш с романа. За всички ни е очевидно, че нямаш история, а тъй като не си издавала вече колко… десет години…
— По-скоро пет.
— Както и да е. Ясно е като бял ден, че ти трябва помощ. Затова предлагам да се намесим приятелски и да ти помогнем да си намериш сюжет. Виж колко таланти седят с теб на тази маса. Със сигурност ще успеем да ти зададем правилната посока.
— Е, едва ли ще стане по-зле — съгласи се Мърсър.
— Значи разбираш. Целта е да ти помогнем — каза Майра и шумно отпи бира от бутилката. — Така, за целите на тази намеса трябва да установим някои параметри. Първото и най-важно е да решим дали ще пишеш висока литература, която не се продава, по дяволите, дори Брус няма да може да я продаде, или искаш да напишеш нещо по-популярно. Прочетох романа и разказите ти и изобщо не се изненадвам, че не се продават. Нали не ми се сърдиш? В крайна сметка това е интервенция, трябва да бъдем болезнено откровени. Нали никой не възразява срещу прямотата?
— Давай — усмихна се Мърсър.
Останалите кимнаха. Забавляваме се, хайде да чуем.
Майра лапна една вилица зелена салата и продължи тирадата си:
— Искам да кажа, че пишеш много красиво, момиче, някои от изреченията ти направо ме смразиха, което според някой може и да не е целта на хубавото изречение, но със сигурност пишеш страхотно и според мен си способна да напишеш всичко. Е, какво ще бъде — висока или популярна литература?
— Не може ли да бъде и двете? — попита Брус, който искрено се наслаждаваше на разговора.
— Да, за една шепа автори — отговори Майра. — Но за мнозинството отговорът е „не“. — Тя погледна към Мърсър. — Обсъждаме това вече десет години, още от първия ден на познанството ни. Но както и да е, да допуснем, че вероятно няма да съумееш да напишеш художествена проза, която едновременно да срази критиците и да ти донесе впечатляващи приходи от продажби. Между другото, изобщо не е въпрос на завист. Аз вече не пиша, моята кариера приключи. Не съм наясно с какво се занимава Лий напоследък, но със сигурност нищо не издава.
