ценно.
Когато Дени и Рукър се върнаха в мотела, бяха арестувани и откарани в пълно мълчание в отделни коли до офиса на ФБР в Джаксънвил. Агенти подготвиха документацията и снеха отпечатъци. Пуснаха отпечатъците и на двамата през базата данни и в десет вечерта истината излезе наяве. Отпечатъците на Дени от армейските архиви разкриха истинското му име: Денис Алън Дърбан, на трийсет и три години, роден в Сакраменто. Полицейското досие на Рукър го разобличи: Брайън Бейър, на трийсет и девет, роден в Грийн Бей, Уисконсин. И двамата отказаха да съдействат и бяха отведени в отделни килии. Ламар Брадшо реши да ги държи под ключ няколко дни и да не разгласява ареста им.
Мърсър беше с Илейн, Рик и Греъм в тайната квартира. Играеха карти и убиваха времето. Съобщиха им за арестите, но без подробности. Брадшо се обади в единайсет, разговаря с Илейн и попълни повечето празнини в сведенията им. Събитията се развиваха светкавично. Много въпроси обаче оставаха без отговор. Големият ден щеше да бъде утре. А по отношение на Мърсър Брадшо нареди:
— Махнете я от острова.
2
Във вторник цял ден наблюдаваха книжарницата още по-стриктно, но не установиха нищо необичайно. Не се навъртаха други крадци, не бяха изпратени подозрителни пакети. Пикап на Ю Пи Ес достави шест кашона с книги в единайсет без десет, но не взе нищо. Кейбъл беше и горе, и долу, обслужваше клиенти, четеше както винаги на любимото си място и, разбира се, излезе за обяд в дванайсет и четвърт. Върна се час по-късно.
В пет Ламар Брадшо и Дери Вано влязоха в книжарницата и помолиха Кейбъл да поговорят. Брадшо тихо се представи: „ФБР“. Последваха го в стаята с първите издания, където той затвори вратата. Помоли ги да се идентифицират и те извадиха значките си. Вано му връчи заповед за обиск и съобщи:
— Ще претърсим сутерена.
Все още прав, Брус попита:
— Добре, а какво търсите?
— Откраднати ръкописи от сбирката на Скот Фицджералд, собственост на библиотеката в Принстън — отговори Брадшо.
Брус се засмя и невъзмутимо попита:
— Сериозно ли говорите?
— Не изглеждаме ли сериозни?
— Изглеждате, струва ми се. Нещо против да прочета това?
Той размаха заповедта за обиск.
— Моля. От този момент в книжарницата ви има петима агенти, включително ние двамата.
— Чувствайте се като у дома си. Горе има кафене.
— Знаем.
Брус седна на бюрото си и прочете заповедта за обиск. Правеше го, без да бърза, и създаде убедително впечатление на напълно спокоен човек. Когато приключи, каза:
— Добре, съвсем ясно е. — Той се изправи, протегна се и се замисли каква да е следващата му стъпка. — Заповедта се отнася до трезора в сутерена, нали?
— Точно така — потвърди Брадшо.
— Там има много ценни неща, а вие, момчета, сте известни с хаоса, който създавате по време на обиск.
— Гледате твърде много телевизия — отговори Вано. — Разбираме си от работата и ако ни съдействате, никой друг дори няма да разбере, че сме били тук.
— Едва ли.
— Да вървим.
Със заповедта за обиск в ръка Брус ги поведе към дъното на книжарницата, където ги посрещнаха още трима агенти в цивилно облекло. Кейбъл не ги удостои с вниманието си, просто отключи вратата към сутерена. Включи осветлението и каза:
— Внимавайте по стълбите.
В сутерена той запали още лампи и спря пред вратата на трезора, за да въведе кода. Отвори го, светна и след като и петимата агенти се сместиха вътре, махна към стените и каза:
— Това са все редки първи издания. Надали ви интересуват.
Един от агентите извади малка видеокамера и се зае да снима вътрешността на трезора.
