В четвъртък Брус и Ноел спаха до късно, закусиха на терасата, взеха душ, облякоха се и се върнаха в Стария град. Разходиха се през пазарите за цветя и се възхитиха на пищното разнообразие от видове, някои от които непознати дори на Ноел. Пиха еспресо в друго кафене и се смесиха с тълпите около бароковата катедрала на Плас Росети. Когато наближи обед, се насочиха към покрайнините на стария квартал. Тръгнаха по малко по-широка уличка с няколко автомобила. Влязоха в антикварно магазинче и Ноел си побъбри със собственика. Служител ги заведе отзад, в работилница, пълна с маси и шкафове на различни етапи от ремонтирането им. Посочи един дървен сандък и каза на Ноел, че току-що е пристигнал. Тя провери етикета за транспортирането, прикрепен в единия ъгъл, и помоли служителя да отвори сандъка. С машинката си той започна да отвърта петсантиметровите болтове, които придържаха капака. Бяха десетина и човекът действаше бавно и методично, както правеше явно от дълги години. Брус го държеше под око, а Ноел изглеждаше по-заинтригувана от една старинна маса. Когато човекът приключи, двамата с Брус вдигнаха капака на сандъка и го оставиха встрани.
Ноел каза нещо на служителя и той излезе. Брус извади дебел стиропор от сандъка и двамата с Ноел се озоваха пред писалището на Мърсър. Под плота се виждаха предните стеници на трите чекмеджета, които бяха извадени, за да се образува тайник. Брус внимателно отдели стениците с тесла. Вътре имаше пет еднакви кедрови кутии, специално изработени според неговите изисквания от дърводелец на остров Камино.
Гетсби и приятели.
7
Заседанието започна в девет часа сутринта. Създаде се впечатлението, че ще бъде истински маратон. Дългата маса беше отрупана с документи, вече разпръснати, все едно от часове работеха с тях. В далечния край беше поставен голям екран, а до него имаше поднос с понички и две кани кафе. Макгрегър и още трима агенти на ФБР седнаха от едната страна. Прокурор Карлтън се настани от другата, а от двете му страни се разположи антуражът му от сериозни мъже с тъмни костюми. В другия край, на горещия стол беше Марк Дрискол заедно с предания си адвокат Петрочели отляво.
Марк вече се беше отдал на сладостни мисли за живота си отвън, за свободата си в новия свят. Беше готов да говори.
Макгрегър заговори пръв:
— Да започнем с екипа. Имало е трима отвън, нали?
— Да. Аз, Джери Стийнгардън и Дени Дърбан.
— А останалите?
— Така, ами… на място пред библиотеката беше Тим Малдандо, когото наричахме Трей. Не съм сигурен откъде е, защото през повечето време все бяга. Майка му се казва Айрис Грийн и живее на Бакстър Роуд в Мънси, Индиана. Може да я посетите, но не е виждала сина си от години. Трей избягал от федералния затвор в Охайо преди около две години.
— Откъде знаете къде живее майка му? — попита Макгрегър.
— Част от плана. Запомнихме няколко безполезни подробности, за да се убедим един друг да мълчим, ако някой бъде заловен. Като заплаха за отмъщение — тогава ни се струваше умно.
— Кога за последен път сте виждали Трей?
— На дванайсети ноември миналата година, когато с Джери тръгнахме от хижата за Рочестър. Оставихме го там с Дени. Нямам представа къде може да бъде.
На екрана се появи полицейска снимка, от която им се усмихваше Трей.
— Това е той — потвърди Марк.
— Каква беше неговата роля?
— Отвличане на вниманието. Той предизвика хаоса с димките и фойерверките. Обади се на спешния телефон и каза, че в кампуса има въоръжен мъж, който стреля по студентите. Аз също се обадих два-три пъти от библиотеката.
— Добре, ще се върнем на това. Кой друг беше замесен?
— Бяхме само петима. Петият е Ахмед Мансур, американец от ливански произход, който живееше в Бъфало. Той не беше на мястото онази нощ. Ахмед е хакер, фалшификатор, компютърен специалист. Работил е дълго в държавното разузнаване, преди да го изритат и да стане престъпник. Около петдесетгодишен, разведен, живее с някаква жена на Уошбърн Стрийт номер шестстотин шейсет и две в Бъфало. Доколкото знам, няма криминално досие.
Макар да записваха Марк на аудио и видео, и четиримата агенти на ФБР, и петимата млади мъже със сериозни лица от прокуратурата трескаво си водеха бележки за всичко чуто, като че ли те имаха адски важно значение.
— Добре, били сте петима — каза Макгрегър. — Тогава кой е този тип?
На екрана се появи физиономията на Брайън Бейър.
