презре, ако се отдръпнеше сега.
Легна си към три сутринта, но нямаше шанс да заспи. Точно в пет се обади по телефона.
15
Илейн беше будна и пиеше първата си чаша кафе в тъмното. Съпругът ? спеше до нея. Планът изискваше тя отново да замине за остров Камино — десетото или единайсетото ? посещение досега. Щеше да вземе същия полет от „Рейгън Нешънъл“ до Джаксънвил, където щеше да я чака или Рик, или Греъм. Щяха да се съберат в укритието си на брега и да анализират положението. Вълнуваха се, защото тяхното момиче беше прекарало уикенда с мишената им. Със сигурност беше научила нещо. Щяха да ? се обадят за късна следобедна среща и да научат новините.
В пет и една минута обаче всички планове отидоха на вятъра.
Когато телефонът на Илейн завибрира и тя видя кой се обажда, тихо се измъкна от леглото и отиде в кухнята.
— Малко е раничко за теб.
— Той не е толкова умен, колкото си мислехме — каза Мърсър. — Ръкописът на „Последният магнат“ е при него, снощи ми го показа. В трезора, точно както предполагахме.
Илейн осъзна бавно какво е чула и затвори очи.
— Сигурна ли си?
— Да. Като имам предвид копията, които ти ми показа, напълно съм сигурна.
Илейн приседна на високо столче в къта за закуска и я подкани:
— Разкажи ми всичко.
16
В шест часа Илейн се обади на Ламар Брадшо във ФБР и го събуди. Обърка всичките му планове за деня. Два часа по-късно се срещнаха в офиса му в Хувър Билдинг на Пенсилвания Авеню за пълен брифинг.
Както се очакваше, Брадшо и екипът му бяха ядосани, че Илейн и фирмата ? тайно са осъществили толкова сложен замисъл да шпионират Брус Кейбъл — заподозрян, когото бяха обсъждали само мимоходом месец преди това. Кейбъл беше в списъка на ФБР заедно с десетина други, но само заради репутацията си. Брадшо не гледаше сериозно на него.
ФБР мразеше всякакви паралелни частни разследвания, но в момента споровете за територия нямаше да доведат доникъде. Брадшо беше принуден да преглътне гордостта си, защото Илейн Шелби отново беше намерила крадената стока. Бързо сключиха примирие, временно преустановиха враждата си и начертаха план за съвместни действия.
17
Брус Кейбъл се събуди в шест часа в апартамента си над книжарницата. Пи кафе и почете около час, преди да слезе в кабинета си. Включи компютъра и се зае да преглежда складовата наличност. Най-неприятната част от работата му беше да реши кои книги не се продават и трябва да се върнат на издателите. Те на свой ред щяха да възстановяват изразходваните от него средства. Всяка върната книга смяташе за свой провал, но след двайсет години почти беше привикнал с процедурата. Около час обикаля празната книжарница. Махаше книги от рафтовете и от масите и ги трупаше на печални купчинки в склада.
В 8:45 се върна в апартамента си, бързо взе душ, облече обичайния си костюм и точно в девет запали лампите и отвори входната врата. Двамата продавачи се появиха навреме. Трийсет минути по-късно Брус слезе в сутерена и отключи металната врата към склада на Ноел. Джейк вече беше там и ковеше с пирончета гърба на стара лежанка. Писалището на Мърсър беше готово и чакаше отстрани.
След като размениха няколко любезности, Брус каза:
— Нашата приятелка госпожа Ман в крайна сметка няма да купи писалището. Ноел иска да го изпратиш на един адрес във Форт Лодърдейл. Свали
