— Уестърни?
— Страх ме е от коне.
— Политически интриги?
— Страх ме е и от политиците.
— Е, положението се изясни. Явно си обречена да пишеш исторически романи за прецакани семейства. Хайде, залавяй се за работа. Отсега нататък очакваме напредък.
— Още утре сутринта се заемам — обеща Мърсър. — И благодаря.
— Няма нищо — отговори Майра. — Така и така сме на темата за интервенциите, някой да е виждал Анди Адам? Питам, защото срещнах бившата му в супермаркета преди няколко дни и според нея той не е много добре.
— Да кажем, че напоследък не остава трезвен — каза Брус. — Можем ли да помогнем с нещо?
— Не се сещам. В момента Анди е просто пияница и докато сам не реши да изтрезнее, няма да бъде нищо повече от пияница. Издателят му най- вероятно ще отхвърли последните му творения, което означава още проблеми. Тревожа се за него.
Мърсър наблюдаваше чашата с вино на Брус. Илейн няколко пъти беше споменала, че той прекалява с пиенето, но Мърсър не беше забелязала нищо такова. На вечерята у Майра и Лий, а също и тази вечер той отпиваше едва-едва от виното си, рядко си доливаше и напълно се владееше.
След като отметнаха Анди, Майра набързо обобщи последните новини около другите им приятели. Боб Коб плаваше с яхта край Аруба. Джей Аркълруд беше в Канада, в усамотение в хижата на свой приятел. Ейми Слейтър беше заета с децата, едно от които тренирало тийбол. Брус видимо се умълча. Стараеше се да попива клюките, но без да ги повтаря.
Ноел изглеждаше развълнувана, че ? предстои да напусне Флорида за месец. Обясни, че в Прованс също е топло, но не толкова влажно. След вечеря отново покани Мърсър да отиде при нея за около седмица. Мърсър ? благодари, но се извини, че трябва да работи над романа си. Освен това била притеснена финансово и трябвало да спестява за писалището.
— Твое е, скъпа — увери я Ноел. — Ще ти го пазя.
Майра и Лий си тръгнаха пеша към девет часа. Мърсър помогна на Брус и Ноел в кухнята и успя да се сбогува преди десет. Когато си тръгваше, Брус пиеше кафе в дневната, забол нос в някаква книга.
8
Два дни по-късно Мърсър слезе в центъра на градчето и обядва в малко кафене със сенчест двор. След това се разходи по главната улица и забеляза, че магазинът на Ноел е затворен. Написана на ръка табела на входа обясняваше, че собственичката е във Франция и купува стока. Писалището още беше изложено на витрината пред иначе празното помещение. Мърсър се отби в книжарницата, поздрави Брус и се качи в кафенето горе, където си поръча лате и го отнесе навън на терасата над Трета улица. Както очакваше, той скоро дойде при нея.
— Какво те води към центъра? — попита Брус.
— Скуката. Поредният непродуктивен ден пред пишещата машина.
— Мислех, че Майра е излекувала писателската ти засечка.
— Де да беше толкова просто. Имаш ли няколко минути да поговорим?
Брус се усмихна: разбира се. Озърна се и видя двойка на съседната маса, твърде близо до тях.
— Да слезем долу — предложи той.
Мърсър го последва до стаята с първите издания и той затвори вратата зад тях.
— Явно е нещо сериозно — отбеляза Брус със сърдечна усмивка.
— Деликатно е — каза Мърсър и му разказа за старите книги на Теса, които тя била заела от Мемфиската библиотека през 1985 г.
Беше репетирала речта си десетина пъти и искрено недоумяваше как следва да постъпи. Не се учуди, че историята му допадна и той се заинтригува от книгите. Според него нямало нужда Мърсър да се свързва с библиотеката в Мемфис. Да, щели да се радват да си получат обратно книгите, но вероятно ги били отписали още преди десетилетия. Освен това библиотеката едва ли знаела каква е истинската им стойност.
— Сигурно просто ще ги върнат на рафта, за да ги открадне някой друг — каза той. — Повярвай ми, нищо хубаво не очаква тези книги. Трябва да бъдат защитени.
— Но те дори не са мои, за да ги продам, нали?
Брус се усмихна и сви рамене, за да покаже, че това няма почти никакво значение.
— Нали знаеш какво казват хората? Притежанието е девет десети от закона. Книгите са при теб повече от десет години. Бих казал, че са твои.
