обложка се вижда баркод. Такъв използвала библиотеката на Мемфис през осемдесет и пета година, така че книгата на практика не е маркирана. Разбира се, ние добавихме въпросния баркод и съм сигурна, че Кейбъл познава някого в бранша, който да го отстрани. Не е толкова трудно.
— Пет хиляди долара — повтори Мърсър, все едно държеше в ръце златно кюлче.
— Да, при това от почтен търговец. Планът е ти да споменеш за книгата на Кейбъл. Разкажи му историята, но не му я показвай, поне първоначално. Кажи, че не си сигурна как да постъпиш. Очевидно Теса е заела книгата от библиотеката и няма законни права над нея. После е попаднала при теб, извън завещанието ?, затова и ти нямаш законни права над нея. Книгата принадлежи на библиотеката в Мемфис, но кой би се интересувал от нея трийсет години по-късно? А парите, разбира се, ти трябват.
— Да не превърнем Теса в крадла?
— Ситуацията е измислена, Мърсър.
— Не съм сигурна, че съм склонна да опозоря покойната си баба.
— „Покойна“ е ключовата дума. Теса е мъртва от единайсет години и не е откраднала нищо. Измислицата ще пробуташ на Кейбъл, ще стигне само до неговите уши.
Мърсър бавно взе втората книга. „Кървав меридиан“ от Кормак Маккарти, издадена от „Рандъм Хаус“ през 1985 г., първо издание с лъскава обложка.
— А колко струва тази? — попита тя.
— Платихме четири хиляди долара преди две седмици.
Мърсър остави книгата и взе третата — „Самотна гълъбица“, издадена от „Саймън енд Шустър“ също през 1985 г. Книгата явно бе минала през доста ръце, но обложката беше съвсем нова.
— Тази е малко по-различна — уточни Илейн. — „Саймън енд Шустър“ явно са очаквали големи продажби и първият тираж бил около четирийсет хиляди, затова при колекционерите има много първи издания, което, естествено, смъква цената. Платихме петстотин долара, после сложихме нова обложка, за да удвоим сумата.
— Обложката е фалшива, така ли? — попита Мърсър.
— Да, непрекъснато се прави в бранша, поне сред измамниците. Ако обложката е идеален фалшификат, цената значително скача. Намерихме добър фалшификатор.
Мърсър отново забеляза множественото число и се възхити на размаха на операцията. Тя остави книгата и посегна към водата.
— Планът е в крайна сметка да продам тези книги на Кейбъл, така ли? Ако е така, не ми допада идеята да пробутвам фалшификати.
— Мърсър, планът е да използваш книгите, за да се сближиш повече с Кейбъл. Отначало просто поговори с него за книгите. Сподели, че не си сигурна как да постъпиш с тях, че е неморално да ги продаваш, защото всъщност не са твои. Накрая му занеси една-две да видиш как ще реагира. Може да ти покаже колекцията си в сутерена, в трезора или каквото има долу. Кой знае как ще се завърти разговорът? Нужно е да проникнеш в неговия свят. Може да се възползва от възможността да купи „Затворникът“ или „Кървав меридиан“, а може и вече да ги има. Ако сме го преценили правилно, най-вероятно ще му допадне мисълта, че книгите не са съвсем законни, и ще поиска да ги купи. Да видим колко честен ще бъде с теб. Знаем колко струват книгите. Да видим дали ще ти даде умишлено ниска оферта. Кой знае? Парите нямат значение. Най-важното е да станеш част от сенчестия му бизнес.
— Не съм сигурна, че това ми харесва.
— Безобидно е, Мърсър, всичко е измислено. Книгите са купени законно от нас. Ако той ги купи, ще си върнем парите. В плана ни няма нищо нередно или неетично.
— Добре, но не съм сигурна, че ще съумея да изпълня ролята така, че да ми повярва.
— Стига, Мърсър. Ти живееш в света на измислиците. Прояви още малко въображение.
— Напоследък не ми се удава много.
— Съжалявам.
Мърсър сви рамене и отпи глътка вода. Впери поглед в книгите, докато трескаво обмисляше всякакви сценарии. Накрая попита:
— Какво може да се обърка?
— Може Кейбъл да се свърже с библиотеката в Мемфис и да започне да души, но системата е огромна и няма да стигне доникъде. Минали са трийсет години и всичко се е променило. Губят около хиляда книги годишно заради читатели, които не ги връщат, и като всяка библиотека не се опитват да ги проследяват. Освен това Теса е вземала много книги.
— Ходехме в библиотеката всяка седмица.
— Историята е убедителна. Той няма откъде да научи истината.
Мърсър взе „Самотна гълъбица“ и попита:
— А ако забележи фалшивата обложка?
— Мислехме за това и не сме сигурни дали да я използваме. Миналата седмица показахме книгата на двама стари търговци, на които какво ли не им е
